Решение № 260101 от 29.07.2022, Районен съд - Лом

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260101 гр. Лом, 29.07.2022 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на 29 юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Боряна Александрова при секретаря Росина Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр. д. № 814 описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от М.П.М. с ЕГН **********, чрез адв.Я.С. – САК, като претенция за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП. Ищецът сочи, че на 04.09.2016 г. в ГР. Л. ПО УЛ. С.тежкотоварен влекач марка "ДАФ", модел "ФТ ХФ" с РЕГ. № ******, управляван от Я.Т., при нарушение правилата за движение, преминава през насрещната лента за движение, разрушил дворна ограда, ударил стена на жилищна сграда, разрушил я и причинил смъртта на З.П.З..

Смъртта била неочаквана и мъчителна.

Увреждащото МПС притежавало задължителна застраховка

„гражданска отговорност“ съгласно полица № BG/22/1*************8 в ответното дружество: ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, валидна до 09.09.2016 г.

При процесното ПТП освен смъртта на З.З.са нанесени и телесни увреждания на други лица.

Твърди, че по повод ПТП било образувано НОХД на МОС, завършило с осъдителна присъда, влязла в сила.

Сочи, че починалият З.З.е неин брат, с когото живеели под един покрив, преди тя да се омъжи. Твърди, че била с нейният брат в изключително близки и топли отношения. И неговата внезапна смърт се е отразила твърде негативно на нейната психика , чувството от невъзвратимата загуба били огромни и неописуеми и ще я съпътстват през целият й живот. Психиката й е белязано завинаги от травмата и загубата на любимият й брат. Между нея и брат й е съществувала силна емоционална и духовна връзка изградена помежду им в дълги години назад.

Намира, че съобразно ТР 1/2016 от 21.06.2018г. по т.д.№1/2016г. ВКС се разширил кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на близък човек. Намира, че в случая е приложима и разпоредбата на Директива № 2009/103/ЕО на ЕП и съвета на ЕС, и че съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1, б“А“ от нея, задължение на всяка страна-членка е да бъде задължителна най-малко обезщетение на минимална застрахователна сума от 1 млн.евро за пострадал и 5 млн.евро за събитие , независимо от броя на пострадал. Сочи че постановената присъда по НОХД 134/18г. МОС по отношение на причинилия ПТП водач, по силата на която водача е признат за виновен, е достатъчна, за да установи вината, причинно-следствената връзка на деянието със смъртта, както и неговата противоправност.

Предвид изложеното, намира, че е налице интерес от предявяването на настоящия иск за обезщетение на претърпени неимуществени вреди.

Иска се: да бъде осъден ответника да изплати на ищеца следните суми:

- 25

000,00 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - причинени болки и страдания

- законна лихва върху главницата, считано от 29.08.2019 г. (дата на която ответникът е трябвало да се произнесе по заведената претенция) до окончателното плащане на сумата.

Претендират се направените съдебни разноски по настоящото производство, както и адвокатски хонорар.

Ответникът е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, като счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Счита ги за недължими и прекомерни.

Посочва, че от наведените в исковата молба фактически твърдения не се установява, че ищцата следва да полеучи парична сума за обезвреда на неимуществени вреди ппоради възникнала особена близост с пострадалия, оправзаваща получаване на обещетения наред с най-близките й родственици. Напротив, счита, че ищцата има собствено семейство и родители, което обстоятелства обуславя не толкова близост с пострадалия, различна от обичайната връзка между брат и сестра. Навеждат се и твърдения, че липсват доказателства ищцата да е била излючително зависима от грижите на пострадалия поради изключителни, различни от обичайните за фамилна общнаст житейски обстоятелства и след смъртта му да няма кой да полага грижи за нея.

В съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от адв. Я.С. от САК, който поддържа предявения иск и моли да бъде уважен изцяло. Моли в полза на ищцата да бъдат присъдени и направените по делото разноски, за които представя списък. Подробно аргументи излага в писмена защита.

Ответникът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт К.М., който моли да бъде отхвърлен така предявеният иск, както и да бъдат присъдени в полза на ответника направените по делото разноски. Представя и писмена защита с подробно изложени аргументи.

По делото е назначена и изготвенасъдебно-психологична експертиза, поискана от страните

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На

04.09.2016 г. в ГР. Л. ПО УЛ. С.с посока от гр. С към центъра на града се движил тежкотоварен влекач марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ“ с РЕГ. № ******, управляван от Я.Т. Т. Вследствие непоставен обезопасителен колан при преминаване през пътна неравност (след поставен знак А12 – „неравности по платното за движение“) водачът загубил контрол над управляваното МПС, преминал през насрещната лента за движение, разрушил дворна ограда и се блъснал в крайпътната къща. Вследствие на този удар е причинена смъртта на З.П.З., средна телесна повреда на Т. Г. А., две средни телесни повреди на М. Г. М. и средна телесна повреда на Н. В. И.. На Б. И. Д./съпругата/ също са нанесени телесни увреждания: същата получила множество удари по тялото, изпаднала в безсъзнание с кървяща глава и долен крайник и била откарана от екип на Спешна помощ в МБАЛ „Св. Н. Чудотворец“ ЕООД - гр. Л.. При прегледа са установени болки с оток и разкъсно-контузна рана в тилната област на главата, силна болка в ляво рамо с невъзможност да изпълнява в пълен обем движения, силна болка в ляв глезен с разкъсно-контузна рана.

С присъда от 12.07.2018 г. по НОХД 134/2018 г. на

Окръжен съд – Монтана Я.Т. Т. е осъден за престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, б. „б“ във вр. с ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Присъдата е влязла в сила на 18.06.2019 г. с Решение № 104 на ВКС.

Управлявания от Я.Т. тежкотоварен автомобил е притежавало задължителна застраховка „гражданска отговорност“ съгласно полица номер: № BG/22/1*******8 в ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, която е била валидна до 09.09.2016 г.

Ищцата е сестра на пострадалия. Преживяла е смъртта му с дълбока скръб от голямата загуба на брата си, като ще скърби за него до края на дните си, защото човешкият живот няма еквивалент. След смъртта му е била психо-емоционално травмирана.

В с.з. страните са се съгласили с изготвения от съда предварителен доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен за окончателен.

По делото е назначена и изслушана съдебно-психологична експертиза, с която е даден отговор на всички поставени от страните въпроси.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.226 , ал. 1 от КЗ (отм.) и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата се позовава на чл.300 от ГПК и на задължителността на присъдата за гражданския съд. Със задължителна за гражданския съд сила било доказано виновното и противоправно поведение на Я.Т. Т., вследствие на което настъпила смъртта на брата на ищцата. Претендиралите от ищцата неимуществени вреди - душевни болки и страдания били в пряка и непосредствена причинна връзка с ПТП от 04.09.2016г.

Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението следвало да бъде определено съобразно принципа на справедливостта. На първо място, в съответствие с този принцип, справедливото обезщетяване на неимуществените вреди изисквало да се определи точен паричен еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди, които били претърпени, са търпими понастоящем и за в бъдеще. Размерът на иска зависел винаги от действителните щети, които във всеки конкретен случай се установявали като се вземат предвид характерът на деянието, степента на увреждането, степента на вината, последиците от деянието и всички други индивидуализиращи обстоятелства. От друга страна, в законовия критерий за обезщетяване на неимуществените вреди „по справедливост” винаги намирало отражение обществената оценка за значението на засегнатите неимуществени ценности. Обезщетението се дължало за конкретни и доказани морални болки и страдания, претърпени от ищцата.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответното застрахователно дружество са подали отговор на исковата молба, в който взема становище, че предявените искове са допустими, но изцяло неоснователни.

Ответникът не оспорва наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите под формата на застрахователна полица със срок на действие до 09.09.2016 г. за товарен автомобил „ДАФ ФТ ХТ” с РЕГ. № ******, управляван по време на процесното ПТП от Я.Т. Т..

Оспорва основателността на исковете излагайки подробни съображения:

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено и следното:

Видно от представеното по делото удостоверение за родствени връзки, ищцата , същата е сестра на починалия при ПТП З.П.З..

За претърпените от ищцата болки и страдания, вследствие загубата на брат си, са разпитани свидетели, от чиито показния се установява, че ищцата и брат й са живеели в едно домакинство на адреса на починалия, а след като ищцата се омъжила заживяла на адреса на съпруга си. Но връзките между тях били като на близки приятели. Към момента на настъпване на местопроизшествието ищцата е била на 34 години , а нейният брат на 33 години, и двамата са били създали свои семейства и живеели на различни адреси. От разпита на свидетелите по делото се установява, че ищцата, била привързана към своя брат, но няма конкретни факти от които да се направи обоснован извод, че връзката им е била особено близка и различна от нормалните взаимоотношения на обич и привързаност. , характерни за българското семейство.

Съдът кредитира напълно показанията на тези свидетели, тъй като показанията са им еднопосочни и взаимодопълващи се и пресъздават техни преки и непосредствени впечатления. Отделно от това, по делото не се събраха доказателства, които да оборват или да поставят под съмнение достоверността на техните показания.

От заключението на СПЕ се установява, че ищцата е имала наличие на страх и тревожност от евентуални бъдещи такива инциденти за нейни близки роднини. Експерта дава заключение, че е преминала през основните 5 етапа на скръб след загуба, и към момента на изготвяне на експертизата се отчита липсата на нейния брат, което според експерта е естествено явление, предвид родствената им връзка, независимо от времевия обхват на събитието.

По делото не е спорно, че по време на процесното ПТП по отношение на управлявания от Я.Т. товарен автомобил е действал валиден застрахователен договор по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, със застраховател „ЗД Лев инс“ АД.

И от правна страна, намира следното:

Съгласно § 22 ПЗР на КЗ /в сила от

01.01.2016 г./ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. В случая с оглед данните, кога е бил сключен застрахователния договор, т.е. при действието на отменения КЗ и липса на данни за друго уговорено, следва приложимостта на отменения КЗ по настоящото производство / определение № 2852/10.08.2016 г. по ч. гр. д. № 3690/2016 г. на САС, определение № 3302/04.10.2016 г. по ч. гр. д. № 4222/2016 г. на САС, решение № 367 от 06.02.2017 г. по гр. д. № 11387 / 2016 г. по описа на РС – П./.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.