Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261221 от 06.08.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 15/2021
Вид
Решение № 261221
Подписан
06.08.2021
В сила
18.05.2023
Състав
ЕЛЕНА ТОДОРОВА РАДЕВА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

Гр.София,

… август 2021 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Софийски градски съд, ТО,

6-6 състав, в публичното заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесета и право година, в състав:

СЪДИЯ:

ЕЛЕНА РАДЕВА с участието на съдебен секретар Христина Цветкова, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№15 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Претенция с правно основание чл.213, ал.1 КЗ(отм.).

В исковата си молба ищецът ЗАД “ОЗК-З.“ АД, ЕИК *******, твърди, че на 29.11.2014г. около 03,30 часа, по бул. “Сливница“, в посока бул. “Хр.Ботев“, към бул. “Княгиня Мария Луиза“, се е движило МПС марка „Хюндай“, модел „И20“, с рег.№*******управлявано от Ю.И., който се движи във втората от ляво надясно пътна лента. В същата посока, в съседната дясна пътна лента се движи и МПС, марка „БМВ“, модел 525, с рег.№ *****, управлявано от Х.Д.Ш.. В района на кръстовището на бул. “Сливница“ и ул. “Цар Самуил“, водачът на „Хюндай“ предприел неподсигурена маневра „завой надясно“ за включване в движението по ул.“Цар Самуил“, при което навлиза непосредствено пред движещото се в съседната дясна лента МПС, марка “БМВ“. Водачът на последното, за да избегни удара, подава звуков сигнал с клаксона и едновременно с това предприема аварийно спиране и навива волана надясно, като по този начин навлиза в крайната дясна лента за движение. Въпрeки това е настъпило приплъзване между лява страна на „БМВ“ и дясна страна на л.а. „Хюндай“. В резултат на съприкоснованието на двата автомобила, водачът на „БМВ“-то губи контрол над управлението и автомобилът продължава движението си в посока към десния тротоар, качва се на него, като по пътя си удря метални колчета и стена на къща, след което блъска движещия се по тротоара пешеходец Г.К.Б., в резултат на което последният е претърпял сериозни телесни повреди.

Ищецът твърди, че с влязла в сила присъда

№2703/13.04.2016г., постановена по НОХД №6717/2015г. по описа на СРС, отменена частично с решение №1093/05.10.2016г. по ВНОХД№2650/2016г. по описа на СГС, изменени с решение №182/26.04.2017г., постановено по НД№84/2017г. по описа на САС, подсъдимият Х.Д.Ш. е признат за виновен в това, че на 29.11.2014г., около 03,30часа, в гр.София, при управление на МПС марка „БМВ“, модел „525“, с рег.№*******, при движение по бул.“Сливница“, е нарушил правилата за движение по чл.21,ал.1 ЗДвП, като превишил максимално допустимата скорост и чл.88, ал.1,т.1 ЗДвП, като при предприета маневра изпреварване не се е убедил, че движещото се пред него ППС не е изменило посоката си на движение, вследствие на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на едно лице, с което е осъществил състав на престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, б.“б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1 НК.

Ищецът твърди, че наказателното производство е водено единствено срещу водача на МПС марка “БМВ“, следва да се има предвид, че действията на водача на МПС марка „Хюндай“, модел „И20“, с рег.№ *******също са допринесли за настъпване на ПТП. Последното се установява от мотивите към процесната присъда, от които е видно, че водачът на МПС марка „Хюндай“, модел „И20“, с рег.№ *******е предприел маневра „завой надясно“ без да се увери, че няма да създаде опасност за движещите се зад него участници в движението.

Ищецът твърди, че наказателният съд е приел за установено, че този водач е погледнал в огледалото за обратно виждане, възприел е движещото се зад него „БМВ“, но въпреки това, след като подал сигнал за маневра „завой надясно“ е пристъпил към осъществяването и. По този начин л.а.“Хюндай“ е навлязъл в платното за движение на движещия се с превишена скорост л.а.“БМВ“, което е поставило водача на последния в невъзможност да реагира на внезапната маневра, т.е. непосредствено пред л.а. „БМВ“, като с това свое поведение водачът на л.а.“Хюндай“ е нарушил императивната разпоредба на чл.25, ал.2 ЗДвП. Ето защо основната причина за настъпване на ПТП е осъществяването на неподсигурената маневра от водача на л.а.“Хюндай“ и вредоносните последици не са в резултат само на нарушението на правилата за движение от страна на водача на застрахованото при ищеца МПС марка „БМВ“, а се явяват и резултат и от допуснатото нарушение на правилата на движение от водача на л.а. „Хюндай“, застрахован при ответника. Съпричиняването на вредоносния резултат от страна на водача на „БМВ“ се явява равнопоставено с това на водача на „Хюндай“.

Ищецът твърди, че към момента на настъпване на

ПТП-то отговорността на водача на МПС „БМВ“ е била застрахована по застраховка „ГО“ при ищеца, с полица №23114002710634/04.11.2014г., валидна до 04.11.2015г.

Ищецът твърди, че към момента на ПТП-то отговорността на водача на МПС „Хюндай“ е била застрахована по застраховка „ГО“ при ответника З.“Л.И.“ АД, с полица №22314001410635/24.05.2014г., валидна до 23.04.2015г.

Ищецът твърди, че в следствие на това ПТП Г.Б.е предявил по съдебен ред претенции за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди срещу настоящия ищец, в качеството му на застраховател на отговорността на водача на л.а.“БМВ“, чийто водач е причинил ПТП. Образувано е гр.д.№8736/2015г. по описа на СГС, ГО, 1-21 състав, като в хода на процеса застрахователното дружество, на основание чл.219 ГПК, е привлякло като трето лице помагач З. „Л.И.“ АД, в качеството му на застраховател по застраховка „ГО“ на МПС „Хюндай“, като в тази връзка е релевирало възражение за принос от страна на водача на л.а.“Хюндай“. Производството по делото е приключило с решение №7776/20.11.2017г., което е влязло в сила, с което гражданският съд е осъдил настоящия ищец да заплати на увреденото лице обезщетение за претърпените от него вреди. Ищецът твърди, че е извършил плащане на сума общо в размер на 166 341лева, която представлява 161 381,10лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 120 000лева и лихва за забава от 41 381,10лева; 4 763,36лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 3 556,42лева и законна лихва за забава в размер на 1 206,94лева и 196,54лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на 142,50лева и законна лихва за забава в размер на 54,04лева.

Съгласно чл.223, ал.2 ГПК установеното в мотивите на решението е задължително за третото лице в отношенията му със страната, която го е привлякла, а това означава, че фактите, които са били установени с преждецитираното решение, постановено по гр.д.№8736/2015г. по описа на СГС, ТО, 1-21 състав и са обективирани в него, обвързват настоящия ответник и съответно не следва да се установяват повторно и да бъдат пререшавани в това производства. Тези факти са следните: наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“, сключена между ищеца и собственика на МПС“БМВ“; настъпване на застрахователно събитие; вредите за пострадалото лице и тяхната причинна връзка с вредоносното събитие; размерът на присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

В решението, постановено по гр.д.№8736/2015г. по описа на СГС, ГО, 1-21 състав съдът не се е произнесъл по възражението на ЗАД “ОЗК-З.“ АД, ЕИК ******* за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на л.а.“Хюндай“ и поради това мотиви в тази насока не са изложени. Това означава, че този въпрос е останал неизяснен, поради което ищецът счита, че предвид установения механизъм на ПТП, приносът за настъпване на процесния инцидент на водача на л.а. „Хюндай“, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е била застрахована при ответника, е равен на водача, застрахован при ищеца, може да бъде направен извод, че съпричиняването е равно, като всеки от двамата водачи има съпричиняване от 50% спрямо вредоносния резултат. Ако водачът, чиято отговорност е застрахована при ответника не е нарушил разпоредбата на чл.25, ал.2 ЗДвП, то процесното ПТП не би настъпило и отговорността на застрахователите не би била ангажирана.

Ищецът моли съда да съобрази изложеното и да осъди ответника да му заплати 50% от платеното от ищеца на Г.Б.обезщетение за претърпени от последния имуществени и неимуществени вреди, в резултат на настъпило на 29.11.2014г. ПТП. Претендира законната лихва върху сумата от 83 170,50лева от датата на завеждане на исковата молба и разноските по това дело.

В срока за отговор ответникът З.“Л.И.“ АД, ЕИК********, оспорва претенцията по основание и размер.

Не оспорва валидност на застраховка „ГО“, сключен между него и водача на л.а.“Хюндай“, рег.№ ********.

Твърди, че съгласно чл.300 ГПК влезлите в сила присъда 02730/13.04.2016г. по НОХД №6717/2015г. по описа на СРС, решение №1093/05.10.2016г. по ВНОХД №2650/2015г. по описа на СГС и решение №182 от 26.04.2017г по НД№84/2017г. по описа на САС, влязло в сила на 26.04.2017г., е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, е осъден водача на МПС, застраховано при ищеца..

Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че е налице съпричиняване от 50% за всеки от двата водачи по отношение на настъпилите вреди от процесното ПТП. Предявената претенция от 83 170,50лева не е съобразена със съдебната практика и реално понесените вреди, същата е неоснователна, тъй като не се дължи лихва върху лихва. Оспорва по основание и размер предявения иск за възстановяване на сума, платена по силата на влязло в сила съдебно решение, в което изрично е определено, че виновен за настъпилото ПТП е водача, чиято отговорност е застрахована при ищеца.

Ответникът прави следните оспорвания:

Оспорва твърдението на ищеца, че водачът на

„Хюндай“ има значителен принос за настъпване на ПТП и този принос е 50%.

Оспорването е затова, че този водач не е имал възможност и не е бил длъжен да предвиди поведението на деликвента и да съобрази собствените си действия така, че да избегне настъпване на сблъсък. Не е налице противоправност на действията на този водач и съответно той няма вина за настъпване на произшествието.

В тази връзка се позовава на постановените съдебни актове по наказателното и гражданското дело.

Твърди, че видно от тези съдебни актове, водачът на застрахованото при ищеца МПС е осъществил виновно, при форма на вина – непредпазливост, деяние, съставляващо престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ пр.2 вр.чл.342, ал.1 НК, като е нарушил разпоредбите на чл.21, ал.1 и чл.88, ал.1,т.1 ЗДвП.

С оглед на това съдът е достигнал до правния извод, че водачът на л.а.“БМВ“ с рег.№***** ХТ е извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите на чл.21, ал.1 и чл.88, ал.1,т.3 ЗДвП.

Ответникът твърди, че по делото е безспорен и е факт, който не се нуждае от доказване обстоятелството, че виновен за процесното ПТП, без наличие на елементи за съпричиняване е изцяло водачът на МПС „БМВ“, с оглед на тази констатация е и решението по гражданското дело, с което ищецът е осъден да заплати обезщетение.

В допълнителната искова молба ищецът заявява, че възраженията на ответника досежно вината и противоправността на поведението на водача на л.а.“Хюндай“ за неоснователни. Излага доводи.

Оспорва и възражението на ответника за наличие на изключителен принос от страна на водача на л.а.“БМВ“ за настъпване на вредоносния резултат. Позовава се на съдебните актове на наказателния съд.

Оспорва възражението на ответника за завишеност на претенцията, като бланкетно направено.

Относно възражението, че се претендира за заплащане на лихва върху лихва, заявява, че предмет на настоящата претенция е само главницата, поради което това възражение е несъстоятелно.

В допълнителния отговор ответникът поддържа сторените възражения.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

От събраните по делото доказателства се установява следното:

По делото не се спори, че ищецът ЗАД “ОЗК-З.“ АД,

ЕИК *******, е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на овтомобилистите“, сключена с водач на МПС, марк „БМВ“, модел „525“, рег.№ *******, обективирана в полица № 23114002710634, сключена на 04.11.2014г. със срок на действие до 04.11.2015г.

По делото не се спори, че отговорността на водач на МПС марка „Хюндай“, модел „И20“, рег.№ *******е застрахована с „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника З.“Л.И.“ АД, с полица №22314001410635/24.05.2014г., валидна до 23.04.2015г.