Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6882 от 14.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 43517/2025
Вид
Решение № 6882
Подписан
14.04.2026
Състав
МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 6882 гр. София, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110143517 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на А. А. А. срещу „К Й“ ООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане ответника да плати сума в размер на 194,70 лв. (равняваща се на 99,55 евро), представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № 875196/30.06.2025 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция – 14.08.2025г., до изплащането.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесния договор за кредит, по силата на който ответникът му е предоставил сумата 2000 лв. (1022,58 евро), като А. се задължил да върне сумата в общ размер на 2920 лв. (1492,97 евро). Поддържа се в чл.

6 от договора да е уговорено съгласието на страните договорът да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ, както и с обезпечение – ценна книга, издадена в полза на заемодателя. Съгласно чл. 8 от договора е уговорено, че в случай на непредоставяне в тридневен срок на обезпечението по договора заемателят дължи на заемодателя неустойка, при условията на разсрочено плащане, съгласно погасителния план. Сочи такава да му е начислена, поради непредоставяне на договореното обезпечение. Излага, че ищецът предсрочно е погасил заетата сума, като е възстановил на ответника сума в общ размер на 2194,70 лв. (1122,13 евро) на 14.07.2025 г. Развива съображения за нищожност на сключения договор, поради противоречие със закона – липса на форма, непосочване на ГПР, доколкото не били посочени кои компоненти са включени, а същият е посочен само с процент. Наред с това се поддържа, че посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния.

Счита, че в ГПР следва да бъде включена и неустойката по договора. Клаузата за неустойка заобикаля забраната на чл.33, ал.1 ЗПК, като се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение, от което не произтичат вреди, като неустойката обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок и на това основание било налице недопустимо кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва. Твърди, че неустойката съставлява допълнително възнаграждение за кредитора, дължимо под 1 условие, че обезпечението не бъде предоставено, като била нарушена разпоредбата на 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка, така и клауза не била индивидуално уговорена в нарушение на чл. 146 ЗЗП. Изложени са доводи, че противоречи на добрите нрави, тъй като неустойката не отговаря на нито една от присъщите й функции, както и че същата не е индивидуално уговорена. Твърди се още, че договорът за потребителски кредит е нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва /ГЛП/ била нищожна поради противоречие с добрите нрави, като размерът на същата надвишавал трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми. Предвид недействителността на договора отправя искане ответникът да бъде осъден да му възстанови разликата над заплатената главница по договора, възлизаща на претендираната сума в размер на 194,70 лв., равняваща се на 99,55 евро.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало отговор, с който оспорва предявения иск. Не оспорва сключването на процесния договор, нито факта, че ищецът е заплатил сумата 2194,70 лв., с която е погасена главницата – 2000 лв. (1022,58 евро), лихва – 53,85 лв. (27,53 евро) и неустойка – 140,85 лв. (72,02 евро). Оспорва изложените от ищеца твърдения за недействителност на договора, като поддържа същият да е валиден и да не противоречи на закона или добрите нрави. Излага подробни съображения относно наличието на форма, относно законосъобразността и на посочения в договора ГПР, който не надхвърлял нормативно определения в чл. 19, ал. 5 ЗПК. Поддържа неустойката по чл. 8 от договора да не следва да бъде включвана в ГПР, възлизащ на 57,812 %. Твърди валидност и на неустоечната клауза, в това число и да е индивидуално уговорена, като сочи ищецът да е повлиял пряко, тъй като е можел да предостави гарант, отговарящ на изискванията и така да избегне заплащането й. Сочи, че в договора изрично е била предвидена възможност за отказ с цел защита на потребителя, но последният не се е възползвал от нея. По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С окончателния доклад по делото са приети за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен договор за паричен заем № 875196/30.06.2025 г. с твърдените клаузи, във връзка с който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 2000 лв. (1022,58 евро), която последният се е задължил да му върне; 2) че при изчисляване на ГПР по процесния договор не е включен разходът за неустойка; 3) че ищецът е заплатил по договора сумата 2194,70 лв. (1122,13 евро).

Не е спорно между страните, а и от ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че по силата на договора за паричен заем № 875196/30.06.2025 г. „К Й“ ООД е предоставило на ищеца заем в размер на сумата от 2000 лв. (1022,58 евро), а ищецът се е задължила да върне сума в общ размер от 2239,97 лв. (1145,28 евро) на 5 месечни вноски от по 447,99 лв. (229,05 евро) при месечен лихвен процент от 3,90% и ГПР в размер на 57,812 %.

Съгласно чл. 6 от същия договор, вр. чл. 10 от ОУ, страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 5 от ОУ към договора (две физически лица, всяко от които има нетен осигурителен доход в размер над МРЗ, работи по безсрочен трудов договор, не е заемател по договори за заем, сключени с ответника, няма неплатени осигуровки за последните две години, няма кредити към банки или други финансови институции с класификации, различни от :редовен“, както по активни, така и по погасени 2 задължения, съгласно данни на ЦКР към БНБ) и на още едно от посочените обезпечения по избор на заемателя: ипотека върху недвижим имот; особен залог върху движимо имущество, чиято пазарна стойност надвишава два пъти общата сума за плащане по договора; банкова гаранция, издадена в полза на заемателя от лицензирана търговска банка за периода на договора и 6 месеца след срока му, обезпечаваща задължението по договора за кредит – главница и лихва; ценна книга в полза на заемодателя.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от процесния договор при непредоставяне на обезпечението заемополучателят дължи заплащането на неустойка в размер н 347,69 евро (680,03 лв.).

Видно от представения погасителен план към анюитетните вноски е включена неустойка в размер на 136,01 лв. (69,54 евро) месечно, с което размера на погасителната вноска е нараснала от 447,99 лв. (229,05 евро) на 584 лв. (298,59 евро) месечно.

По делото е прието удостоверение за активен кредит от 14.07.2025 г., издадено от ответника в полза на ищеца, от което се установява, че заемната сума възлиза на 2000 лв. (1022,58 евро), сумата подлежаща на връщане е в размер на 2920 лв. (1492,97 евро), от която заемателят е заплатил 0 лв., като при предсрочно погасяване до 21.07.2025 г. същият дължи сума в размер на 2194,70 лв. (1122,13 евро).

С платежно нареждане от 14.07.2025 г. ищецът А. А. е погасил по сметка на ответника сумата от 2194,78 лв. (1122,13 евро) с основание предсрочно погасяване.

Не е налице спор между страните, че кредитополучателят е усвоил сумата по кредита, както и че е погасил същия предсрочно, заплащайки на 14.07.2025 г. по сметка на заемодателя сумата 2194,70 лв. (1122,13 евро).

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск, с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на сумата 194,70 лв. (99,55 евро) - платена без основание по договор за паричен заем № 875196/30.06.2025 г.

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи сключването на процесния договор за кредит между страните с твърдяното в исковата молба съдържание; че е предал на ответника претендираната сума.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже наличие на правно основание за получаване, съответно задържане на полученото, по валидни договорни клаузи, които съдържат всички необходими реквизити според изискванията на ЗПК и отговарят на императивните правни норми.

По отношение на доводите на ищците за нищожност на процесния договор за кредит, за които съдът е сезиран само с възражение, не и с отделен иск, съдът приема следното:

Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за потребителски кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с 3 професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Процесният договор за паричен заем е сключен при спазване на чл. 10, ал. 1 ЗПК, същият отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗПК – съдържа дата и място на сключване, т. 2 – вид на предоставения кредит, т. 3 и т. 4 – индивидуализиращи страните белези, т. 6 – срок на договора за кредит, т. 7 – посочен е общият размер на кредита и условията за усвояването му. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК погасителният план към договора трябва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, а последователността на разпределението на вноските между различните неизплатени суми – само в случай, че са дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В настоящия случай към договора е приложен погасителен план, неразделна част от него, в който са посочени погасителните вноски по брой, размер и падеж, а тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора и за всички вземания по него, изискването за посочване последователността на разпределението на вноските е неприложимо. Спазено е и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК – договорът съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, както и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК – в СЕФ се съдържа информация относно правото на потребителя да се откаже от договора и срока, в който това право може да бъде упражнено.