Определение № 17992 от 25.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17992 гр. София, 25.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Светослав Василев Въззивно частно гражданско дело № 20251100504139 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частна жалба от Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“ чрез адв. Д.М. срещу Определение № 6605/07.02.2025 г., гр.д. № 3106/2024 г., по описа на Софийски районен съд, 80 състав, с което е оставено без уважение искането му по чл. 248, ал. 3 ГПК.

В жалбата се поддържа, че обжалваният акт е неправилен. Размерът на адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ищеца за безплатно предоставена правна помощ по два иска следвало да е 960 лв. с ДДС.

В срока за отговор „Кредито“ ООД намира жалбата за неоснователна.

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

При уважаване на иска ответникът следва да заплати на ищеца разноските за един адвокат (чл. 78, ал. 1 ГПК). Разноските се възлагат в тежест на ответника дори при отхвърляне на иска, ако спорното право е погасено в хода на процеса и с извънсъдебното си поведение ответникът е дал повод за завеждане на делото (по аргумент за противното от чл. 78, ал. 2 ГПК).

Когато ищецът е представляван безплатно от адвокат, ответникът следва да заплати възнаграждение на самия адвоката (чл. 38, ал. 3 ЗА). За определяне на размера на това възнаграждение Закона за адвокатурата препраща към Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.).

Съгласно Решение на СЕС 24.01.2024 г. обаче тези размери не са обвързващи за съда.

Те могат да служат за ориентир, но решаващо значение има фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес, количеството и качеството на извършената от адвоката работа.

В настоящия случай с решение № 23446 от 29.12.2024 г. по гр. д. № 3106/2024 г.

1

(л. 113) е уважен искът за установяване нищожност на клауза за неустойка в договор за кредит, сключен между страните, и е отхвърлен искът за заплащане от ответника на сумата от 389,18 лв. – представляващ платената от ищеца сума по нищожната клауза.

Осъдителният иск е отхвърлен поради, извършеното в хода на процеса плащане от ответника (на 21.02.2024 г., т.е. преди връчване на преписа от исковата молба – л. 29).

При този изход на спора съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 2 право на разноски има ищеца. В производството той се представлява безплатно от Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“ чрез адв. Д.М. (договор за правна и съдействие - л. 52 и пълномощно – л. 6). Ето защо ответникът следва да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“ възнаграждение за безплатно предоставената правна помощ.

Размерът на дължимото възнаграждение се определя по гореописаните критерии.

Процесуалният представител на ищеца подава бланкетна искова молба. Не се явява в проведените две съдебни заседания. Подава молба съдебните заседания да се проведат в негово отсъствие и отправя искане за увеличаване размера на иска от 297 лв. на 389,18 лв. (л. 93).

Делото не представлява фактическа сложност. Няма спорни въпроси от фактическа страна. В отговора на исковата молба (л. 38) ответникът признава, че размерът на недължимо платената неустойка е 297,14 лв., като на 21.02.2024 г. (още преди връчване на исковата молба) е върнал на ищеца сумата в размер на 389,18 лв., включваща претендираната неустойка от 297,14 лв., такса просрочие от 90 лв. и други надплатени суми от 2,04 лв.

Правната сложност на делото също е ниска. Свежда се до приложение на ЗЗП и ЗПК, по който има многобройна национална и европейска практика.

Следва да бъде съобразено и че материалният интерес по делото е малък – 389,18 лв. Съгласно наредбата по чл. 36, ал. 1 ЗАдв при материален интерес до 1000 лв. ориентировъчният размер на възнаграждението е 400 лв.

Предвид извършените действия от процесуалния представител на ищеца, малката правна и фактическа сложност по делото, материалния интерес по делото, настоящият състав на намира, че размера на дължимото се възнаграждението на процесуалния представител на ищеца е не повече от 100 лв.

Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, с оглед на което определението следва да се потвърди, а частната жалба да се остави без уважение.

При тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“ чрез адв. Д.М. срещу Определение № 6605/07.02.2025 г., гр.д. № 3106/2024 г., по описа на Софийски районен съд, 80 състав, с което е оставено без уважение искането му по чл. 248, ал. 3 ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3