Решение № 750 от 09.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 750 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20261000500202 по описа за 2026 година

САС е сезиран с две въззивни жалби, подадени от всяка от страните, участвали в гр.д. 12 808/24 г. по описа на СГС.

С решение по делото № 6516/30.10.25 г. съдът приема, че ответникът Прокуратура на Република България дължи на ищеца О. Л. Т. обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 2б ЗОДОВ, в общ размер 60 000 лв., ведно със законната лихва от 05.11.24 г., като за разликата до заявените 120 000 лв. исковете са отхвърлени.

С въззивната жалба на ищеца се оспорва решението в отхвърлителната му част с довод за несъразмерност на присъденото обезщетение спрямо понесените вреди от продължилото над 11 г. наказателно производство.

С въззивната жалба ответникът – Прокуратура на РБългария, навежда довод за ндопустимост на постановеното решение поради произнасяне на съда по непредявен иск. Според въззивника ответник исковата молба е ясна и с нея се търси обезщетение за забавено правораздаване, основанието за чието присъждане е чл. 2б ЗОДОВ. Оспорва се допустимостта на такава претенция поради липса на доказателства за отказ на Инспектората към ВСС да присъди обезщетение. Алтернативно се навеждат възражения, че отговорността на 1

Прокуратурата е за протичането на досъдебната фаза и не следва тя да отговаря за забавата на съда.

В производството пред САС не са събирани нови доказателства.

Въз основа становищата на страните настоящият състав прави следните изводи:

Видно от исковата молба ищецът твърди, че по повдигнати му четири обвинения (за блудствени действия с непълнолетно лице, за съвукупяване с непълнолетно лице, за незаконно държане на огнестрелно оръжие и за разпространяване на порнографски материали с участие на лица, на които е придаден вид на непълнолетни) процесът е протекъл по различен начин, като по първото обвинение е постигнато споразумение с Прокуратурата, а производството по останалите обвинения е протекло усложнено с необосновано забавяне след отвод на докладчика и повторното извършване на процесуалните действия в съдебната фаза.

С доклада по делото съдът е квалифицирал претенцията по чл. 2б ЗОДОВ.

Същата не е недопустима с оглед обстоятелството, че към момента на предявяване на иска не е била постановена приключващата производството оправдателна присъда (основана на изтекла погасителна давност). Със същия доклад съдът е установил, че ищецът не сочи причинна връзка между заявените вреди (тревога и стес и здравословни проблеми поради поддържане на обвинение за деяние, което не е извършено) и утвърденото вредоносно действие (забавено правораздаване).

След смяна на докладчика по гражданското дело, в първото съдебно заседание, не е изготвен нов доклад и няма препращане към вече постановения такъв с определение 1268/23.01.25 г. (л.135). Със съдебното решение е допуснато смесване на основанията за отговорност на държавата, регламентирани в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 2б ЗОДОВ. Смесването е налично както в обстоятелствената част на решението, така и в диспозитива.

Самото решение е неясно: ако съдът е счел, че е сезиран с обективно съединени искове, би следвало да определи съответни обезщетения за всяко от деянията; ако приема, че се иска присъждане на обезщетение за незаконно поддържано обвинение би следвало да зачете продължителността на водения процес при определяне размера на обезщетението. Визирането на двете правни основания не позволяват на въззивния състав да обезсили решението 2 само в частта, с която съдът осъжда ответника на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ (каквато претенция несъмнено ищецът не е отправил, тъй като към момента на сезирането на гражданския съд още не е имало постановена оправдателна присъда), а да потвърди решението в останалата част, отнасяща се до несъразмерно продължителен процес. Тъй като от формулировката следва, че е постановено решение по непредявен иск, съдебният акт следва да се обезсили.

При повторното разглеждане на делото следва да се отчете, че искът е насочен само към Прокуратурата на РБългария, а тя е господар на процеса в рамките на досъдебното производство. Ако съдът би бил конституиран като страна, то отговорността би следвало да е солидарна. При насочване на претенцията само към Прокуратурата забавата следва да се прецени спрямо продължителността на досъдебната фаза. При протестирането на присъда Прокуратурата осъществява обвинителната си функция, без да може да въздейства върху бързината на насрочване и разглеждане на делото, още помалко отношение има към забавата в периода след приключване на делото до постановяване на съдебните мотиви.

С оглед направените изводи САС не дължи произнасяне по отношение на сторените в производствата разноски.

Водим от разгърнатите съображения, САС:

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение по делото № 6516/30.10.25 г., постановено по гр.д.

12 808/24 г. по описа на СГС.

Връща делото за повторно разглеждане от друг съдебен състав.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при спазване изискванията на чл. 280 и сл. ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3