Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17 от 16.01.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 897/2025
Вид
Решение № 17
Подписан
16.01.2026
В сила
11.05.2026
Състав
Александър Симеонов Станчев

Цитирани разпоредби

  • чл.143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.174, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Русе, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър С. Станчев при участието на секретаря Елена В. И.а като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно наказателно дело № 20254520200897 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 25-3393-000364/07.05.2025г., издадено от Началник Второ РУ към ОДМВР - Русе, против И. В. П., с ЕГН – **********, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 /дванадесет/ месеца на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Срещу издаденото наказателно постановление е подадена жалба от И. В.

П., чрез адв.К. К.-АК-Бургас /упълномощен/, която е в законоустановения срок. В нея се твърди, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и се моли съда да го отмени.

Жалбоподателят е редовно призован, явява се лично и с преупълномощен от адв.К. представител- адв.К.Т. – АК-Русе, който поддържа жалбата и направените с нея доказателствени искания.

Ответникът по жалбата, издателят на НП, е редовно призован, изпраща упълномощен представител /гл. юрисконсулт Г.Д.а/, който поддържа НП.

Районна прокуратура – Русе, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат отношение по производството.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 14.04.2025г., около 21,20 часа, жалб.П. управлявала л.а. модел/марка ”Фолксваген Туран“, с рег. №Р 9146 ВТ, движейки се в гр.Русе, когато в района на кръстовище между бул.“Родина“ и ул.“Мадарски конник“ процесния автомобил бил спрян за проверка от пол. служители от Второ РУ към ОДМВР - Русе. По време на порверката полицейските служители – св.св.В. Д. и Радослав Р. установили, че жалб.П. лъха на алкохол и св.Д. изпробвал П. за наличие на алкохол в издишвания въздух с техническо средство Алкотест „Дрегер 7510”, с фабр. №ARPM 0813, който отчел 0,88 промила. На жалб.П.

1 бил връчен талон за мед. изследване, но той не се явил в УМБАЛ Канев – Русе за да даде кръвна проба и не била изготвена химическа експертиза.

В съдебно заседание е разпитан актос.В. Д., свидетеля по АУАН Радослав Р. и св.В. П., които дават показания, които са релевантни с предмета на делото и извършената пол. проверка на жалбоподателя.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е неоснователна.

Съдът приема, че актът за установяване на административното нарушение и НП са съставен съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в акта и НП не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Жалбоподателят не ангажира в хода на делото доказателства, които обосноват извода, че отразената в АУАН и НП фактическа обстановка не отговаря на действителността. При съставянето на АУАН и НП административният орган, не е допуснал съществено нарушаване процесуалните правила, които от своя страна да водят до незаконосъобразност на издадените АУАН и въз основа на него НП. Законосъобразно от АНО са изпълнени разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като са описани подробно обстоятелствата, при които е извършено нарушението. АУАН и НП са връчени лично на жалбоподателя, разяснено му е от актосъставителя по време на проверката правото на възражения против АУАН в 7-дневен срок, както и това, че в 14-дневен срок може да отправи предложение до АНО за сключване на извънсъдебно споразумение за приключване на административнонаказатаелното производство. Горните обстоятелства са записани и в самия АУАН, който бил подписан от жалбоподателя без възражения.

Един от доводите в жалбата и поддържан в хода по същество на делото от адв.К.Т. е, че понеже жалбоподателя изпитвал страх от убождане с медицински игли за да му бъде взета кръвна проба, то не било ясно и/или доказано по делото, че с връчения талон за изследване №2912284/14.04.2025г. на жалб.П. му била разяснено, че може да поиска да му бъде извършено изследване за наличие на алкохол в кръвта чрез доказателствен анализатор.

Съдът не споделя тази теза и я приема за защитна такава, поради факта, че след предявяване на страните и свидетелите на приложения по делото видеозапис от записваща видеокамера, монтирана на автомобила св.св.Д. и Р., за установяване на достоверността на твърдението на жалбоподателя пред кого е споделил този си страх, съдът е призовал и разпитал св.В.П., който категорично заяви в разпита си в с.з., че жалбоподателя не му е казвал такова обстоятелство, както и не го е споделял и пред св.св.В. Д. и Радослав Р.. Освен това, съдът не споделя и тезата на процесуалните представители на жалбоподателя, че т.к. липсвало подпис в графата „Избирам да бъда изследван за установяване на алкохол в кръвта чрез : доказателствен анализатор или медицинско и химическо изследване.“, то на жалбоподателя не му била разяснена такава възможност, т.к. всички свидетели и пол. служители, които дават показания по делото са категорични, че са му разяснили всички права и задължения, именно поради което и съдът намира, че жалбоподателя се е подписал на други две графи от процесния протокол. Освен това от страна на жалбоподателя и процесуалния представител не се оспорва техническото състояние техническото средство Алкотест „Дрегер 7510”, с фабр. №ARPM 0813 или начина на пробовземане на жалбоподателя чрез него , който отчел 0,88 промила, поради което и съдът намира, че правилно и законосъобразно е проведено първоинстанционното адм. производство и съответно установено количеството алкохол в кръвта на жалбоподателя по време на проверката.

Нарушението е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят е бил длъжен да се съобрази с разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП да не управлява пътно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над 0,5 на хиляда, но не е изпълнил това вменено му по ЗДвП задължение.

За посоченото по-горе нарушение в чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП е предвидена „Глоба”, чийто размер е 1000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца”. Предвид размера на установеното 2 количество етилов алкохол в кръвта на жалбоподателя, Съдът намира, че за това негово нарушение административнонаказващият орган правилно е наложил наказания „глоба” в размер на 1000 лв. и е отнето СУМПС за срок от 12 месеца, които са единствено възможните посочени в закона наказания за това конкретно нарушение.

Въз основа на гореизложените мотиви, Съдът намира, че не са налице основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Предвид изхода на делото Съдът намира, че следва да се уважи искането за присъждане на разноски в полза на АНО, съобразно чл.143 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.27е от Наредба за заплащане на правната помощ, като този размер да е в границите на средноустановения от 150,00 лв., преценявайки предмета и сложността на настоящото дело, както и това, че делото се е разглеждало в четири съдебни заседания.

По гореизложените мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. с чл.63д, ал.4 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

25-3393000364/07.05.2025г., издадено от Началник Второ РУ към ОДМВР - Русе, против И. В. П., с ЕГН – **********, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 /дванадесет/ месеца на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА И. В. П., с ЕГН – **********, да заплати в полза на ОДМВР – Русе сумата от 150,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.143 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.27е от Наредба за заплащане на правната помощ.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 3