Определение № 121 от 16.01.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 121 гр. Бургас, 16.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Кърпичева

Цинцарска като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска Гражданско дело № 20252100100003 по описа за 2025 година По делото е постановено решение.

След връчване на решението на ответника по делото е постъпила молба от същия с рег. № 21005 от 30.10.2025г., за изменение на решението на съда в частта за разноските. Видно от изложеното, ответникът твърди, че по прекратения по делото иск, поради оттеглянето му от ищеца, на ответника се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Ответникът е представляван от адвокат Пенка Мутафчиева на основание чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като се твърди, че на адвоката на тази страна се дължи възнаграждение с оглед частично прекратеното производство по оттегления иск.

С оглед процедурата по чл. 248, ал. 2 от ГПК, на насрещната страна е дадена възможност да вземе становище по молбата за изменение на решението в частта за разноските. Ищецът е взел становище по същата, постъпило по делото с рег. № 280 от 08.01.2026г. Ищецът намира молбата на ответника с правно основание чл. 248, ал. 2 от ГПК за недопустима и неоснователна.

Молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е допустима, тъй като е предявената в законопредвидения срок-срокът за обжалване на съдебното решение. Неоснователно е възражението на ищеца, че е 1 недопустимо искането за изменение на решението в частта за разноските, защото се касае за претендирана разноска във връзка с прекратено производство по оттеглен иск, като определението за прекратяване е влязло в сила много преди постановяване на съдебното решение и липсва искане от страна на ответника за изменение на това определение във връзка с разноските. По отношение на дължимите между страните разноски, съдът се произнася е окончателния акт по делото-съдебното решение. След получаване на решението, тече срок на страната за предявяване на искане за изменение на решението в частта за разноските, като ответникът е направил такова искане в този срок.

По основателността на молбата съдът намира следното:

По делото е предявен и разгледан иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, а именно за връщане на сума при изначална липса на основание. В исковата молба е заявен и акцесорен иск за мораторна лихва върху сумата по главния иск. Исковата молба е входирана в съда на 03.01.2025г. Исковата молба е оставена без движение от съда на 03.01.2025г. В срока за отстраняване на указаните от съда нередовности на исковата молба, ищецът с молба с рег. 123 от 06.01.2025г. е заявил, че оттегля акцесорната си претенция за претендирана мораторна лихва. С разпореждане № 90 от 10.01.2025г. съдът е разпоредил връчване на препис от исковата молба на ответника, като не е връчил препис от молбата, в която е направено оттегляне на акцесорния иск. На 18.03.2025г. по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника. С определение по доклада по делото съдът е докладвал, че по делото са предявени главен и акцесорен иск, като в първото по делото заседание е прекратил производството по оттегления иск.

При така установената фактология, съдът намира, че на адвоката на ответната страна се дължи заплащане на възнаграждение за съответната защита по предявения и оттеглен акцесорен иск. Съгласно 2 разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, като прекратяване на делото поради оттегляне на иск, попада в цитираната хипотеза на закона. С оглед на обстоятелството, че към момента на връчване на исковата молба на ответника, същият не е бил наясно, че ищецът е направил оттегляне на акцесорния иск за мораторна лихва и с отговора на исковата молба е взето становище по така предявената претенция, то на адвоката на ответника се дължи възнаграждение, като същото се претендира в хипотезата на чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Неоснователни са твърденията на ищеца в становището по молбата по чл. 248 от ГПК, не става ясно, че ответникът е бил представляван в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. На лист 58 от делото е представено пълномощно, видно от което адвокат М. е упълномощена да представлява ответника по делото, което означава, че е упълномощена да го представлява и по двата предявени иска. Пълномощното включва и договорна уговорка между клиент и адвокат, че клиентът се представлява безплатно, което сочи на адвокатско представителството по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Съдът намира, че възнаграждение на адвоката на ответника следва да се определи по правилата на чл. 9, ал. 1 във вр. чл.

7, ал. 2, т. 3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съгласно цитираните разпоредби съдът намира, че на адвоката на ответника по оттегления иск следва да е заплати възнаграждение само за изготвен отговор по отношение на този иск.

Видно е, че с оглед прекратяване на делото по отношение на този иск още в първото съдебно заседание, адвокатът на ответната страна, не е осъществявал процесуална защита и действия по отношение на тази претенция, извън взетото становище по същата с отговора на исковата молба. При определяне на възнаграждението за изготвения отговор от страна на адвоката на ответника, съдът не е обвързан с размерите, посочени в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г., в какъвто смисъл е и практиката на СЕС, обективирана в решение С-438/22, но същите 3 може да бъдат ползвани като ориентир. Съдът следва да съобрази и действително осъществената защита от адвоката по оттегления иск.

Видно от изготвения от адвоката отговор, основната аргументация на защитната теза на ответника касае главния иск, като по отношение на оттегления иск е направено единствено възражение за погасяване на същия по давност /лист 2 от отговора/. С оглед изготвянето на отговор по оттегления иск и обема на свършената работа, съдът намира, че на адвоката на ответника се дължи възнаграждение в размер на 400 лева.

Неприсъждайки това възнаграждение със съдебното решение, което искане е направено своевременно от ответната страна, е основателно искането и за допълване на решението в частта за разноските, в посочения смисъл.

Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 656 от 01.08.2025г., постановеното по гр. дело № 3/2025г. по описа на БОС в частта за разноските, като ОСЪЖДА И. К. Ф., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Александровска № 45, ет. 2, адвокат Димитрина Ройдева да заплати на основание чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на адвокат Пенка Мутафчиева от Адвокатска колегия-София сумата от 400 лева, представляваща дължимо възнаграждение за изготвяне на отговор по оттегления по делото акцесорен иск.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от получаването му от страните.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 4