Решение № 2036 от 08.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2036 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря АНИ Д. КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20251110215693 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на десети март две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар А.Ковачева като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 15693 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЗД „*****“ АД срещу Наказателно постановление /НП/ № Р10-180 от 03.10.2025 г., издадено от зам.председател на КФН, с което на жалбоподателя на основание чл. 647, ал. 2, вр. чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.

Жалбоподателят счита, че не са налице процесуалните и материалните предпоставки за налагане на административно наказание. Навеждат се доводи, че се касае за маловажен случай и санкцията не съответства на целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН. С оглед на всичко това се иска НП да бъде отменено изцяло.

1

В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател не изпраща представител.

Депозирани са писмени бележки, с които се иска НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна в съдебно заседание иска отхвърляне на жалбата и потвърждаване на НП. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

На 24.04.2025 г. свидетелят М. С. – главен експерт в дирекция „Застрахователен надзор“ на КФН, след извършена проверка, съставила срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за нарушение по чл. 108, ал. 1 от КЗ в присъствие на двама свидетели по чл. 40, ал. 3 ЗАНН. Представител на жалбоподателя подписал съставения против него АУАН без възражения. Такива били изложени в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на АУАН на 03.10.2025 г. П.Д. - заместник-председател на КФН издал НП, предмет на проверка в настоящото производство.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл. 34 от ЗАНН.

Формата и съдържанието им съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като нарушението е достатъчно ясно описано и съответно на дадената правна квалификация. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на НП на процесуално основание.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

С наказателно постановление № Р-10-153/24.07.2023 г., влязло в законна сила на 15.05.2024 г., на „*****“ АД е наложена имуществена санкция в размер от 2000 лв. за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.

На 22.02.2025 г. пред „*****“ АД от А.А. – законен представител на М.М. e предявeна претенция за възстановяване на медицински разходи на основание сключен договор за медицинска застраховка. Към заявлението пред застрахователя били приложени необходими за установяване на основанието и размера на претенцията документи. Претенцията е регистрирана с №211961372. Застрахователят затворил тази претенция, приемайки, че липсват всички изискуеми документи. След като констатирало, че всъщност документите са налични и представени още на 22.02.2025 г. от заявителя, дружеството на 24.03.2025 г. регистрирало нова претенция №211983100 и с писмо от 24.03.2025 г. се е произнесло с частичен отказ от възстановяване на медицинските разходи, а на 25.03.2025 г. застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 209, 49 лв. по сметка на А.А..

Въз основа на така констатираните обстоятелства при извършена на дружествотозастраховател проверка от служители на КФН, било прието, че дружеството е извършило административно нарушение, поради което съставил процесният АУАН.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на показанията на св. М.С. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, които съдът кредитира като еднопосочни и непротиворечиви в своята цялост.

2

От представените от дружеството документи се установяват датата, на която е заведена застрахователната претенция, представянето на изисканите доказателства и датата на извършеното плащане по претенцията, които обстоятелства не са и спорни между страните. От представеното решение на СРС се установява наличието на влязло в сила НП, с което на жалбоподателят е наложено адм.наказание за същия вид нарушение. От показанията на свидетеля се установяват обстоятелствата, довели до провеждане на проверка от КФН. Закриването на заведената претенция и образуването на нова се установява от представените писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка,съдът намира,че жалбоподателят от обективна страна е нарушил разпоредбата на чл. 108, ал.1 от КЗ.

Съгласно въпросната разпоредба застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по посочените видове застраховки в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 от КЗ по един от двата алтернативно предвидени начина: като определи и изплати размера на обезщетението или мотивирано откаже плащането.

Съставът на това нарушение се осъществява чрез бездействие и непроизнасяне в посочения в закона срок. За нарушение на разпоредбите на КЗ от юридическо лице, чл. 644 от КЗ предвижда имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 40 000 лв. Съгласно дефиницията в § 1, т. 51 от ДР на КЗ повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на НП, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.

По делото се установи, че на 22.02.2025 г. заявителят е представил всички необходими доказателства по смисъла на чл. 106 от КЗ. С оглед на това в срок до 15 работни дни, т.е. до 17.03.2025 г., жалбоподателят е следвало да се произнесе по претенцията.

Нарушението е извършено на първия ден след изтичането на срока, в рамките на който застрахователят не е изпълнил задължението си по чл. 108, ал. 1 КЗ. Застрахователят е сторил това едва на 25.03.2025 чрез изплащане на застрахователно обезщетение съобразно частта от претенцията, която не е отхвърлена. Нарушението е извършено повторно, тъй като е осъществено в едногодишен срок от влизане в сила на № Р-10-153/24.07.2023 г., влязло в законна сила на 15.05.2024 г., с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция за същото по вид нарушение.

С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.

Доколкото имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е правен институт, въведен като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност не следва да се изследва въпросът за наличието на вина. Поради това и не могат да бъдат споделени доводите в жалбата, касаещи заблуда в обработващия претенцията, която е довела до закриването на първоначалната такава. Откриването на нова претенция, дори и да се дължи на грешка от страна на служители на дружеството не е поведение, което изключва отговорността му, като при наличие на всички необходими доказателства за дружеството е възникнало задължение за произнасяне в законоустановения срок от момента, в което същите са представени, независимо от вътрешната организация на дейността му, като този срок е почнал да тече именно от 22.02.2025 г.

За така констатираното нарушение не се установяват предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на обществена опасност за нарушенията от този вид, поради което не може да намери приложение хипотезата на маловажен случай на административно нарушение. При преценката си съдът отчете характера и вида на засегнатите обществени отношения. Застрахователните дружества изпълняват особено важна регулативна функция, като акумулират финансов ресурс, чрез който по определени правила да компенсират претърпените от застраховани лица вреди.

Неизпълнението на тази основна функция в законоустановените срокове засяга имуществената сфера на увредените лица и обезсмисля в по-малка или по-голяма степен целта на застраховането – навременно обезщетяване на вреди, настъпили в следствие на 3 предвидени в съответните договори застрахователни събития. Периодът на забава при произнасяне по претенцията не е пренебрежимо малък, а и дружеството-жалбоподател е било наказвано и преди за подобни нарушения, но наказанието не е изпълнило превантивната си функция.

Наложената на жалбоподателя санкция е определена в минималния нормативно предвиден размер, при спазване на установените в чл. 27 от ЗАНН принципи, като настоящата инстанция намира, че размерът на санкцията съответства на характера и тежестта на извършеното нарушение и е съобразен с целите, визирани в ЗАНН.

С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП е правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски и своевременно претендира такива, като на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страната сумата от 50 евро – юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № Р-10-180 от 03.10.2025 г., издадено от зам.председател на КФН, с което на *****“ АД на основание чл. 647, ал. 2, вр. чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ..

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН *****“ АД да заплати на Комисията за финансов надзор сумата от 50 евро – възнаграждение за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4