Решение № 374 от 21.10.2024, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. гр.Велинград, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря Ц.А Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20215210100477 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени кумулативно обективно съединени искове от Г. В. Б. с ЕГН ********** от гр.Велинград, против „ВКТВ“ ЕООД гр.Велинград с ЕИК 822106633 със седалище и адрес на управление:гр.Велинград, ул.“ Академик Иван Павлов“ № 1, с които се иска да се признае съществуването на трудово правоотношение между страните, по сключен трудов договор от 24.08.2000 г.; както и да се установи недействителност на трудов договор между страните от дата 24.08.2002 г., поради липса на съгласие за сключването му.

Ищецът Г. Б. излага, че работел в ответното предприятие „ВКТВ“ ЕООД на длъжност „ръководител отдел ТРС” въз основа на трудов договор от 24.08.2000г. сключен с ответника на основание чл. 68, ал. 1 от КТ, като с допълнително споразумение от 01.12.2000 г. към този трудов договор е преназначен на същата длъжност, но на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ с промяна и на допълнителното възнаграждение за продължителна работа.

Сочи, че с допълнително споразумение от 27.03.2002 г. към трудовия договор от 24.08.2000г. е преназначен като „пазач” в дружеството. Твърди, че това допълнително споразумение не е подписвано от него, а и същото не е регистрирано в НОИ Пазарджик. Сочи, че трудовите му правоотношения с ответното дружество са прекратени със Заповед № 1/03.01.2012г. Излага, че в началото на март 2021 г. е извършил проверка в НОИ и НАП относно размера на отпуснатата му пенсия и установил, че тази заповед за прекратяване на трудовите му правоотношения с ответното дружество е издадена във връзка с трудов договор от 24.08.2002 г. Твърди, че такъв трудов договор с ответното предприятие от 24.08.2002 г. никога не е сключвал и не знае какъв е предмета на този трудов договор.

Обуславя правният си интерес от това, че процесния трудов договор от 24.08.2002 г. явно се е отразил на пенсионните му отношения, а съответно и 1 върху размера на получаваната от него пенсия. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество „ВКТВ“ ЕООД, с който счита, че исковата молба е нередовна, тъй като не се сочат, какви са пороците на процесния трудов договор, обосноваващи недействителност, съответно неговата нищожност. Признава, че между страните не съществува трудов договор от 24.08.2002 г., поради което и прогласяване на нищожност на същия е недопустимо . Твърди, че липсва правен интерес за ищеца от предявяване на настоящия иск. Излага, че фактът, че в правния мир липсва трудов договор от 24.08.2002г., води до извода, че липсват и каквито и да е правни последици от него. В случай, че се приеме, че искът е допустим, счита, че същият е неоснователен. Възразява, че ищцовата претенция е погасена по давност с изтичане на 3-годишен давностен срок, като същият е започнал да тече от 24.10.2012 г., 10.01.2013г.; 10.04.2013г. или най-късно от 17.02.2017 г . Излага се, че на 27.02.2019г. в Окръжен съд Пазарджик е подадена искова молба с вх. № 1809/27.02.2019г. въз основа на която е образувано гр.д.150/2019г. на Окръжен съд Пазарджик със страни Г. Б. ищец и „ВКТВ"ЕООД ответник. Счита, че от подадената с исковата молба доказателства се установява, че ищецът е узнал за отразен в системата на НАП трудов договор с дата 24.08.2002 г., като най-късната възможна дата за това е 17.02.2017 г., т.е. тригодишният давностен срок, с който е погасено правото на иск, е изтекъл на 18.02.2020 г. Счита, че обстоятелство, че „ВКТВ"ЕООД не е сключвало трудов договор с ищеца с дата 24.08.2002г. и такъв договор не съществува е известно на ищеца. Сочи, че с цитираната искова молба по гр.д.

150/2019г. на Окръжен съд Пазарджик, Б. е приложил документ, издаден от НОИ-Пазарджик с изх. №1012-40-36НЗ/10.03.2017 г., от което става ясно, че пенсията на ищеца е отпусната на база представени от него документи, в това число трудов договор от 24.08.2000 г., т.е. цитираният (несъществуващ) договор от 24.08.2002г. не се е отразила върху размера на пенсията на ищеца.

Излага, че ищецът е работил по трудов договор от 24.08.2000 г. във „ВКТВ" ЕООД гр. Велинград на длъжност „Ръководител отдел ТРС", като въз основа на молба до управителя на „ВКТВ"ЕООД, Б. е пожелал да бъде преназначен на длъжност „пазач" и молбата му е изпълнена с допълнително споразумение към трудов договор от 27.03.2002г.. Сочи, че със Заповед №1/03.01.2012г. трудовият договор на ищеца е прекратен, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Твърди, че ищецът е наясно, че между него и „ВКТВ"ЕООД няма трудов договор от 24.08.2002г. и от такъв не са произлезли каквито и да е правни последици, както и, че се касае за допусната техническа грешка в системата на ТД на НАП. Сочи, че на 10.01.2013г. Б. е подал молба до Инспекция по труда с която се иска да му бъде представен трудов договор от 24.08.2002г., като в отговор на тази молба, ищецът е получил писмо изх.

№0052-0493/06.02.2013г. на Директорът на дирекция „Инспекция по труда" гр.Пазарджик, с което му е отговорено, че: „Извършихме проверка по документи във „ВКТВ” ЕООД....,лицето Г. В. Б. има сключен с дружеството само един трудов договор - от 24.08.2000г... „Допусната е фактическа грешка в издадената 24.10.2012г. от ТП на НАП Справка за актуално състояние на всички трудови договори за ЕГН **********...” От представената Справка за актуално състояние на всички трудови договори за ЕГН ********** от ТД на НАП за сключени трудови договори, е видно, че за дата на сключване на трудовия договор с „ВКТВ"ЕООД е вписана дата 24.08.2002г. Впечатление прави, че датата на отпечатване на справката е 2 заличена, а отгоре е положена заверка „Вярно с оригинала". Счита, че това е същата справка от 24.10.2012 г. за която ищецът Б. е получил отговор от „Инспекция по труда" гр. Пазарджик, за допусната техническа грешка. С оглед на изложеното, моли иска да се остави без разглеждане като недопустим, а в случай, че същия е допустим да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират разноски.

В хода на производството ищецът е починал, като с Определение № 51/17.01.2024 г., съдът е конституирал като ищци по делото наследниците на Г. Б. – съпругата му М. Т. Б. с ЕГН ********** и дъщерите му – Д. Г. Б. –М. с ЕГН ********** и П. Г. Б. с ЕГН **********, като производството продължава по отношение на тях.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

На 24.08.2000 г. между страните по настоящото дело е сключен трудов договор, по силата на който на основание чл. 68, ал. 1 от КТ Г. Б. е назначен на длъжност „ръководител отдел ТРС” в ответното дружество с основно месечно трудово възнаграждение от 250 лв.

На 01.12.2000 г. е подписано допълнително споразумение към сочения по-горе трудов договор, с което на основани ечл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, Б. е назначен на същата длъжност за неопределено време при основно месечно трудово възнаграждение в размерна 330 лв.

На 27.03.2002 г. е изготвено Допълнително споразумение между страните, при което ищецът Б. е преназначен от длъжност „ръководител отдел ТРС” в „пазач” за неопределено време при трудово възнаграждение в размер на 185 лв. Соченото споразумение е подписано от работодателя, като липсва положен подпис от страна на работника. Видно от гърба на приложения документ е, че споразумението е вречено на Б. на 28.03.2002 г, в присъствието на двама свидетели.

На 03.01.2012 г. със Заповед № 1/03.01.2012 г. трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено, поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от ищеца Б..

Горните обстоятелства не са спорни между страните. Не е спорно също, че никога не е сключван трудов договор от 24.08.2002 г., а на сочената дата 03.01.2012 г. е прекратен договор от 24.08.2000 г.

От приетите по делото писмени доказателства, представени от ответната страна се установява, че на 10.01.2013 г. Г. Б. е подал молба до Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пазарджик, с която моли да му бъде представен препис от трудов договор от 24.08.2002 г., тъй като твърди, че такъв никога не е бил подписван. По повод на тази молби от ДИТ Пазарждик отговарят на молителя, че след извършена проверка по документи в дружеството – работодател, е установено, че има един единствен трудов договор от дата 24.08.2000 г., като в издадената на 24.10.2012 г. от ТП на НАП справка за актуално състояние на всички трудови договори за ЕГН **********- денят и месеца на сключване съвпадат с наличниет в досието на ищеца документи.

На 17.02.2017 г. Г. Б. подава жалба до множество държавни институции, в която излага, че в досието му в НОИ противозаконно е регистриран трудов договор от 24.08.2002 г. на длъжност „пазач”, като смята, че това е определило неправилен размер на отпуснатата му лична пенсия за инвалидност поради 3 общо заболяване. В обръщение към главния прокурор на РБ заявява, че „трудов договор от 24.08.2002 г. няма и никога не е имало. ” Видно от удостоверение за наследници с изх. № 4028/19.12.2023 г., издадено от Общитна Велинград Г. Босев е починал на 15.12.2023 г., като е оставил наследници съпругата му М. Б. и дъщерите му Д. Г. Б. – М. и П. Г. Б..

От приетото по делото Заключение с вх. № 1549/29.02.2024 г. на вещото лице Т. се установява, че след проверка на документите по делото, както и на трудовото досие на Г. Б. при ответното дружество, договор от 24.08.2002 г. в досието на ответника и архива на ответното дружество липсва и няма данни такъв да е бил сключван. Трудовите правоотношения между страните произтичат от сключения договор на 24.08.2000 г.

От приетото Допълнително заключение с вх. № 6017/02.09.2024 г. се установява, че 1. Съгласно Писмо от 29.08.2024 г. от ТД на НАП оригиналът от Съобщение с вх. № 12421/10.04.2013 г. не може да бъде представен, поради унищожаването му като неценен документ с изтекъл срок на съхранение. 2. От справката за актуалното състояние на ТД на ищеца, налична в масивите на информационните системи на НАП към 26.08.2024 г. е видно, че на 03.01.2012 г. е прекратен ТД с дата на сключване 24.08.2002 г. 3. От проверката ва НОИ се констатира, че с вх. № 12-867-01-00000047 от 27.01.2003 г. в ТП на НОИ е подадено уведомление за сключен договор № 3 безсрочен трудов договор за длъжността „пазач – не въоръжена охрана” между ВКТВ ООД и Г. Б., считано от 24.08.2002 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1.

Положителен установителен иск за установяване на трудово правоотношение, породено от договор от 24.08.2000 г. с правна квалификация чл. 357, ал. 1 от КТ, във вр. счл.124, ал. 1 от ГПК и 2. Иск за прогласяване на недействителност на трудов договор от 24.08.2002 г. на основание чл. 74, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД – поради липса на съгласие.

По допустимостта на иска по чл. 357, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК:

Отчитайки приетото в Решение № 458/29.06.2010 г. по гр. д. № 1526/2009 г. на ВКС, съдът намира, че наличието на изрична законова уредба за допустимостта на предявяване на такъв иск е достатъчно, за да се приеме правен интерес за предявяването му, без да се търси допълнителен доказан интерес за това, но само в отношенията между работник/служител и работодател. Още приживе Б. сочи, че конкретния интерес за предявяване на този иск произтича от това, че смята определената му пенсия за изчислена грешно, при неотчитане на действащо между страните трудово правоотношение, породено от трудов договор от 24.08.2000 г.

Ищецът Б. е починал в хода на производството, поради което са конституирани като ищци неговите съпруга и пълнолетни дъщери. За да бъде допустим поддържания от наследниците иск е необходимо за тях да бъде налице допълнителен интерес от предявения иск, тъй като те не са страни по трудовото правоотношение, което е предмет на установяване.