Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 58 от 11.04.2023, Районен съд - Димитровград

Съд
Районен съд - Димитровград
Дело
Административно наказателно дело 16/2023
Вид
Решение № 58
Подписан
11.04.2023
Състав
Иван Статев Маринов

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.104б · Закон за движението по пътищата
  • чл.104Б, т.1, пр.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.104б, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.157, ал.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175а, ал.1, пр.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.185 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. гр. Димитровград, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20235610200016 по описа за 2023 година Производството е на основание чл.59 и следв. от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ – Д. Е. Д. от гр.Димитровград, ул.„Първа“№24, ЕГН **********, е депозирал жалба против наказателно постановление № 220254-000895/21.12.2022г., издадено от ВПД Началник РУ- Димитровград при ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград, с което за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП му е наложено адм.наказания „Глоба“ в размер на 3000 (три хиляди) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца- на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП му е наложено адм.наказание „Глоба“ в размер на 20лв.- на основание чл.185 от ЗДвП.

В жалбата се посочва, че описаното в постановлението деяние е резултат от техническа неизправност на автомобила, а не съзнателно извършено действие.

В с.з. жалбоподателят- редовно призован, не се явява.

Упълномощеният процесуален представител на жалбоподателя поддържа жалбата, счита, че контролните органи неправилно са възприели действията на жалбоподателя, представя допълнителни доказателства –писмени такива и 1 гласни-чрез показания на воден свидетел, пледира за отмяна на наказателното постановление.

АДМ.НАКАЗВАЩИЯ ОРГАН- РУ-МВР-Димитровград- редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Районна Прокуратура-Хасково, ТО-Димитровград- редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебно заседание такива, съдът намира следното:

На 29.11.2022г. свидетелите - ст. инспектор Н. Х. – началник “ООР“ с-р „ОП“ при РУ- Димитровград, А. П.- началник група „Криминална Полиция“ и инспектор Михаел Танев – разузнавач в група „ПКП“ с-р „КП“ при РУ– Димитровград, се придвижвали към сградата на полицейското управление в гр.Димитровград. Движейки се пеша по тротоара на бул.“Димитър Благоев“ стигнали до пешеходната пътека, по която да пресекат булеварда и да се отправят към РУ- Димитровград. Когато предприели пресичане по пешеходната пътека, около 13,19ч. същите забелязали лек автомобил „БМВ“ 320 ЦИ, сив металик, с рег.№ ****, движещ се по бул.„Д. Благоев“ с посока на движение към бензиностанция „Еко“- запад-изток. Автомобилът минал пешеходната пътека с нормална скорост, но след като я преминал, водачът му рязко подал газ, повишил оборотите на двигателя, което довело до превъртане на задните гуми и извеждането му извън контрол. Това управление на автомобила от страна на жалбоподателя било възприето непосредствено от свидетелите Н. Х., А. П. и Михаел Танев, които след извършване на справка установили, че собственик на автомобила е настоящият жалбоподател Д. Д..

На 06.12.2022г. същият бил призован в РУ- Димитровград, където с декларация потвърдил, че в процесния случай той е управлявал автомобила.

Полицейските служители установили също, че жалб.Д. им представил АУАН №666431, който акт бил с изтекъл срок на валидност.

За констатираното нарушение му бил съставен АУАН №1000, сер. АД, бл.

№188583, за извършено от него нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и по чл.157, ал.6 от ЗДвП.

Актът бил връчен на нарушителя на същата дата, който го подписал, като 2 описал, че има възражения, без да посочва точно какви. Били му връчени и два броя наказателни постановления на РУ– Димитровград, които подлежали на връчване – НП № 22-0254-000703/01.11.2022г. и НП №22-0254000746/01.11.2022г.

Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган издал обжалваното НП №22-0254-000895/21.12.2022г., с което за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, на жалбоподателят е наложено административно наказания „Глоба“ в размер на 3000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца- на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, а за нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 20лв. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 22.12.2022г., видно от отбелязването в разписката към него, а жалбата против постановлението е подадена до адм.наказващия орган на 30.12.2022г. –видно от поставеният входящ номер- т.е. в законоустановения 14-дневен срок.

Горните факти се установяват от: АУАН №1000, сер. АД, бл.

№188583/06.12.2022г., НП № 22-0254-000895/21.12.2022г. на ВПД Началник РУ в ОД-МВР-Хасково, РУ- Димитровград, справка за нарушител/водач, показанията на актосъставителя К. К., на свидетелите по установяване на нарушението и по съставянето на акта А. П. и Н. Х., на воденият от жалбоподателя свидетелД.Н., както и останалите приложени документиприети като доказателство по делото, които са възприети и кредитирани от съда по начин- описан по-долу.

Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗДвП е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от същия закон, против издаденото НП е подадена жалба пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и ЗДвП в тази насока, предвид което съдът разглежда жалбата по същество.

Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:

- При издаване на АУАН №1000, сер. АД, бл.№188583/06.12.2022г., 3 актосъставителят е описал извършеното нарушение, като е посочил като нарушена разпоредбата на чл.104Б, т.1, пр.3 от ЗДвП, която съответства на текстовото описание на нарушението, както и разпоредбата на чл.157, ал.6 от ЗДвП.

- При издаване на обжалваното НП цифрово изписаните в АУАН нарушения съответстват изцяло на тези, посочени като нарушения в НП. При това положение не са нарушени правата на жалбоподателя, тъй като няма изменение на описаната фактическа обстановка- същата съвпада като описание в АУАН и НП.

По отношение на първото описано адм.нарушение: - Съгласно разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП “На водача на МПС е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. ”.

От съдържанието на АУАН и наказателно постановление е видно, че жалб.Д.

Д. е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване, не по предназначение, като ясно и точно са описани извършените от него действия– рязко подал газ, повишил оборотите на двигателя, превъртал задните колела на автомобила и го извеждал извън контрол като преминава последователно от неговата лента в тази за насрещното движение и обратно.

Спорните обстоятелства в конкретния случай са свързани с това- дали е било налице нормално шофиране, извършено ли е поднасяне или приплъзване на автомобила, умишлено ли е извършено. Съобразно проверените и анализирани доказателства по делото, Съдът приема за установено и доказано, че е било налице използване от жалбоподателя на пътищата за обществено ползване за други цели.

Свидетелите А. П. и Н. Х.- очевидци на деянието, заявяват в показанията си, че са видели добре преминаващия през пешеходната пътека на бул.“Димитър Благоев“ лек автомобил „БМВ“ с рег. № ****, като св.П. заявява, че водачът на автомобила ги е погледнал, видял е униформени полицаи и според него умишлено е форсирал движателя и е привел автомобила в движение със странично приплъзване на задните гуми. И двамата свидетели- очевидци заявяват, че водачът е привел автомобила в движение със странично приплъзване на задните гуми, напречно на посоката на движение, като 4 движейки се на зиг-заг е навлизал в лентата за насрещно движение, което принудило водач на микробус да спре. Свидетелите заявяват също, че автомобилът е изминал немалко разстояние, след което е успокоил движението и е продължил нормално движението си по бул.“Димитър Благоев“.

Изразеното становище на полицейските служители е, че тези действия и реакция на автомобила не могат да се получат неволно или при повреда, а умишлено. Категорични са, че нямат каквито и да било съмнения, че именно лек автомобил „БМВ“ с рег. № **** са видели на живо същия ден. Заявяват също, че при откриването на водача на лекия автомобил, същият е признал, че именно той е управлявал автомобила на посоченото място, дата и час, като не е дал логично обяснение защо е преминал през Т-образно кръстовище с дрифт. Свидетелите- полицейски служители заявяват също, че не им е било съобщавано за повреда на автомобила при явяването на водача в районното управление.

Напротив- полицейските служители категорично говорят за умишлено привеждане на движението на автомобила чрез странично приплъзване на задните гуми, напречно на движението, с рязко подаване на газ.

Съдът възприе и кредитира като обективни и достоверни показанията на полицейските служители, поради следните обстоятелства. На първо място тези показания са дадени от длъжностни лица, като един от тях е възприел ставащото в рамките на служебните си задължения и правомощия, а двама от тях са възприели ставащото непосредствено. Двамата очевидци, намирайки се на близко разстояние от автомобила на жалбоподателя, са възприел ясно и без съмнение извършваните движения от лекия автомобил. Естеството на заеманата от тях длъжност, а именно старши инспектор към РУДимитровград и началник група, им е позволила без съмнение да преценят, че е било налице умишлено въвеждане на управляваното МПС извън контрол чрез „презавиване”, водещо до липса на сцепление на задните гуми или така нареченото „дрифтиране”. Същите са възприели без съмнение и регистационния номер на автомобила. Налице е категоричност за няколко обстоятелства- а именно възприемането привеждането на автомобила в движение със странично приплъзване и навлизане в лентата за насрещно движение. Освен това, налице е последователност и безпротиворечивост 5 между показанията на тези свидетели, подкрепеност и от останалите установени обстоятелства.

При каквито и да било метеорологични условия през месец ноември, житейски трудно би се приело неволното поднасяне на автомобил на прав участък от пътя и то по начин, при който автомобила да навлезе в лентата за насрещно движение и то няколко пъти. Особено, ако действията са възпрети от преки очевидци.

Представеният документ от процесуалният представител на жалбоподателяскладова разписка за изписан Съединител комплект за МПС“БМВ“Е46, по никакъв начин не може да бъде свързан с автомобила на жалбоподателя.

Имената на получателя и доставчика нямат общо с имената на жалбоподателя, нито с имената на воденият свидетел Д.Н.- заявяващ, че е издърпал автомобила на жалбоподателя за ремонт. Освен това, липсват и каквито и да било данни за това, че този съединител е бил изписан именно за автомобила на жалбоподателя, а не за друг автомобил. Поради което и Съдът не възприе така представения документ за такъв, който внася основателни съмнения за това, че процесният автомобил е имал техническа повреда. В тази връзка не възприе и показанията на св.Неджибитин- като опровергаващи описаното в АУАН и НП. Същият заявява за съобщена му от жалб.Д. повреда на автомобила му, което обаче било около 2-3 декември. Което обаче не изключва възможността на 29.11.2022г. с този автомобил да е правен „дрифт“.

Заявената повреда на автомобила като вариант за невъзможност с него да се извършва „дрифт“, трудно може да се обоснови както технически, така и житейски, доколкото при наличие на повреда, няма как автомобилът изведнъж да извършва движения, изискващи повече мощност, подаване на газ и завиване с волана, а по-скоро би намалил скоростта и спрял. Още повече, свидетелите очевидци заявяват, че след движението на автомобила на зиг-заг и навлизане в лентата за насрещно движение няколко пъти, автомобилът е успокоил хода си и е продължил нормално движението си. Т.е. следвайки заявеното за наличие на повреда, същата се е появила внезапно точно на Тобразното кръстовище, а после изведнъж по време на движение е изчезнала повредата и автомобилът пак е станал годен за управление. Което наймалкото е житейски нелогично. Не следва да се подминават и свидетелските показания в тази насока- дори няколко дни след деянието, водачът не е споменал за какъвто и да било технически проблем с автомобила си пред 6 полицейските служители. А логично би било в спокойна обстановка и изминал период от време до призоваването му, да осмисли този възможен вариант за обяснения.