Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 113 от 24.01.2025, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 62/2025
Вид
Определение № 113
Подписан
24.01.2025
В сила
24.01.2025
Състав
Петър Узунов, Емилия Дончева, Вера Коева

Цитирани разпоредби

  • чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 3, б. л) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • §1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 382 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 113 гр. Благоевград, 24.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20251200500062 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 278 вр. чл. 279 вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Т“ ЕАД, ЕИК***, седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Д“ , представлявано от Н Г С и А Ч Д изпълнителни директори, чрез юрк. Д. И. срещу Разпореждане № 3340/12.11.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 2591/2024 г. по описа на РС- Б, в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от „Т“ ЕАД срещу А. А. М, ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Б, ул.

„Д“ № за следните суми: сумата над размера от 4292,90 лв. до пълния претендиран размер от 7526,98 лв.- представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 7053504531 от 25.09.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 27.09.2024 г. до окончателното погасяване; 1042,51 лв. - представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода 25.02.2024 г.- 08.08.2024 г.; 139,20 лв. обезщетение за забава за периода 25.02.2024 г. - 11.09.2024 г.

В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното разпореждане на първоинстанционния съд. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в съдържанието на договора за кредит е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи се, че размерът на ГПР е 29,98 %, като в същия са включени всички разходи по кредита съобразно изискванията на чл. 19, ал. 1 и §1 на ДР на ЗПК. Изтъква се, че независимо, че се касае за застрахователни премии, потребителят не ги е заплатил със собствени средства, а чрез отпускане на допълнителен финансов ресурс- кредит. Сключването на застраховка не е условие за получаване на кредит, поради което същата не следва да бъде включена в ГПР.

Прави се искане атакуваното разпореждане в обжалваната отхвърлителна част да бъде отменено и уважаване на заявлението. Претендират се разноски в 1 производството.

На основание чл. 413, ал. 2 ГПК препис от частната жалба не е бил изпращан на длъжника.

Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК, във връзка с чл.

260, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството по ч.гр.д. № 2591/2024 г. по описа на РС- Благоевград е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, депозирано от заявителя „Т“ ЕАД срещу А. А. М за следните суми: 7526,98 лева - главница; 1042,51 лева- договорна (възнаградителна) лихва за периода 25.02.2024 г.- 08.08.2024 г.; 139,20 лв. - обезщетение за забава за периода 25.02.2024 г. - 11.09.2024 г.; ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и разноски.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит № 7053504531 от 25.09.2023 г., сключен между „Т“ ЕАД и А. А. М обявен за предсрочно изискуем. Заявителят е представил копие от Договор за потребителски кредит № 7053504531 от 25.09.2023 г., извлечение от счетоводните книги на банката, декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ на кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Т“ ЕАД и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от Mediguide Internаtionаl, сертификат № 170535045312023 за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучатели на потребителски кредити, предоставени от „Т“ ЕАД и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от Mediguide Internаtionаl, Общи условия за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ на кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, Общи условия за ползване на допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от Mediguide Internаtionаl към застрахователна програма „Защита на кредита“ на кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, заявлениедекларация за установяване на договорни отношения, уведомление за предсрочна изискуемост.

Първоинстанционният съд е намерил заявлението за частично основателно.

Приел, че клаузите от договора относно включените в главницата допълнителни услуги – застраховка пакет са недействителни, както и договора е недействителен поради противоречие със закона. С оглед недействителността на договора, заявлението за сумата над размера от 4292,90 лв. до пълния претендиран размер от 2

7526,98 лв.- представляващ неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 7053504531 от 25.09.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 27.09.2024 г. до окончателното погасяване; 1042,51 лв. - представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода 25.02.2024 г.- 08.08.2024 г.; 139,20 лв. обезщетение за забава за периода 25.02.2024 г. - 11.09.2024 г., е отхвърлено.

Съгласно разпоредбата на чл. 417, т. 2 ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките.

Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В производството по чл. 417 ГПК, съдът трябва да провери дали вземането, посочено в заявлението (за което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение) се основава на някой от актовете по чл. 417 ГПК; дали представеният документ по чл. 417 ГПК е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В производството по чл. 417 ГПК заповедният съд има задължение да прецени служебно дали искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на неравноправна клауза от договор, сключен с потребител, както и за съответствие със закона и добрите нрави, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. А. А. М има качеството на потребител съгласно чл. 9, ал. 3 ЗПК. Предвид факта, че кредитът е предоставен на физическо лице, за което няма данни при сключването на договора да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, процесният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит и общата потребителска закрила.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване. Настоящият въззивен състав намира за правилни и законосъобразни мотивите на районната инстанция за недействителност на процесния договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според посочената разпоредба договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 (към закона) начин. Годишният процент на разходите по кредита 3 изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит - чл. 19, ал. 1 ЗПК.

ГПР се изчислява по формула съгласно Приложение № 1 към ЗПК, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания- чл. 19, ал. 2 ЗПК. ГПР е величина, чийто алгоритъм е регламентиран в ЗПК.

Спорен е въпросът дали застрахователните премии, изплатени от банката кредитор на дружествата застрахователи, съответно включени в погасителните вноски към потребителския договор за кредит, следва да бъдат включени в размера на ГПР.

От твърденията на жалбоподателя следва да се приеме, че застрахователните премии са предявени от заявителя като неразделна част от главницата. От самия заявител се сочи, че представляват отпуснат допълнителен финансов ресурс в полза на застрахователно дружество, но за сметка на длъжника потребител, като връщането на тази сума е именно в тежест на последния, доколкото той приема ползите от това обезпечение. Застраховките по програмите, предоставяни от банката кредитор - “защита на кредита” и “защита на сметките”, са сключени при условията на чл. 382 КЗ, а именно като застраховка, сключена в полза на кредитор за обезпечение на вземанията по договора от застрахования, при евентуално настъпване на застрахователните рискове, които е възможно да доведат до загуба на обичаен доход на длъжника, което да повлияе върху възможността той да обслужва задълженията си.

Тези суми не следва да се включват към главницата по договора за кредит и в тази връзка да представляват общ размер на кредита по смисъла на предложение първо от т. 2, § 1 от ДР на ЗПК.

По въпроса дали частта от кредит, която не е предоставена на разположение на заинтересованите лица, може да бъде включена в размера на усвояване по смисъла на точка I от приложение I към Директива 2008/48 за целите на изчисляването на ГПР има произнасяне на СЕС. С решение от 21 април 2016 г. по дело С-377/14 е прието, че чл. 3, б. л) и чл. 10, § 2 от Директива 2008/48, както и т. I от приложение I към тази директива, трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя. Посочено е още, че не би могло общият размер на кредита по смисъла на чл. 3, б. л) и чл. 10, § 2 от Директива 2008/48 да включва която и да било от сумите, предназначени за изпълнение на задълженията, поети във връзка със съответния кредит, като административните разходи, лихвите, комисионите и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати. В т. 87 е подчертано, че незаконосъобразното включване в общия размер на кредита на сумите, попадащи в общите разходи по кредита за потребителя, задължително би довело до изчисляване на по- нисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общият размер на кредита. Ето защо тези суми е следвало да бъдат съотнесени не към главницата на сумата, а да бъдат посочени ясно за потребителя, че съставляват разход по кредита.