Акт от 12.01.2022, Административен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 677

12.01.2022г., гр.Хасково

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ:

РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА

Секретар:

Мария Койнова като разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно дело №563 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и Наредба №4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020г.

Образувано е по жалба на В.Ж.У. ***, против

Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020г. за кампания 2017г., с изх.№02-260-6500/2059#5 от 26.05.2021г. на зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”.

В жалбата се твърди, че наложеното с оспорения акт намаление на финансовото подпомагане до 0 лева е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Същото било в нарушение на нормативната уредба и на установените с нея процедури по проверка и контрол по мярка 11 от Програмата за развитие на селските райони. Сочи се, че за да наложи пълен отказ за оторизиране на сумата по подадено заявление за подпомагане, административният орган посочил две основания, сред които „площи с неспазени изисквания – при извършване на административни проверки е установено, че не е спазено изискването да не се надвишават минималните периоди на преход“. Твърди се, че цитираното основание е неправилно и необосновано.

Същото фигурирало и в Уведомително писмо изх.№02-260-6500/2059 от 14.02.2019г., което писмо било отменено с влязло в сила решение на АдмС – Хасково. В писмото, предмет на настоящото съдебно производство отново се сочило, че парцелите били одобрени за подпомагане през 2015г. с код култура „пелин“ и „бял риган“ и 2017г., за която били обявени „в преход“ се считала за трета година. Отново, както и в отмененото уведомително писмо, се цитирало писмото от Министерството на земеделието, в което бил посочен преходен период две години, поради което след като парцелите били заявени „в преход“ през 2017г., той бил надвишен. Отбелязва се, че с влязло в сила решение на АдмС – Хасково посоченият в писмото на Министерството на земеделието минимален период на преход от две години за културите бял риган и пелин, не бил приет за релевантен, поради характера на административния акт, в който същият бил предвиден. Счита се, че във визираната част на оспорения акт били изложени мотиви, които вече били отхвърлени със съдебното решение. Отделно от изложеното се твърди, че парцелите били одобрени за участие през кампания 2015г., а през 2017г., явяваща се трета година, били заявени „в преход“, като се посочва, че съгласно чл.36, параграф 1 от Регламент №889/2008, преходния период за многогодишни култури, различни от фуражите, бил най-малко три години. Така, за стопанската 2017г. тези площи били „в преход“. Освен това, както в Интегрираната система за администриране и контрол, така и в Системата за въвеждане на данни от външни институции, в графите „спазено ли е изискването да не се надвишават минималните периоди на преход“, за цитираните в уведомителното писмо парцели, било посочено „да“, т.е. изискването било спазено. Отбелязва се също така, че според чл.36, ал.1 от Наредба № 5 от 3.09.2015г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица, преходният период към биологично производство за дейност започвал да тече от дата на уведомяването на министъра на земеделието, храните и горите в 10 дневен срок от сключване на договор с контролиращо лице.

В случая, съгласно Служебна бележка изх.№КОО2-11/13.01.2015г., уведомлението постъпило в МЗХ с вх.№АО-17/07.01.2015г. Така, съгласно цитирания текст на наредбата, преходния период стартирал през 2015г. и изтекъл в края на 2017г. В връзка с последното се сочи, че цитираното в оспорения акт сертификационно писмо няма никакво отношение към изчисляването на преходния период.

На следващо място, в оспореното уведомително писмо било посочено основанието „площи с неспазени изисквания по управление - в ДФЗ – РА не е постъпвало заявление за редакция на въведени данни в Системата за въвеждане на данни от външни институции от контролиращото лице, ако нередовността е била отстранена“. Този мотив на административния орган също се счита за неправилен. Сочи се, че на 21.04.2017г. от страна на контролиращото лице била извършена регулярна инспекция на стопанството на жалбоподателката и съставен инспекторски доклад с приложен формуляр за нередности от същата дата.

В т.5 от инспекторския доклад било посочено, че операторът не представил в срок годишна програма за управление. В графата „забележки" по същата точка било посочено, че операторът не уведомил за настъпилите промени в определените срокове. Във формуляра за нередности било описано подробно несъответствието, с код 4.11 от Приложение 3 на Наредба №1/2013г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането –отменена с ДВ. бр.75 от 11.09.2018г. В уведомителното писмо неправилно била посочена Наредба №5 от 03.09.2018г., която към датата на извършване на проверката не съществувала. Сочи се, че в писмо изх.№138711/25.04.2017г., изпратено от контролиращото лице до земеделския производител било посочено, че при инспекция, извършена на 21.04.2017г. било установено несъответствие код 4.11, при което била приложена мярка 5.1., след което от страна на земеделския производител били предприети коригиращи действия и несъответствието било закрито. Следователно, земеделският производител предприел коригиращи действия в законоустановения срок и спазил изискванията по управление. Въпреки това, от справката от СВДВИ било видно, че от страна на контролиращото лице не били представени данни в електронната система за закриване на несъответствието, а в хода на административното производство по издаването на оспореното писмо от, страна на административния орган не била извършвана проверка дали несъответствието било отстранено от земеделския производител, като единствено било отчетено, че няма постъпили данни от сертифициращия орган. По отношение посоченото второ основание за издаване на уведомителното писмо се конкретизира, че административният орган визирал две отделни неспазени изисквания – постъпило в ДФЗ заявление за редакция на въведени данни в СВДВИ, задължението, за което било на контролиращото лице, и неспазване на изискванията за управление, ако нередовността била отстранена. Във връзка неспазването на изискванията за управление било прието, че не бил спазен текстът на чл.49, ал.4 от Наредба №4 от 24.02.2015г., която била погрешно записана в уведомителното писмо като Наредба №11/06.04.2009г. В тази алинея било посочено, че при установяване на допуснати технически грешки от страна на външните институции, отстраняването им се извършва като контролиращите лица, допуснали техническата грешка, попълват заявление за редакция на въведени данни в СВДВИ по образец и го изпращат до ДФЗ. Във връзка с това, земеделският производител нямал никакво отношение към това задължение на контролиращото лице. Поради това, неизпълнението на задължението не можело да бъде вменено във вина на оператора. Освен това, по смисъла на Регламент 889/2008, въвеждането на данни не можело да се квалифицира като неспазване на изискванията за управление в стопанството, тъй като тези задължения касаели дейности по управление на стопанството от страна на оператора и се установявали чрез осъществяване на контрол от страна на контролиращото лице върху дейността на оператора. Разпоредбите на регламента, касаещи изискванията по управление не засягали въвеждането на данни в СВДВИ.

Относно посоченото в уведомителното писмо „ако нередовността е била отстранена“ се смята в тази част административният акт се основава на предположение. В хода на производството по издаване на акта не била направена проверка на това обстоятелство - дали земеделският производител отстранил допуснатото несъответствие в дадения му от закона срок. С издаването на административния акт въз основа на предположения, било допуснато съществено нарушение на разпоредбите на чл.7, ал.1 от АПК и чл.9, ал.2 от АПК. Счита се, че административният акт трябва да се основава на действителни факти, като органът бил длъжен да събере всички необходими доказателства за установяването им, още повече че в настоящият случай, при неизвършени коригиращи действия от страна на земеделския производител. Твърди се, че в конкретния случай административният орган следвало да извърши проверка и да установи защо не била коригирана информацията в СВДВИ, преди да издаде процесното уведомителното писмо.

По подробно изложените в жалбата съображения се претендира отмяна на оспорения административен акт.

Допълнителни доводи за незаконосъобразност на оспорения акт се релевират в писмена защита. Претендират се и разноски по делото.

Ответникът - Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител в писмена форма и в съдебно заседание навежда доводи за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на възнаграждението на пълномощника на жалбоподателката.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Оспореното в настоящото производство Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020г. за кампания 2017г., с изх.№02-260-6500/2059#5 от 26.05.2021г. на зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” е издадено във връзка с влязло в сила Решение № 128/05.05.2020г. по административно дело № 372/2019г. на Административен съд Хасково, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020г. за кампания 2017г., с изх.№02-260-6500/2059 от 14.02.2019г. на зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” и преписката е върната на органа за произнасяне по подаденото от В.Ж.У. Заявление за подпомагане с УИН 26/290517/65779 и Приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2017г.

Административно дело №372/2019г. по описа на

АдмС – Хасково е приложено към настоящото производство, като от материалите по същото се установява, че до жалбоподателката В.Ж.У. е било изпратено Уведомително писмо с изх.№02-260-6500/6379 от 24.02.2016 г. (л.160-162 от АД 372/19г.), с което на основание чл.43, ал.1 от Наредба №4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода (ПРСР) 2014 – 2020г. и в резултат на извършените административни проверки в съответствие с глава четвърта от същата наредба, по декларираните данни в подадено заявление за подпомагане с УИН: 26/160615/40362, зам.изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) уведомил лицето, че е одобрено за участие по направление „Биологично растениевъдство“ от мярка 11 „Биологично земеделие“, като одобрените и неодобрените площи са описани в Таблица №1 на писмото, за 5-годишен ангажимент, с поемането на който бенефициентът се задължава да подава „заявление за подпомагане/плащане“ всяка година до изтичане на ангажимента. В същото писмо са посочени, буква А - базовите изисквания за направлението и буква Б - изискванията по управление за направлението. Вписан е и текст, че всички изисквания и документи са подробно описани в Наредба №4 от 24.02.2015г.