Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 148 от 06.01.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 13741/2025
Вид
Определение № 148
Подписан
06.01.2026
В сила
06.01.2026
Състав
Цвета Желязкова, Цветанка Бенина, Елена Радева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 148 гр. София, 06.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно частно гражданско дело № 20251100513741 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. С. П. срещу определение № 40322/29.09.2025 г. по гр.д.№ 60995/2023 г. по описа на СРС, 80 състав, с което е оставено без уважение искането за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. В тази връзка се излагат доводи, че цитираната в мотивите на обжалваното определение съдебна практика не е относима към исковете за издръжка. Моли обжалваното определение да бъде отменено, като бъде постановено изменение на решението в частта му за разноските, като същите да бъдат възложени в тежест на ответника.

По делото не е постъпил писмен отговор на частната жалба в установения за това срок от насрещната страна по нея – ответникът в исковото производство.

Съдът, като взе предвид изложените оплаквания в жалбата и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

В разпоредбата на чл.248, ал. 3 ГПК е предвидена възможността правоимащата страна да обжалва с частна жалба определението, с което е било оставено без уважение искането й за изменение на крайния съдебен акт на съда в частта му за разноските.

Жалбата е подадена в установения в разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 275, ал. 1 ГПК, 2-седмичен срок за това от надлежна страна – разполагаща с правен интерес, срещу акт подлежащ на обжалване по приложения процесуален ред, като се явява процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:

По предявените искове предмет на разглеждане в производството по гр.д.№ 60995/2023 г. по описа на СРС, 80 състав, е постановено решение от 16.06.2025 г., с което е определен режим на лични отношения с ненавършилото пълнолетие дете в интерес на детето и който е различен от посочения в исковата претенция, като е ответникът по иска е осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 300 лв.

1

С предходно Решение от 12.04.2018 г. по гр.д. № 1888/2017 г. по описа на СРС, 149 състав, по предявения иск на основание чл. 127, ал. 2 СК упражняването на родителските права по отношение на детето К.М.С. е предоставено на майката И. С.

М., като е определен режим на лични отношения с бащата М.К.С. и последният е осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 120 лв.

При наличието на спор между родителите относно упражняването на родителските права, в разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК е предвидена възможност същият да бъде разрешен от районния съд по настоящия адрес на детето, който е длъжен да се произнесе относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, чл.

143 СК.

С предявените искове предмет на разглеждане в производството пред първоинстанционния съд се иска изменение на първоначално определения режим на лични отношения и размера на определената издръжка по вече приключилото производство с претенция по чл. 127, ал. 2 СК, имащо характер на спорна съдебна администрация, крайният съдебен акт по което не се ползва със сила на пресъдено нещо. В защита интереса на детето и при промяна в обстоятелствата, обосновали първоначалното разрешаване на спора относно родителските права, е предвидена възможност за изменение на вече постановеното чрез провеждане на иска по чл. 59, ал. 9 СК. Претенцията за изменение на първоначално определените мерки се основава на обстоятелства, които са взаимосвързани и обусловени, като размерът на дължимата издръжка следва да бъде съобразен с грижите, полагани от отглеждащия родител.

Доколкото с решението си съдът замества липсващата обща воля на страните при невъзможност да постигнат споразумение помежду си относно родителските права, прилагането на разпоредбата по чл. 78 ГПК следва да бъде ограничено, като разноски следва да бъдат възложени на страната само в случаите, при които бъде установено че с недобросъвестното си поведение е предизвикала иницииране на производството. Това произтича от характера на производството на спорна съдебна администрация, с което се цели да се окаже съдействие на правните субекти при упражняване на техни лични и имуществени права, в какъвто смисъл е оказаното такова при разногласие между родителите. По този начин с решението си съдът осъществява намеса в гражданските отношения с цел да ги администрира и да определи начина, по който да се развИ.т занапред. С разрешаване на спора за родителската отговорност, като в това число определянето на режима на лични отношения с неотглеждащия родител и издръжката, съдът приема найцелесъобразното, като водещ е интересът на детето. По тези въпроси и съгласно разпоредбата на чл. 322, ал. 2 ГПК съдът дължи служебно произнасяне при разглеждане на брачните искове.

В случая по исковата претенция по чл. 59, ал. 9 СК са изложени твърдения относно настъпили промени в обстоятелствата, които в интерес на детето налагат изменение на първоначално определения режим на лични отношения и издръжката на детето и доколкото молбата в този смисъл не е изцяло уважена, разноските следва да останат за страните така, както са ги направили. В този смисъл и задължителните разяснения в Тълкувателно решение от 27.06.2024 г., постановено по т.д. № 3/2023 г. по описа на ОСГК на ВКС.

С оглед всичко гореизложено, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 40322/29.09.2025 г. по гр.д.№ 60995/2023 г. по описа на СРС, 80 състав, с което е оставено без уважение искането за изменение на постановеното по делото решение от 16.06.2025 г. в частта му за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3