Решение № 3494 от 10.12.2019, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№

3494

10.12.2019 година град Бургас

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Бургаски районен съд пети граждански състав

На двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:

Председател: Магдалена Маринова и при секретаря Анелия Такова, като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 6696 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба от П.В.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Е.Д., против Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, с адрес: град София, 1202, бул. „Княгиня Мария Луиза“

№ 46, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 828 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 123 часа за периода от 08.08.2016 година до 08.08.2019 година, сумата 90 лева, представляваща общ размер на лихви до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.

Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

През периода 08.08.2016 год. до 08.08.2019 год. ищецът е полагал труд на длъжност

Моторист на кораб на 100 бр. тона в 02 Гр. ГПК към БГПК /База „Гранично – полицейски кораби“ – Созопол при Регионална дирекция „Гранична полиция“ град Бургас, която е на структурно подчинение на Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР. В исковата молба е изложен довод, че Главна дирекция „Гранична полиция“ е юридическо лице съгласно чл. 37, ал.2 от ЗМВР. Според чл. 142 ал. 1, т. 1 ЗМВР ищецът е със статут на държавен служител.

По приложението на закона в исковата молба са изложени доводи за приложението на чл. 176 от ЗМВР чл.187 от ЗМВР, чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, чл.140 от КТ.

Изложено е, че за посочения период

29.07.2016 год. до 29.07.2019 год. са действали последователно четири наредби: Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 год., Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 год. / обн. в ДВ бр. 67 от 14.08.2018 год., всяка от тях уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете и в четирите наредби са идентични, според които „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период“. В чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножават по 0.143, след което се сумира с цялото отработено време или една 12 часова нощна работна смяна след преобразуването се отчита като 13.144 часа. В следващите две наредби изрична регламентация за преизчисляване липсва.

Ищецът, чрез процесуалния си представител, счита, че липсата на изрична норма, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен / каквато изрична забрана би била противоконституционна/, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители. При наличието на такава празнота, при липсата на специални норми, следва да се прилагат общите такива и в случая следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата/ обн.

ДВ от 26.01.2007 год./, която в чл. 9 ал. 2 предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

По отношение на правнорелевантните факти в исковата молба е изложено следното:

За периода 08.08.2016 год. до

08.08.2019 год. ищецът, с оглед характера на заеманата от него длъжност, е работил на 24 часови смени, полагал е труд и през нощта. Положил е общо 864 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 987 часа. Преизчисляването на нощен към дневен труд води до извънреден труд от 123 часа, които работодателят не му е заплатил и следва да бъде допълнително заплатен. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл. 187 ал. 5 и 6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран с по 6 лева, т.е. задължението на ответника към ищеца възлиза на 738 лева. Цената на иска е посочена в приблизителен размер.

В исковата молба ищецът е конкретизирал отработените часове извънреден труд по периоди и претенцията за лихви.

Поради изложените фактически твърдения и при тези правни доводи ищецът предявява исковете си. В исковата молба е посочил доказателства.

Ответникът

Главна Дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт Красимира Иванова, дава писмен отговор на предявения иск. Заявява, че оспорва предявените искове по основание и размер. Излага и, че поради наличието на акцесорно съединен иск е налице обективно съединяване на искове и е неприложима разпоредбата на чл. 310 от ГПК за разглеждане на делото по реда на бързото производство.

Възразява по допустимостта на исковете за периода от 01.07.2019 година до 08.08.2019 година като преждевременно предявени.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, не оспорва, че ищеца е в служебно правоотношение с Главна дирекция „Гранична полиция“. Посочва, че за периода, индивидуализиран в исковата молба, ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 24 – часови смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В писмения отговор е изложено още, че на основание чл. 187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитан, за компенсиране на работата на държавните служители извън работното време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи, които са посочени и в исковата молба. Поради това от името на ответника е изложен довод, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание Кодекса на труда не намира приложение в конкретния случай. Уточнено е, че тя се прилага за работещи по трудово правоотношение. В писмения отговор е изложено още, че е неоснователен довода на ищеца, че е налице празнота в законодателството и за това следва да се приложи КТ.

В писмения отговор от името на ответника е посочено още, че за да се твърди, че е налице положен извънреден труд, който не е заплатен, следва ищецът действително да е работил извън установеното за него работно време по график, а всеки положен от него час труд своевременно му е заплащан ежемесечно, което се вижда от платежните бележки. Ищецът не е полагал нощен труд извън рамките на установеното за него работно време. Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0,25 лв., а не за генериране и заплащане на извънреден труд. В писмения отговор е изложено и довод, че в ЗМВР е разрешено полагане на 8 нощен труд, за разлика от другите служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Ответникът, чрез процесуалния си представител счита, че това води до неприложимост на посочения коефициент, тъй като същият се получава от съотношението на 8 ч. дневен труд към 7 ч. нощен труд. Ако се извърши заместване по посоченото съотношение, за служители на МВР същото ще е 8 ч. дневен труд към 8 ч. нощен труд, при което се получава коефициент 1. В такъв случай ответната страна е изпълнила задължението си и е изплатила изцяло и своевременно положения от ищеца нощен труд.

На следващо място ответникът, чрез процесуалния си представител, излага, че при преобразуване на нощния труд към дневен е коефициент 1,143 не се формира извънреден труд, както претендира ищеца. Формират се часове, които се сумират с общия брой отработени часове за отчетния период и се сравняват с нормата за периода. Като при надвишаване на нормата се получава резултат в часове, които се заплащат като извънреден труд. Това е и принципът на сумирано изчисляване на работното време, каквото се е прилагало за ищеца през процесния период.

Ответникът счита, че в тежест на ищеца е да докаже, че претендираните суми за всеки отчетен тримесечен период представляват за него извънреден труд, т.е. са часове, надвишаващи тримесечната норма, която той е следвало да отработи и която твърди, че подлежи на компенсиране като извънреден труд.

В писмения отговор е изложен още довод, че съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, която не се прилага за ищеца, коефициентът 1,143, с който се преизчисляват нощните часове към дневни, се прилага единствено в случаите, когато се извършва сумирано изчисляване на работното време за съответния отчетен период. Направен е извод, че самото преобразуване на нощния труд с коефициент към дневен не кумулира автоматично извънреден труд, подлежащ на компенсиране.

Ответникът излага, че нощният труд (между 22:00 ч. и 06:00 ч.) не е извънреден труд. Извънреден труд би бил налице само, ако служителят действително работи извън установеното за него работно време. Превръщането на нощните часове в дневни е установено с цел увеличеното заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд.

На следващо място в писмения отговор е посочено, че независимо от горното и нормативната уредба, която се е прилагала за ищеца, положеният от него извънреден труд се отчита и изплаща на тримесечен период съгласно ЗМВР. По тази причина ответникът счита, че искът за периода 01.07.2019 г.-30.08.2019 г. (датата на завеждане на исковата молба) е недопустим, поради преждевременното му предявяване. В писмения отговор е конкретизирано, че изискуемостта на суми за извънреден труд (включително и при прилагане на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, касаеща преобразуването на нощния труд с коефициент 1,143 и приравняването му към дневен) при сумирано изчисляване на работното време, настъпва след изтичане на отчетния период, който съгласно ЗМВР е тримесечен. По този причина ответникът счита, че след приключване на отчетния период юли, август, септември 2019 г., може да се претендират суми за евентуално дължим и неизплатен извънреден труд.

По изложените по – горе фактически и правни доводи в писмения отговор е отправено искане за отхвърляне на предявения иск.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат Д., поддържа предявения иск, сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага подробни доводи за основателността му.

В съдебно заседание е прието на основание чл.214 от ГПК изменение на иск за осъждане на ответника да заплати главница, представляваща извънреден труд чрез увеличаването му с посочения в исковата молба коефициент в размер на 1421, 34 лева, за 208,77 часа, както и изменение на иска за лихва, който се счита предявен за сумата 183,79 лева.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Иванова, поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. В заседание по същество на спора излага подробни фактически и правни доводи за неоснователност на предявения иск.

Предявените искове са с правно основание чл. 150 във връзка чл. 262 от КТ във връзка с чл. 187 от МВР и чл. 86 от ЗЗД.

От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа и правна страна:

По фактите между страните не е спорно, че ищецът е бил в служебно правоотношение с Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР за периода от 08.08.2016 година до 08.08.2019 година, като е заемал длъжността, посочена в исковата молба.