Решение № 268 от 09.04.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Бургас, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20252100500305 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Община –Бургас , представлявана от процесуалния й представител , против решение №2657/11.12.2024г., постановено по гр.д. №1468/2024г. по описа на Районен съд Бургас, с което е осъдена въззивната Община да заплати на „Дженерали застраховане „АД сумата 1309,71 лв.-регресно вземане ,представляващо ½ от изплатеното обезщетение на собственика на л.а. марка „Пежо107“,с ДК № СА 70 27 ХК по застрахователна полица от 22.07.2019 г. ,което обезщетение е за вреди ,нанесени на автомобила на 01.08.2020г. при преминаване през необезопасено и необозначено препятствеие на пътното платно –издадена шахта ,намираща се в непосредствена близост до пропаднал участък на пътната настилка,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата ,както и сумата от 237,25 лв. – обезщетение за забава ,начислено върху главницата за периода от 05.03.2021 г.-05.03.2024 г. и 562,39 лв. – разноски по делото .

1

В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че съдът е мотивирал решението си ,възприемайки изцяло доказателствения материал ,представен от ищцовата страна ,като неоснователно са приети за достоверни сведенията ,събрани по доказателства от ищцовата страна .Неправилен е изводът за наличието на пряка причинна връзка между описаните увруждания по автомобила и механизма на произшествието ,в резултат на което Общината да понесе отговорнастта за обезщетяване на ищеца.Необоснован е изводът за причинноследствена връзка между настъпилите вредни последици и състоянието на пътната настилка,която ангажира отговорността на общината .С оглед особеностите на реализираното произшествие съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 51 ал. 2 ЗЗД ,като стойността на регресната претенция да бъде допълнително редуцирана поради значителния принос от страна на водача за настъпилите вреди.

Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се отхвърли исковата претенция ,или да бъде уважена частично намаленото с ½ от търсеното обезщетение с до 85% предвид доказаното съпричиняване .При други правни изводи се моли за уважаване на обратния иск .

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната страна,с който се оспорва въввизваната жалба и се счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.

Счита се ,че в случая пробадането на шахтата / която освен че е част от уличната канализационна система , е и публична общинска собственост /представлява препятствие по пътя ,което е създало опасност за движението и за което не е сигнализирано своевременно от отговорното за това лице Неизпълнението на това задължение се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и причинените вследствие на същото имуществени вреди на собственика на автомобила ,поради което и за ищеца е налице основание за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника за бездействието на лицата ,на които последният е възложил поддържането и ремонта на пътя/като без значение е на кой изпълнител е възложено поддържането на пътя .

Разпитите на свидетелите по делото изцяло потвърждават твърдяния от 2 ищеца механизъм на произшествието ,настъпилите вреди и причинноследствената връзка между тях.Тези обстоятелства се потвърждават и от вещото лице по назначената експертиза /които подробно се обсъждат в отговора /.

Счита се ,че правилно е определено наличието на съпричиняване от страна на водача на застрахованото МПС в размер на 50%,поради което исковата претенция е заведена само за ½ от изплатеното застрахователно обезщетение .Не са налице основания и доказателства ,въз основа на които да се определи по-висок процент на съпричиняване .Липсват и основания за отхвърляне на исковата претенция.

Затова се настоява за потвърждаване на решението /прилагат се преписи от решения-съдебна практика /.

Съгласно чл. 267, ал. 1 от ГПК в закрито заседание въззивният съд извършва проверка на допустимостта на жалбите при съответно прилагане на чл. 262, произнася се по допускане на посочените от страните нови доказателства и насрочва делото за разглеждане в открито заседание.

При извършената проверка съдът констатира, че въззивната жалба отговаря на изискванията за съдържание и приложения по чл. 260 и 261 от ГПК и в този смисъл е редовна. Същата е подадена в законоустановения срок от пълномощника на процесуално легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Предявени са от ищеца-въззиваем „Дженерали Застраховане” АД срещу Община Бургас обективно кумулативно съединени положителни осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 309,71 лева главница, представляваща 1/2 от изплатеното обезщетение поради наличието на съпричиняване, ведно със законната лихва върху посочената сума, начислена за периода от датата на исковата молба до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 437.25 лева мораторна лихва, начислена за периода от 01.03.2021 г. до датата на депозиране на исковата молба.

Приложена е застрахователна полица №

0313190300002204/22.07.2019 г. за застраховка „Каско на МПС”, сключена 3 между „Дженерали Застраховане” АД и „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД за автомобил „“Пежо 107” с рег. № СА 7027ХК, валидна от 23.08.2019 г. до 22.08.2020 г. От протокол за ПТП № 1739490/01.08.2020г. е видно, че на 01.08.2020 г. водачът на лек автомобил Пежо 107 с рег. № СА 7027 ХК – Г.С. , поради несъобразена скорост преминала с релефа на местността блъснала автомобила в издадена над пътната настилка шахта. Приложено е искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“ от 04.08.2020г., към което са приложени протокола от ПТП и снимков материал. В искането е отразено, че застрахованото лице желае обезщетението да стане чрез ремонт в доверен сервиз – ФБ Моторс ООД Бургас. По делото е представен опис-заключение за вреди по МПС от 05.08.2020г., в който са описани следните вреди: Еърбег ляв, еърбег десен, предпазен колан ляв и десен, преден мост, носач предене ляв, облицовка арматурно табло. Направена е калкулация за ремонт, видно от която сумата, необходима за възстановяване на щетите е изчислена на 2 604,42 лв. Видно от платежно нареждане от 19.08.2020 г. по сметка на „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД е преведена сумата 2 604,42 лева, като в основанието за плащането е посочено „Пежо 107“ СА 7027 ХК.Изпратена е регресна покана до Община -. Бургас за изплащане на сумата 2619,42 лева, получена на 23.09.2020 г.

Разпитана в качествто на свидетел Г.С. , водач на увреденото МПС,същата сочи , че си спомня инцидента, като на датата на ПТП е управлявала автомобила и с него е разнасяла храна. Тръгвайки да излиза от паркинга на пътното платно видяла, че има една шахта, която била изпъкнала, тъй като асфалтът около нея е хлътнал. Свидетелката си помислила, че може да надкрачи шахтата с автомобила. Минала с много бавна скорост и колата влязла с предна дясна гума в дупката и се ударила отдолу в самата шахта, при което еърбеците се отворили. Това се случило през светлата част на деня и свидетелката имала видимост. Движела се с 5 или 10 км/час, тъй като се включвала от паркинга. Шахтата била в средата на пътя, а пътната настилка около нея била слегнала. Свидетелката повикала полиция и когато отишли полицаи трябвало да й съставят акт за несъобразена скорост с цел да може тя да заведа щета, по която да бъдат изплатени щетите по автомобила.

По делото е разпитан и свидетелят Л.В.Д. – полицейският служител, който е съставил акта за ПТП. Заявява, че същият е изготвен от него и почеркът и подписът са негови. Свидетелят не помни колата, но си спомня, 4 че имало една неравност, вдлъбнатина в асфалта и имало една шахта, която била издадена малко над земята. Въпросният автомобил се бил ударил в шахтата. Свидетелят излага, че е нямало знаци ограничаващи скоростта, което предполага, че се приема скоростта за населено място 50 км/ч. Там било тясно, не се развивала 7 повече от 50 км/ч. Свидетелят излага, че пътното препятствие било издадена шахта, като преди нея имало вдлъбнатина и непосредствено до нея била шахтата. Шахтата по-скоро се намирала в средната част на платното, което било едно и нямало отделни ленти. По спомен свидетелят заявява, че около шахтата е имало хлътване, а не дупка.

Вещото лице по назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза е посочило, че във време на движение гумите на автомобила са попаднали в пътна неравност под нивото на асфалтовото покритие на платното за движение. В резултат на неравността, долната част на автомобила се ударила в чугунен капак на шахта и са нанесени материални щети на лекия автомобил. Увредени били предна носеща рамка, преден десен носач и болт на преден десен носач. Отворили се и двете въздушни възглавници, които увредили арматурното табло и контактен пръстен на еърбег. Вещото лице е приело, че е причинно-следствена връзка между установения механизъм на произшествието и вредите, нанесени на „Пежо 107“ с peг. № СА 70 27 ХК .

При остойностяване на вредите експертът е приел, че нанесената щета на автомобила към датата на настъпване на застрахователното събитие 01.08.2020 г. е на стойност 4109,19 лв. с включен ДДС. Според вещото лице щетите са причинени в процес на движение на автомобила със скорост около 20 км/ч., при попадане в пътна неравност с дълбочина около 20см. Така посочената скорост е напълно достатъчна за удар на автомобила в чугунения капак на шахтата.

При тези събрани доказателства и при тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за доказано наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на увреждането между „Дженерали Застраховане” АД и собственика на увредения автомобил.

Представените и приети по делото документи удостоверяват, че застрахователна полица №0313190300002204 /22.07.2019 г. за застраховка „Каско на МПС”, сключена между „Дженерали Застраховане” АД и „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД за автомобил Пежо 107 с рег. № СА 5

7027 ХК е била валидна от 23.08.2019 г. до 22.08.2020г., т.е. към момента на инцидента – 01.08.2020 г. е действало правоотношение между пострадалия и застрахователя. При действието на този договор е образувана щета № 210694287, във връзка с настъпило на 01.08.2020 г. ПТП, като на 19.08.2020 г. по сметка на „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД, е преведена сумата 2604,42 лева.Приел е за установено, че е настъпило описаното в исковата молба пътно-транспортно произшествие, като в резултат на попадането в необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно - издадена шахта, намираща се в непосредствена близост до пропаднал участък от пътната настилка, на 01.08.2020 г. в ж.к. „Зорница“ в гр.Бургас ,до бл. 32, на застрахования по застраховка „Каско на МПС” при дружеството – ищец лек автомобил са причинени описаните в приложените по делото писмени доказателства щети, като същите се установяват и от приетата по делото съдебна автотехническа експертиза.Затова е приел ,че предявеният иск е основателен и е бил уважен ,а заедно с него е уважена и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава за претендирания период .

Настоящият съдебен състав счита решението за правилно ,като споделя изцяло изложените в него мотиви ,към които препраща на осн.чл. 272 от ГПК .

Във въззивната жалба на ответната Община / с доста бланкитно съдържание / се отправят възражения за необоснованост на решението ,като се твърди ,че е неправилен изводът за пряка причинна връзка между уврежданията на процесния лек автомобил с механизма на произшествието,в резултат на което общината да понесе тежестта на отговорността от обезщетяването на ищеца .Евентуално с оглед особеностите на реализираното произшествие съдът следвало да приложи разпоредбата на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД ,като стойността на регресната претенция да бъде допълнително редуцирана поради значителния принос от страна на водача на автомобила за настъпването на установените имуществени вреди .