Решение № 2 от 08.01.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Пловдив, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20235000500384 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №260022 от 22.05.2023г., постановено по гр.дело №204/2020г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, са отхвърлени предявените от Т. А. И. с ЕГН:********** и адрес: гр.П., ул. К. Р. № **, поставена под пълно запрещение с влязло в сила на 13.08.2021г. решение по гр.дело №361/2020г. на ПОС, действаща чрез настойника си А. Д. Б., против Р. Д. Б. с ЕГН:********** и постоянен адрес: гр.С., ул. И. В. № *, вх.*****, искове за: прогласяване за нищожен, поради накърняване на добрите нрави; обявяване за недействителен, поради договаряне във вреда на представлявания; унищожаване като сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия; разваляне поради неизпълнението му от приобретателя на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №****************г. на нотариус М. П., 1 рег. № *** от РНК, вписан в СВ гр.Пловдив на 21.12.2017г. под акт №*********., с който Т. А. И., представлявана от пълномощника си Р. Д. Б., прехвърля на Р. Д. Б. правото на собственост върху следния недвижим имот, а именно: 86/100 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Пловдив, одобрени със Заповед №РД-1*******г. на Изпълнителния директор на АГКК, без последващи изменения на КККР, с адрес на имота: гр.П., ул. К. Р. № **, етаж 3, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор *******, с предназначение на СОС: жилище, апартамент, с брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ от 148кв.м., ведно с прилежащите части: две избени помещения с обща декларирана площ от 49,30кв.м. под западната половина на сградата, ведно с таванско помещение с декларирана площ от 74,00кв.м., намиращо се в западната половина на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж СОС с идентификатор *******.1.5, под обекта: СОС с идентификатор *******.1.10, *******.1.11, над обекта: СОС с идентификатор *******.1.12, срещу грижите и финансовата помощ в размер на повече от 15000лв., превеждани през годините по банков път, които приемателят е полагала и предоставяла на майка си досега, през последните няколко години, както и срещу поемане от страна на Р. Д. Б. на задължението, лично или чрез трето лице, да гледа и издържа, при поискване и необходимост, прехвърлителя, майка й Т. А. И., до края на живота й, като прехвърлителят Т. А. И. си запазва правото на ползване, пожизнено и безвъзмездно, върху гореописания недвижим имот, и Т. А. И. с ЕГН:********** и адрес: гр.П., ул. К. Р. № **, поставена под пълно запрещение с влязло в сила на 13.08.2021г. решение по гр.дело №361/2020г. на ПОС, действаща чрез настойника си А. Д. Б., е осъдена да заплати на Р. Д.

Б. с ЕГН:********** и постоянен адрес: гр.С., ул. И. В. № *, вх.*****, сумата от 3300лв. – разноски за производството.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят Т.

А. И., действаща чрез своя настойник А. Д. Б., която, чрез пълномощника адв.Н. Г., го обжалва в частите му, с които са отхвърлени предявените от нея като евентуални искове за прогласяване за нищожен поради накърняване на добрите нрави, за обявяване за недействителен поради договаряне във вреда на представлявания и за разваляне поради неизпълнението му от 2 приобретателя на процесния договор от 21.12.2017г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Изложени са конкретни оплаквания за неправилност на решението като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано.

Претендира се за отмяната му в обжалваните части и уважаване на исковете, съобразно поредността на евентуално съединяване, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна Р. Д. Б. е депозирала чрез пълномощника адв.Л. П. писмен отговор на въззивната жалба с развити в същия съображения за нейната неоснователност, подкрепящи приетото с атакуваното решение, за чието потвърждаване претендира, както и за присъждане на разноски.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане, с оглед пределите на въззивната жалба, са предявените от Т. А. И., действаща чрез настойника си А. Д. Б., против Р. Д. Б. в условия на евентуалност искове по чл.26,ал.1,предл.3 от ЗЗД, чл.40 от ЗЗД и чл.87,ал.3 от ЗЗД – за прогласяване за нищожен, поради накърняване на добрите нрави, за обявяване за недействителен, поради договаряне във вреда на представлявания, и за разваляне, поради неизпълнението му от приобретателя, на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №****************г. на нотариус М. П., рег. № *** от РНК.

Исковете се основават на твърдения ищецът Т. И. отдавна да живее сама в жилището в гр.П., ул. К. Р. № **, ет.3, тъй като е разведена и има две дъщери, едната от които ответницата Р. Б. от няколко години да живее постоянно в гр.София, а преди това да е живяла дълги години в чужбина, и да я посещава около един път на два-три месеца, купувайки й понякога, когато ходи при нея, хранителни продукти, а другата й дъщеря А. Б. от около тридесет години да живее и работи в Н., като средно веднъж годишно идвала в България, а напоследък и по-често, и започнала да полага грижи за нея, тъй като здравословното й състояние било влошено и имала нужда от грижи, 3 които никой друг не полага, включително, ангажирайки съседи и служители в социални агенции, които да се грижат постоянно за нея. На 76 години е и страда от множество заболявания – мозъчна атеросклероза, стенокардия, захарен диабет, хипертония, последици от инсулт, и от няколко години здравословното й състояние се влошило не само физически, но и психоемоционално – често не можела да си спомня елементарни факти и събития, трудно си спомняла пътя за вкъщи, излизайки от дома си, изпитвала страх от непознати хора, заради което влошаване през 2016г. личният й лекар дал препоръки за лечение, постоянни грижи и надзор по отношение на нея, тъй като имало данни, че страда от деменция. Получава пенсия и надбавки в общ размер на 370,55лв., която е крайно недостатъчна за посрещане на нуждите й, като освен за храна не й остават пари за заплащане на други текущи разходи.

Разбрала за сключването на процесния договор, когато на 03.01.2020г. посетила офис на „У Б“АД, за да изтегли пари от пенсията си, при което банковият служител й обяснил, че част от парите й са теглени от банкомати в гр.София, където живее и работи ответницата, а през лятото по време на ваканцията – от банкомат в гр.Бургас, каквито тегления установила при снабдяването си с извлечение от движението по сметката й. Тъй като не била извършвала тези операции през банкомати и изобщо не знаела, че й е издадена банкова карта, разбрала, че тегленията са извършени от ответницата.

Установила и тя спорадично да е извършвала преводи по сметката й с основание „издръжка“, повечето от които на стойност от около 50лв., някои от които извършвани непосредствено след изтегляне на суми от сметката й от банкомат. След като по този повод направила редица справки, на 07.01.2020г. установила наличието на процесния договор. Счита, че при сключването му ответницата се е договаряла сама със себе си в нейна вреда като представлявана, тъй като договорът е сключен при явно неизгодни за нея условия, което накърнява добрите нрави. Пазарната стойност на прехвърлените с него идеални части от имота значително надхвърляла договорената насрещна престация, дължима от приобретателя. Посочената в нотариалния акт сума от „над 15000лв.“ не й била заплащана от ответницата.

Напротив, самата тя й заплащала пари и дори й дарила имот в гр.София.

Ответницата не била полагала грижи за нея и не й била предоставяла финансова помощ нито преди нито след сключването на договора. След 2016г. и особено след 2017г., когато се чували по телефона и когато, макар и 4 рядко, я посещавала, тя й се оплаквала от състоянието си, споделяла й за нуждите си от грижи и издръжка и я молила и настоявала да й помага с каквото може – да идва по-често, да я гледа, да й закупува необходимото, да заплаща поне част от сметките за жилището й, да организира извършването на неотложни ремонти по него, на които молби ответницата отговаряла уклончиво и обещавала да се грижи повече за нея, което не сторила, като дори отказвала да я води на лекар, тъй като, според нея, нямало нужда. Тя единствено я посещавала рядко и понякога й купувала храна, но останалите й нужди били незадоволени, с което била поставена в състояние на несигурност за ежедневното си съществуване и това наложило да бъде обгрижвана от трети за договора лица.

Исковата молба е подадена на 29.01.2020г. лично от ищецът Т. И., упълномощила на 07.01.2020г. адв.С. И. да я представлява, от когото на 05.02.2020г. е подадена уточняваща молба, а с молба от 14.02.2020г. е уведомил съда за образувано против доверителката му по подадена в съда на 13.02.2020г. от нейната дъщеря А. Д. Б. искова молба за поставянето й под запрещение, по която е образувано гр.дело №361/2020г. на Окръжен съдПловдив. С Определение №330 от 18.02.2020г. окръжният съд е спрял производството по делото до приключване на производството по запрещение.

На 21.02.2020г. е постъпило подадено лично от ищеца Т. И. заявление за оттегляне на предявените от нея искове и на дадените на адв.С. И. пълномощия. С оглед заявеното оттегляне на исковете, с Определение №374 от 25.02.2020г. окръжният съд е прекратил производството по делото след възобновяването му. Това определение е отменено по частна жалба, подадена лично от Т. И., с Определение №112 от 20.03.2020г. по в.ч.гр.дело №117/2020г. на Апелативен съд-Пловдив по съображения, че действията по оттегляне на исковете следва да бъдат преценени, с оглед резултата по висящото производство за поставяне на ищеца под запрещение. Същото е приключило с влязло в сила на 13.08.2021г. като потвърдено от въззивната инстанция Решение №260534 от 14.12.2020г. по приложеното гр.дело №361/2020г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което И. е поставена под пълно запрещение, като със Заповед №РД-********г. на кмета на О. П., р. Ц.“ за неин настойник е назначена А. Д. Б., а за заместник-настойник адв.С. И..

Настойникът А. Б. е упълномощила на 22.11.2021г. адв.И. да представлява запретената И. по настоящото дело, като пълномощното съдържа нейно 5 изявление за приемане, одобряване и потвърждаване на всички извършени от него във връзка с образуването и воденето на настоящото дело действия.

С отговора на исковата молба ответникът Р. Б. е възразила по допустимостта на производството, с оглед заявеното от ищеца оттегляне на исковете и с твърдения за злоупотреба с процесуални права от страна на настойника. Оспорила е твърдението за сключване на договора при явно неизгодни условия, позовавайки се на получената от майка й като прехвърлител финансова помощ от 15000лв. от нея, на запазеното право на ползване и на характера на насрещната престация – издръжка и гледане при поискване и при необходимост, до края на живота й. Оспорила е твърдението ищцата да е разбрала за процесния договор едва на 07.01.2020г. с твърдение на тази дата за договора да е разбрала не ищцата, а дъщеря й А. Б., която постоянно живеела в чужбина. Оспорила е твърдяното неизпълнение на договорните задължения, както и обстоятелствата, с които е обосновано.