Определение № 43017 от 30.11.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43017 гр. София, 30.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Частно гражданско дело № 20231110149120 по описа за 2023 година На заявителя са дадени указания в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като длъжникът е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Заявителят е получил съобщението и указания за последиците от бездействието на 04.10.2023г., като в определения едномесечен срок, както и към настоящия момент доказателства за предявен иск в съда не са представени.

По гореизложената аргументация, на основание чл. 415, ал. 5 ГПК издадената заповед за изпълнение следва да бъдат обезсилена.

По разноските:

В Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о., ТК, е пояснено, че заповедното производство е уредено като едностранно, затова в чл.

7, ал. 7 НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за иницииране на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника, в този смисъл – определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г., споделяно от настоящия съдебен състав.

По аргумент от изложеното следва извода, че при подадено възражение от длъжника, на същия се дължат разноски за адвокат в размер по реда на чл. 6, т. 5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, което е в размер на 200.00лв. В този смисъл Определение № 1821/23.08.2021г. на СГС, постановено по гр.д. № 7006/2021г.

На следващо място за пълнота следва да се отбележи, че съгласно практиката на СЕС, обективирана в решения постановени по дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след като съобрази фактическата и правна сложност на делото, може да присъди възнаграждение под определения минимален размер по Наредба № 1 за минималните 1 адвокатски възнаграждения.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА издадената по настоящото ч.гр.д. № 49120/2023г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, от 19.09.2023г.

ОСЪЖДА „С.в.“ АД, ЕИК **********, да заплати на С. Х. П., ЕГН **********, сумата от 200.00лв. – разноски за адвокатско възнаграждение Определението подлежи на обжалване пред СГС, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2