Решение № 426 от 07.02.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 13158/2024
- Вид
- Решение № 426
- Подписан
- 07.02.2025
- В сила
- 28.02.2025
- Състав
- Магдалена Давидова Янева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 386, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 390, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 426 гр. Варна, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20243110113158 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
В исковата молба ищцата П. К. А. твърди, че на 30.06.2024г., около 17:00ч., в гр.
Варна, на паркинга на „Морска гара“, водачът на лек автомобил „Тойота“, модел „Рав 4“, с рег. № *****, при маневра на заден ход блъснал в предната част собствения на А. лек автомобил „Мерцедес“, модел „С-класа (W220)“, с рег. № *******, за което бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП. Твърди се, че към датата на произшествието за лек автомобил „Тойота“, модел „Рав 4“, с рег. № ***** е била налична валидна застраховка „Гражданска отговорност” оформена в полица застрахователна полица № BG/06/123002122515. С уведомление за щета от 01.07.2024г., Г.К.А., син на ищцата, уведомил застрахователното дружество за настъпилото събитие, като при огледа на автомобила били установени увреждания по следните детайли на автомобила: предна броня, лява решетка предна броня, лява лайсна предна броня, ляв фар, преден алуминиев капак, декоративна решетка, клаксон и управляващ блок ниво. На 10.07.2024г. ответното дружество изплатило на ищцата застрахователно обезщетение в размер на 2552.37 лева. Поддържайки, че така изплатеното обезщетение не покрива разходите за отстраняване щетите по автомобила сезира съда с искане за осъждане на ответното дружество да й заплати сумата от 15032.09 лева (съобразно допуснатото в о.с.з. на 20.01.2025г. изменение на иска), представляваща разлика между действителната стойност, необходима за отстраняване на материалните щети по увредения в резултат на пътнотранспортното произшествие от 30.06.2024г. лек автомобил „Мерцедес“, модел „С-класа (W220)“, с рег. № ******* и изплатеното от застрахователя обезщетение, ведно със законната лихва от датата на събитието – 30.06.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД, 1 депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковете. Не оспорва наличието на сключен застрахователен договор по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Тойота“, модел „Рав 4“, с рег. № *****.
Не оспорва и че на 30.06.2024г. е настъпило пътнотранспортно произшествие по описания в исковата молба начин, като по образуваната в дружеството преписка по щета за увредените детайли по лек автомобил „Мерцедес“, модел „С-класа (W220)“, с рег. № ******* на ищцата е изплатено обезщетение в размер на 2552.37 лева. Счита, че последното е съответно на вредите, претърпени от произшествието, отчитайки и годината на производство на автомобила. Оспорва е акцесорната претенция, в това число и началния момент от който застрахователят изпада в забава. С оглед горното моли за отхвърляне на искова, ведно с присъждане на сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С изготвения проект за доклад, обявен за окончателен в о.с.з. на 20.01.2025г., между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че между собственика на лек автомобил „Тойота“, модел „Рав 4“, с рег. № ***** и ответното дружество е сключена застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към 30.06.2024г., както и че на тази дата е настъпило пътнотранспортно произшествие причинено от застрахования автомобил, водачът на който при маневра на заден ход удря лек автомобил „Мерцедес“, модел „С-класа (W220)“, с рег. № *******, в резултат на което са увредени предна броня, лява решетка предна броня, лява лайсна предна броня, ляв фар, преден алуминиев капак, декоративна решетка, клаксон и управляващ блок ниво, за което на ищцата е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2552.37 лева.
Видно от приложеното на л. 48 от делото заверено от страната копие на регистрационен талон, че като собственик на лек автомобил „Мерцедес“, модел „С-класа (W220)“, с рег. № ******* е записана ищцата П. К. А..
В заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно дадено, експертът заключава, че средната стойност за отстраняване на щетите по процесния автомобил 19 370.61 лева при влагане на оригинални части и цени на труд на сервизи, притежаващи сертификат за качество, съответно 17 584.46 рева – при цени на оригинални части и на алтернативни производители за клаксон и цени на труд на сервизи, непритежаващи сертификат за качество. Стойността на ремонта, изчислена съобразно Наредба № 24/2006г. възлиза на 8206.59 лева. Средната пазарна цена на автомобила към датата на произшествието е определена от експерта в размер на 18 595.23 лева, като стойността, която би получил собственика при предаване на автомобила за скрап възлиза на 780 лева. Посочено в заключението е, че автомобилът е ремонтиран, като вложените части са оригинални на марката производител.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
2
За основателното провеждане на иска в тежест на ищеца е да установи по пътя на пълното и главно доказване, наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, настъпило застрахователно събитие, причинено от застрахования деликвент, претърпени вреди и причинна връзка между вредите и застрахователното събитие.
В настоящия случай между страните е безспорно наличието на валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” със собственика на лек автомобил „Тойота“, модел „Рав 4“, с рег. № ***** към 30.06.2024г., на която дата е настъпило пътнотранспортно произшествие по вина на водача на застрахования автомобил, в резултат на което са нанесени щети по лек автомобил „Мерцедес“, модел „С-класа (W220)“, с рег. № *******, изразяващи се в увреждане на следните детайли по автомобила: предна броня, лява решетка предна броня, лява лайсна предна броня, ляв фар, преден алуминиев капак, декоративна решетка, клаксон и управляващ блок ниво са увредени предна броя и подкалник преден ляв на собствения на ищеца автомобил.
Спорният по делото въпрос се свежда до размера на дължимото застрахователно обезщетение.
При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 1 КЗ.
Последната разпоредбата предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други. Правото на справедлив размер на обезщетението и възможността за поправка на щетата съобразно средни пазарни цени не може да се отрече и с оглед периода на експлоатация на автомобила.
С оглед горното и при липса на ангажирани от ищеца доказателства за реализирани разходи по отстраняването на щетите, съдът приема, че необходимата стойност за ремонт на автомобила следва да бъде определено като средна стойност на посочените от експерта суми за ремонт по цени на труд на сертифицирани и несертифицирани сервизи, или сумата от 18 477.54 лева. Същевременно, средната пазарна стойност на автомобила към датата на процесното ПТП възлиза на 18 595.23 лева. Последно налага извода, че е налице хипотезата на „тотална щета” по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, поради което и обезщетението следва да бъде определено съобразно действителната стойност на автомобила. От сумата от 18 595.23 лева следва да бъде приспадната стойността, който ищецът би получил при предаване на автомобила за скрап – 780 лева, а така също и изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 2552.37 лева. Неплатеният остатък от обезщетението възлиза на 15262.86 лева.
3
При това положение и предявеният иск в рамките на размера, предмет на настоящата произнасяне – 15032.09 лева, е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Що се отнася до претендираната лихва за забава, в съдебната практика се приема (решение № 29 от 27.01.2025г. на ВКС по гр.д. № 4032/2023г., III г.о. и цитираните в него решение № 128 от 04.02.2020г. на ВКС по т.д. № 2466/2018г., I т.о., решение № 50001 от 03.02.2023г. на ВКС по т.д. № 2530/2021г., I т.о.), по аргумент от разпоредбата на чл. 429, ал.
2, т. 2, вр. ал. 3 КЗ, че в застрахователното обезщетение, дължимо по застраховка „гражданска отговорност“ се включват в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и лихвите за забава на застрахования за които той отговаря пред увреденото лице, считано от най-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие било от застрахования, било от увредения, включително и чрез предявяване от последния на застрахователна претенция. В настоящия случай не се спори, че застрахователят е уведомен за настъпилото събитие на 01.07.2024г., поради което и от тази дата следва да бъде присъдена лихва за забава.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 791.28 лева, формирана от държавна такса в размер на 601.28 лева и 190.00 лева – възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“, № 89Б, да заплати на П. К. А., ЕГН **********, от гр. в.*****, сумата от 15 032.09 лева (петнадесет хиляди тридесет и два лева и девет стотинки), представляваща дължимо застрахователно обезщетение за настъпили имуществени вреди, изразяващи се в действителната стойност на лек автомобил „Мерцедес“, модел „С-класа (W220)“, с рег. № *******, собственост на ищеца, вследствие на увреждане на същия при пътнотранспортно произшествие от 30.06.2024г., причинено виновно от водача на лек автомобил „Тойота“, модел „Рав 4“, с рег. № *****, дължимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, валидна към 30.06.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2024г., до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, КАТО ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на лихва за забава за 30.06.2024г.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка: BG22 UBBS 8002 5098 9061 30, „Обединена българска банка“ АД, с титуляр адвокатско дружество „Я.“.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“, № 89Б, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 791.28 лева (седемстотин деветдесет и един лева и двадесет и осем стотинки), представляваща дължимата за производството 4 държавна такса и изплатено възнаграждение на вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5