Решение № 1917 от 23.04.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 19817/2024
- Вид
- Решение № 1917
- Подписан
- 23.04.2025
- В сила
- 24.05.2025
- Състав
- Анна Димитрова Дъбова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 6, параграф 1, буква "г") · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1917 гр. Пловдив, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330119817 по описа за 2024 година
С исковата молба ищцата Л. П. Н. е предявила против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, както следва:
1. за осъждане на ответника „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищцата сумата от 101, 26 лв., представляваща недължимо платена и получена от ответника при начална липса на правно основание по договор за потребителски кредит № ***/28.07.2023 г., ведно със законна лихва върху тези суми от датата на депозиране на исковата молба – 18.11.2024 г., до окончателното й изплащане;
2. за осъждане на ответника „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на ищцата сумата от 1 166, 46 лв., представляваща недължимо заплатено възнаграждение за поръчител по договор за предоставяне на поръчителство от 28.07.2023 г., ведно със законна лихва върху тези суми от датата на депозиране на исковата молба – 18.11.2024 г., до окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че между нея и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № ***/28.07.2023 г., по силата на който в полза на ищцата е предоставена сумата от 1 720, 06 лв., при установен годишен лихвен процент от 15, 21 % и годишен процент на разходите от 16, 32 %. Твърди, че 1 общата сума, подлежаща на връщане по договора за кредит е от 1 821, 54 лв., платима на 8 погасителни вноски. Сочи, че в клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора е установено задължение за потребителя за сключване на договор за поръчителство, като на това основание е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 28.07.2023 г. с „Ай Тръст“ ЕООД, по който е установено задължение за заплащане на възнаграждение за поръчител в общ размер от 1 166, 46 лв. Поддържа, че общата сума, подлежаща на погасяване по двата договора е в размер на сумата от 2 988 лв., като поддържа, че е заплатила сумата от 1 821, 32 лв. по договора за кредит, както и сумата от 1 166, 46 лв. по договора за поръчителство, като в полза на ищцата са издадени уведомления, че сумите по договорите са изплатени. Позовава се на допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като възнаградителната лихва по договора надвишава три пъти размера на законната лихва, като предоставената информация за дължимата лихва е нелоялна и представлява заблуждаваща търговска практика. Твърди, че при сключване на договора е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като действително приложения годишен процент на разходите е различен от посочения в договора, доколкото в последния не е включено възнаграждението по договора за поръчителство. Поддържа, че не става ясно какви компоненти са включени в годишния процент на разходите. Счита, че с включване на задължението за заплащане възнаграждение за поръчител в годишния процент на разходите задължението на кредитополучателя би нараснало. Твърди, че недействителността на договора за кредит, сключен с „Кредисимо“ ЕАД води до недействителност на договора за поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, доколкото последният е акцесорен. Счита, че уговарянето на възнаграждение по договора за поръчителство внася неравноправие в кредитното правоотношение, като длъжникът не получава насрещна престация, което в нарушение на принципа за справедливост. Счита, че договорът за поръчителство е такъв сключен при липса на основание. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника „Кредисимо“ ЕАД. Сочи, че не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който е предоставен кредит от 1 720, 06 лв. Сочи, че е установено задължение за заплащане на възнаградителна лихва от 101, 48 лв., като общият размер на задълженията по договора е от 1 821, 54 лв. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е заплатил задълженията си по договора, включително и сумата от 101, 48 лв. за погасяване на задължението за заплащане на възнаградителна лихва по договора за кредит. Поддържа, че не е налице спор относно заплащане на сумата, но твърди, че последната е получена при наличие на валидно правно основание за това. Оспорва, изложените от ищеца твърдения, че договорът за кредит е недействителен, поради допуснато нарушение на чл. 1, ал. 1, т. 10 ЗПК, като не оспорва обстоятелството, че възнаграждението за поръчителство не е в включено в 2 годишния процент на разходите по кредита. Твърди, че възнаграждението за поръчителство не представялва разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗЗД, доколкото сключването на договор за поръчителство не представлява задължително условие за получаване на кредита, като размерът на възнаграждението за поръчителство не е известен към момента на сключване на договора за кредит. Твърди, че ищецът не е бил задължен да сключи договор за поръчителство с другия ответник, доколкото последния имал право, но не и задължение да представи обезпечение. Сочи, че договорът предвижда възможност за представяне на необезпечен кредит, като потребителят е разполагал с възможността да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство. Сочи, че към датата на сключване на договора за кредит кредиторът не е имал задължение да включи в годишния процент на разходите възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, тъй като последният се сключва след договора за кредит.
Твърди, че е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, но двете дружества са самостоятелни и имат различен предмет на дейност, поради което ответникът няма достъп до договора за предоставяне на поръчителство.
Сочи, че дори да бъдат споделени изложените в исковата молба доводи, че възнаграждението за поръчителство води до скрито обогатяване на кредитора по договора за кредит, то тези обстоятелства водят до недължимост на възнаграждението за поръчителство, но и до недействителност на договора за кредит. Моли за отхвърляне на предявените искове.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Не оспорва обстоятелството, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № ***/28.07.2023 г., във връзка с който е сключен договор за предоставяне на поръчителство с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител Л. П. Н.. Твърди, че между него и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за поръчителство, по силата на който ответникът се е задължил да гарантира като поръчител задълженията по договора за кредит, като за тази услуга е дължимо възнаграждение от 1 166, 46 лв., платимо на 8 месечни вноски съгласно погасителен план към договора за предоставяне на поръчителство. Сочи, че възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита и последното не се дължи при предсрочно погасяване на задълженията от страна на потребителя. Поддържа, че възнаграждението се дължи на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения и неговият размер е съобразен с поетия от ответника риск. Не оспорва обстоятелството, че ищцата е заплатила сумата от 1 166, 46 лв. по договора за предоставяне на поръчителство. Сочи, че договорът за кредит се сключва чрез попълване на заявка на страницата на „Кредисимо“ ЕАД, като заявителят посочва дали иска кредитът да бъде обезпечен, като посочва какво обезпечение може да представи. В случай, че бъде избрана опция за сключване на договор за предоставяне на 3 поръчителство на заявителя се предоставя информация за размера на месечната вноска, която представлява сбора между вноската по договора за кредит и вноската за възнаграждение за поръчителя. Сочи, че ако е избрана опция за сключване на договор за предоставяне на поръчителство, то след сключване на договора за кредит заявителят се прехвърля автоматично към електронната система на ответника за подписване на договора за предоставяне на поръчителство чрез уникален код. Предвид изложеното сочи, че подписването на договора за предоставяне на поръчителство става в независима електронна среда, до която „Кредисимо“ ЕАД няма достъп и следва по време сключване на договора за кредит. Сочи, че едва след сключване на договора ответникът предоставя данни на „Кредисимо“ ЕАД за размера на дължимото възнаграждение и начина, по който е разсрочено неговото заплащане, но последното е единствено с цел улесняване на потребителя. Поддържа, че предоставянето на обезпечение е единствено възможност, но не и задължение за потребителя, поради което възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в размера на годишния процент на разходите по кредита, като сключването на договор за поръчителство не представлява задължително условие за предоставянето на кредита. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск, като оспорва качеството на ищеца на материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗАдв.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право по предявените осъдителни искове се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без правно основание – при начална липса на валидно правоотношение между страните в настоящото съдебно производство.
От събраните по делото доказателства се установява, че между ищцата Л. П. Н. и ответника „Кредисимо” ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № ***/28.07.2023 г. В представеното по делото Приложение № 1 към Договора е установено, че се предоставя сумата в размер от 1 720, 06 лв.
Установен е срок за погасяване от 8 месеца за периода от 20.08.2023 г. до 20.03.2024 г. Установен е лихвен процент от 15, 21 % и годишен процент на разходите в размер от 16, 32 %. Установен е общ размер на плащанията по кредита от 1 821, 54 лв.
С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Договора страните са постигнали съгласие, че кредитополучателят следва да обезпечи задължението си съобразно посочения в заявлението вид на обезпечението: 1. Банкова гаранция 4 в срок от 10 дни след подаване на заявлението или 2. Да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице – поръчител, в срок от 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в този случай е от 24 часа от предоставяне на обезпечението.
По делото е представен договор за предоставяне на поръчителство от 28.07.2023 г., сключен между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД е поел задължение да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно с потребителя за задълженията му по договор за потребителски кредит, по силата на който в полза на Л. П. Н. е предоставен заем в размер на сумата от 1 720, 06 лв. С клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство е предвидено, че за поемане на задължението на поръчителя, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя. В клаузата на чл. 2, ал. 1 от Договора е установено, че поръчителят поема задължение да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД за неизпълнение на задълженията на потребителя за заплащане на главницата от 1 720, 06 лв., възнаградителна лихва, обезщетение за забава и всички разходи по кредита. В разпоредбата на чл. 2.1. от Приложение № 1 към Договора за предоставяне на поръчителство е установено, че възнаграждението за поръчителя е от 1 166, 46 лв., платимо на погасителни вноски, с падеж на първата на 20.08.2023 г. и на последната на 20.03.2024 г.