Решение № 923 от 10.06.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 923 гр. Русе, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А. П. Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20254520100036 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Агенция по заетостта срещу В. Н. Н., в която се твърди, че във връзка с изпълнение на проект „Родители в заетост“ изпълняван в рамките на Програма „Развитие на човешките ресурси” с приоритет „Насърчаване на заетостта и развитието на умения“ от Агенция по заетостта, в качеството ѝ на бенефициент, с период на изпълнение от 01.01.2023г. до 31.12.2026г., на 23.03.2023г. ответницата е подала електронно заявление за включване в този проект, като се е самоопределила като самотен родител. Била одобрена за включване в проекта, като за детето ѝ бил одобрен детегледач М.А.Д.. Между Агенция по заетостта като работодател, ответницата като родител и детегледача било подписано тристранно споразумение, влязло в сила от 02.05.2023г. Споразумението имало за цел да очертае правата и задълженията на страните по него и се сключвало в изпълнение на проекта „Родители в заетост“ по програма „Развитие на човешките ресурси”. По силата на споразумението се предоставяли от работодателя на детегледача средства от бюджета на проекта за период не подълъг от 18 месеца, или до навършване 5/12 годишна възраст на детето, или до 1 приключване на проекта. Разходите за трудови възнаграждения в размер на минималната работна заплата за страната, включително осигурителни вноски, били за сметка на работодателя и в полза на полагащия грижи за детето до 8 часа на ден.

Твърди се, че съгласно проекта „Родители в заетост“ по програма „Развитие на човешките ресурси” не е допустимо участието на безработен родител за извършване на разписаните дейности в качеството на детегледач за полагане на грижи за собственото си дете. В сключеното тристранно споразумение било уговорено, че при несъответствие с изискванията на проекта родителят/детегледача следвало да възстанови пълния размер на предоставените средства, ведно със законната лихва от момента на получаването им до окончателното им изплащане.

Твърди се, че ответницата е била недобросъвестна, тъй като е посочила и избрала другия родител на детето за детегледач. Поради това същата дължала връщане на неправомерно получената сума по проекта. С действията на ответницата се стигнало до това на родител да се плаща, за да се грижи за собственото си дете, което противоречало на принципи на Семейния кодекс.

По процедурата не било допустимо включването на родител като детегледач, с оглед на което и на основание чл. 17 от Тристранното споразумение следвало да бъдат възстановени платените суми. Тристранното споразумение било прекратено с Допълнително споразумение от 21.03.2024г. и по него изплатени общо 10 586,28лв. На основание чл. 79 ЗЗД и чл. 17 от Тристранното споразумение В. Н., в качеството на родител, следвало да възстанови тази сума.

Горепосочената сума била претендирана от ищеца по реда на чл. 410 от ГПК и за нея срещу ответницата издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** от 2024 г. по описа на РС – Русе. С оглед постъпило възражение от ответницата в заповедното производство, се моли да бъде признато за установено, че същата дължи на Агенция по заетостта сумата 10 586,28лв., ведно със законната лихва до окончателното ѝ изплащане.

В срока по чл.131 ГПК, ответницата е депозирала отговор, с който не оспорва от фактическа страна, че е майка на малолетното дете Н.Д., както и наличието на сключено между нея, Агенцията и другия родител В.Д. тристранно споразумение, посочено в исковата молба. Ответницата твърди, че цялата попълнена от нея информация в предоставените ѝ бланки е вярна и не 2 е декларирала неверни обстоятелства за участието си в проекта. Твърди, че е самотен родител, тъй като сама отглеждала малолетното си дете и към момента на подаване на заявлението не е получавала подпомагане от държавния бюджет. Подадените от нея документи били проверени от служители на ищеца и се стигнало до подписване на споразумението. Излагат се подробни доводи, че не са налице предпоставки за възстановяване от нея на претендираната сума, че не е налице неизпълнено от нея задължение по сключеното споразумение.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че ответницата В. Н. Н. е майка на детето Н. В.Д., род. на ****г., а негов баща е М.А.Д..

На 02.05.2023г., между Агенция по заетостта, в качеството на конкретен бенефициент на безвъзмездна финансова помощ по проект за развитие на човешките ресурси (П РЧР 2021-2027г.), съответно и като работодател, В. Н.

Н. в качеството на родител и М.А.Д. в качеството на „детегледач“ е сключено тристранно споразумение, което очертава правата и задълженията на страните по него, в условията на съвместна дейност и сътрудничество при изпълнение на проект BG05SFPR002-01.002-0001 „Родители в заетост“ по Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027г. В споразумението е уговорено, че въз основа на трудов договор между работодателя и детегледача, на последния се изплаща трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната, за срок от 18 месеца. В споразумението са уговорени правата и задълженията на страните. На работодателят е възложено контролирането на изпълнението на поетите от родителя и детегледача задължения, както и е предвидена възможност да прекрати трудовия договор с детегледача в изрично посочени в чл. 5, ал.3 от споразумението хипотези. В чл. 7 е посочено, че родителят има право сам да избере детегледача, който да полага грижи за неговото дете. Както на родителя, така и на детегледача са посочени в споразумението задължения свързани с осигуряването на добра комуникация между тях и възможност за адекватни грижи за детето.

В раздел V от споразумението са уредени възможните хипотези за прекратяване му. В чл. 13 е посочено, че работодателят има право да прекрати 3 споразумението чрез едностранно писмено предизвестие, без да изплаща каквито и да е обезщетения, ако родителят или детегледачът не изпълнят някое от уговорените със споразумението техни задължения, както и когато се установи, в резултат на невярно декларирани данни, представяне на документи с невярно съдържание и/или друга причина, че детегледачът не отговаря на някое от изискванията за допустимост, съгласно условията на Проекта.

В чл.17 от споразумението е посочено, че при констатиране на невярно подадена информация от страна на родител/детегледач, същият следва да възстанови пълния размер на предоставените средства по чл. 2 от споразумението.

Преди подписване на споразумението, служители на Агенция по заетостта са извършили проверка за допустимост на родителя (ответницата) за участие в проекта „Родители в заетост“. Видно от представените бланки и формуляри, е изготвена проверка за осигурителния статус, за родствените връзки, за семейното положение и за актуалните трудови договори на ответницата, въз основа на които е дадено положително становище за уважаване на заявлението ѝ за включване в проекта.

Също така, преди подписване на споразумението е проведено проучване и проверка от служител на Агенция по заетостта и на М.А.Д., като са изготвени справки за психическото и здравословното му състояние, наложени ограничения, запрещения, образувани досъдебни производства, участието му като родител в проекта, получаване на пенсии, изпълнението на извънкласни дейности по учебни образователни процеси с детето, което ще гледа, справка са служебен и професионален опит, справка за упражнено право на пенсия и пр.

С протокол от 10.04.2023г. е удостоверено провеждането на среща между ответницата и В.И. – служител на Агенция по заетостта – ДБТ – Русе, в която е удостоверен изборът на ответницата за детегледач да бъде избран В.Д..

На 02.05.2023г. между Агенция по заетостта и М.А.Д. е сключен трудов договор във връзка с подписаното тристранно споразумение.

На 21.03.2024г. В. Н. Н. и М.А.Д. са депозирали пред Агенцията заявления за прекратяване на сключеното тристранно споразумение и трудов договор, поради обстоятелството, че детето ще започне да посещава детско заведение.

4

Със заповед от 25.03.2024г. е прекратен трудовия договор между Агенцията и М.А.Д. на основание чл. 325, ал.1 т.4 КТ – завършване на определената работа.

С писмо от 31.05.2024г., Агенция по заетостта е информирала ответницата, че във връзка с изпълнението на сключеното Тристранно споразумение, са „установени обстоятелства които по своята същност, противоречат на условията за допустимост и наемане на назначения детегледач, тъй като не е допустимо участието на безработен родител, като детегледач на собственото си дете, което изрично било посочено в Приложение 1 към информацията за родители качена на интернет страницата на Агенция по заетостта. Поради това и на основание чл. 13 т.“г“ от Тристранното споразумение е претендирана от ответницата изплатената на детегледача за периода от месец май 2023г. до месец март 2024г. сума от 10 586,28лв.

По депозирано от ищеца заявление е образувано ч.гр.д.№***/2024г. по описа на РС – Русе и срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение №***/11.10.2024г. за сумата от 10 586,28лв., претендирана за „възстановяване на неправомерно получени суми по тристранно споразумение №*** от 03.05.2023г.“.

Срещу издадената заповед за изпълнение ответницата е депозирала възражение в срока и по реда на чл.414 ГПК.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищеца по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1 т.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.

Съгласно направеното в хода на производството изрично уточнение от процесуалния представител на ищеца, исковата претенция е основана само на неизпълнение на задължение (договорно) на ответника по тристранното споразумение. Съдът следва да провери допустимостта и основателността на предявения иск само на заявеното основание. Т.е. за да бъде уважен така предявеният иск, следва по делото да бъде установено наличието на договорно задължение за ответницата, което не е изпълнила и в резултат на което неизпълнение съществува за нея договорно задължение да заплати 5 претендираната в настоящото производство сума на ищеца. Няма спор по делото, установява се от текста на споразумението и изрично е признато от процесуалния представител на ищеца, че „…не е било скрито от Агенцията, че детегледачът е баща на детето. В тристранното споразумение няма такъв конкретен текст, който да регламентира, че детето не може да бъде отглеждано от баща си като детегледач, но ние се основаваме на СК…“ . По делото не се установява (а и не се твърди), конкретно договорно задължение на ответницата, което да е нарушила. Както тя, така и М.А.Д. са кандидатствали за участие в проекта, декларирали са определени обстоятелства, каквито са изискани от тях, като не се установява да е налице „невярно подадена информация“ от тяхна страна. Трудно би могло и да се приеме, че е скрито от служителите на Агенцията и качеството на В.Д. на баща на детето, най-малкото поради съвпаденията на имената им, тъй като детето носи неговите имена - Н. В.Д.. Посоченото от ищеца по делото и в множеството му писма до ответницата, че не е допустимо участието в Проекта на родител като „детегледач“ за полагане на грижи за собственото си дете е информация, с която не се установява да са запознати двамата родители, а и не се установява дали към датата на която са кандидатствали за включване в проекта е била качена на интернет страницата на Агенцията. Дори и това да е било така, след като в тристранното споразумение изрично не е посочена тази несъвместимост и отговорност за евентуалното ѝ прикриване, то предявеният иск не би могъл да бъде уважен на посоченото основание.