Определение № 1138 от 26.03.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1138 гр. Варна, 25.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Д. Славова като разгледа докладваното от Д. Славова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500535 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 6799/25.01.2024г. от "БАНКА ДСК" АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София ул. „Московска" №19, срещу определение № 15193 от 23.12.2023 г. по ч.г.д.

№ 4676/2023 по описа на Районен съд - Варна, с което е оставена без уважена молба на Банка ДСК АД за изменение на Решение № 3463/27.10.2023 г. по същото дело, в частта за присъдените разноски.

В частната жалба от "БАНКА ДСК" АД се излага, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което се претендира неговата отмяна.

Сочи се, че въпросът за разноските е изрично регламентиран в чл. 541 ГПК, който гласи, че разноските в охранителните производства са за сметка на молителя. Счита обаче, че текстът касае разноските, представляващи заплатената държавна такса за производството, както и съпътстващите такси по делото, които остават в тежест на страната, която ги е заплатила, но не и разноските на ответната по молбата страна. Сочи се още, че не може да се приеме, че молителят по чл. 51 от ЗН е проявил недобросъвестност при упражняване на своите процесуални права, за да бъде натоварен със заплащането на разноски. Допълват, че отлагането на делото на два пъти и провеждането на три съдебни заседания се дължи изцяло на процесуалното 1 поведение на наследниците. По отправеното искане за разноски за въззивното производство от процесуалния представител на наследниците Е. Д. Т. и Д. Е.

Т., молят такива да не се присъждат или съответно техният размер да бъде редуциран до установения нормативен минимум.

В отговора на частната жалба от Е. Д. Т., ЕГН ********** и Д. Е. Т., ЕГН **********, се сочи, че процедурата по чл. 51 от ЗН следва да се определи като спорна съдебна администрация, поради кеото разноските следва да се понесат от страната, която неоснователно е инициирала спора, следователно съдът се произнася по отношение на разноските по правилото на разпоредбата на чл. 78 от ГПК. Отделно сочи, че процесуалният представител на Банка ДСК ЕАД не е релевирал своевременно възражение във връзка с разноските и не е изпълнил изискванията на чл.80 от ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира следното:

Частната жалба вх. № 6799/25.01.2024г. е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице чрез пълномощник с надлежна представителна власт.

По същество съдът намира следното:

Производството по чл. 51 от ЗН регламентира процедура по призоваване на наследниците на починало лице, за да изразят воля дали приемат или се отказват от наследството на наследодателя им. По съществото си това представлява процедура по призоваване на лице/лица за извършване от тях пред съда на потвърдително или отричащо волеизявление, удостоверяващо факт с правно значение /за възникване на наследствени права или изгубване на правото на наследяване/. В този процес не е налице състезателно начало и не се провежда процедура по събиране и оспорване на доказателства. Поради това производството по чл. 51 от ЗН представлява едностранно инициирано охранително производство /като за този факт липсва спор в цялостната практика на съдилищата/ и не се явява спорна съдебна администрация.

В част шеста на ГПК, общите правила за охранителните производства съдържат изричната разпоредба на чл. 541 ГПК, съгласно която разноските в охранителните производства са за сметка на молителя.

Общата формулировка на разпоредбата дава простор за тълкуване дали същата касае само разноските, представляващи заплатената държавна такса за производството, както и съпътстващите такси по делото, или включва и 2 разноските на ответната по молбата страна.

Отговорността за разноските на другата страна е изрично предвидена в разпоредбата на чл. 78 от ГПК, намираща се в глава осма на част първа, съдържаща Общите правила на производствата по ГПК. Същата разпоредба обаче се отнася до разноските на „ищеца“ и на „ответника“, т.е. на страните в исковото производство, като критериите за разпределение на разноските на страните са съгласно изхода на делото или съгласно поведението на страната, дала повод за завеждане на делото. И двата критерия, предвидени в чл. 78 ал.

1-4 от ГПК са относими към състезателното производство - коя от двете страни ще спечели делото или коя от двете е „виновна“, носи отговорността за завеждане на производството. И двата критерия са следствие от наличието на спор и отнасянето му до съда, т.е. касаят спорните производства. От друга страна наличието на специалната норма на чл. 541 от ГПК, касаеща охранителните производства, е основание да се приеме, че същата дерогира общите правила на чл. 78 от ГПК. Оттук следва, че в охранителните производства не се прилагат правилата на чл. 78 от ГПК, даващи право на едната страна в производството да търси обезщетяване на собствените си разноски от другата страна, на основание правилата, разписани в чл. 78 ал. 14 от ГПК.

Охранителното производство по чл. 51 от ЗН изисква изявление за приемане или отказ от наследството, което е строго лично и изхожда единствено и само от призованото на наследи лице. Недопустимо е по този вид дела да бъде назначаван особен представител, който да изрази воля от името на лицето. Характерът на производството принципно не предполага участието на адвокат. Това не изключва правото на лицето, чието изявление се иска, да упълномощи свой процесуален представител, но тогава разноските за такъв остават за негова сметка.

Съгласно нормата на чл. 540 от ГПК, обаче, в охранителното производство са приложими освен общите правила на кодекса, така и тези на общия исков процес, с изключение на тези по чл. 207-266 и чл. 303-388 от ГПК. В цитираната разпоредба на чл. 540 от ГПК изрично е посочено, че приложение не намират разпоредби, измежду които попада и разпоредбата на чл. 248 от ГПК. Като извод следва, че по отношение на акт, постановен в охранително производство, не е предвидена възможност да бъде ревизиран в частта за разноските /доколкото и не се прилагат правилата на чл. 78 от ГПК, които да породят необходимост от ревизирането им по реда на чл. 248 от ГПК/. С оглед гореизложеното, настоящият състав на ВОС намира, че 3 молбата по чл. 248 от ГПК е недопустима в охранителното производство, следователно недопустим се явява и оспореният акт на ВРС, постановен в посоченото производство. Поради това определение № 15193 от 23.12.2023 г. по ч.г.д. № 4676/2023 по описа на Районен съд - Варна, с което е оставена без уважена молба на Банка ДСК АД за изменение на Решение № 3463/27.10.2023 г. по същото дело, в частта за присъдените разноски, следва да бъде обезсилено.

В същото време настоящият съдебен състав е ограничен в произнасянето си до оспорения в частната жалба съдебен акт, а именно определение № 15193 от 23.12.2023 г. по ч.г.д. № 4676/2023 по описа на Районен съд - Варна. Съдът не може да се произнася по присъдените с решение № 3463/27.10.2023г. по ч.г.д. № 4676/2023 по описа на Районен съд Варна разноски, доколкото в решението е налице и осъдителен диспозитив с характер на определение, който не е бил обжалван в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА определение № 15193 от 23.12.2023 г. по ч.г.д. № 4676/2023 по описа на Районен съд - Варна, с което е оставена без уважена молба на Банка ДСК АД за изменение на Решение № 3463/27.10.2023 г. по същото дело, в частта за присъдените разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Варненски апелативен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4