Решение № 118 от 14.03.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Велико Търново, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Ирена Колева

ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20214100500434 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 409 от 30.03.2021 година по гр.д. № 2052/2020 година по описа на РС – Велико Търново е уважен предявеният от Р. Т. Т. иск с правно основание чл. 357, ал.1 вр. чл.

188, т. 2 от КТ и отменено наложеното на ищцата от ответника дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Ответникът ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“ е осъден да заплати по сметка на съда 50 лв. – държавна такса, а на ищцата сумата от 500 лв. разноски по делото.

Против това решение е подадена въззивна жалба от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ чрез адв. Д. Б.. Ответникът е останал недоволен от решението и намира същото за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Съдът не е обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства и е стигнал до погрешни изводи относно фактите, а от там и неправилно е приложил материалния закон. Правните изводи на първата инстанция били необосновани. Неправилно било прието, че липсва идентичност между описаното в искането за обяснения по чл. 193 от КТ и посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушения на трудовата дисциплина. Навеждат се доводи за спазване на закона, както при установяване на дисциплинарните нарушения, така и при налагане на оспореното дисциплинарно наказание. Намира за неправилни изводите на районния съд относно нарушението, което ищцата е извършила при приемане заявлението 1 на специализантът И.К на 19.06.2019г. След като съдът приема, че това деяние на ищцата безспорно е заело формата на бездействие представлява нарушение на позочените в заповедта за наказание разпоредби на Правилника за администрацията и документооборота на ВТУ/чл. 93, ал. 1 и чл. 94, ал. 3, т. 2, както и задълженията й по длъжностна характеристика/раздел трети, т. 2 подт.1/, впоследствие неправилно извършва преценка, че нарушението не е доказано, за това че ищцата е организирала и придвижила информацията за специализанта до служител на ЦДО за осигуряване на достъп до системата МУДЪЛ, като било обосновано със заявлението на К в ел. писмо от 23.10.2019г., върху което е поставена положителната санкция от директора на ЦК. Положителната санкция на директора е налице върху посоченото ел. писмо, но нарушение има за начална дата 10.06.2019г. и не се санира от становище, получена от директора едва пет месеца по-късно. Намира, че и извършената преценка на съда относно прилагането на чл. 189 от КТ от работодателя при обсъждане тежестта на нарушението и адекватността на наложеното наказание за това нарушение.

Счита, че извода на съда, че наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението е неправила, тъй като не са взети предвид всички обстоятелства при неговото извършване. Предвид това моли Окръжен съд – Велико Търново да постанови решение, с което да отметни това на първоинстанционния съд и да отхвърли предявения иск като неоснователен.

От ищеца по делото Р. Т. Т. чрез пълномощник адв. И. М. е постъпил отговор на въззивната жалба. Заето е становище за неоснователност на жалбата и правилност и законосъобразност на решението. Изложени са подробни доводи и аргументи относно неоснователността на всяко едно от възраженията на жалбаподателя. Извършва подробен анализ на доказателствата, въз основа на който достига до изводи за допуснати нарушения на закона при осъществяване на дисциплинарното производство и налагане на оспореното дисциплинарно наказание и от тук за незаконосъобразността му. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди това на районния съд като правилно и законосъобразно.

Не са направени искания за събиране на нови доказателства.

В съдебно заседание:

Жалбоподателят се представлява от адв. Д. Б. и заявява, че поддържа въззивната жалба и изложените в нея възражения, доводи и аргументи относно неправилността на обжалваното решение и неоснователност на предявения иск.

Ответникът по жалбата се представлява от адв. И. М.. В хода на устните състезания заявява, че поддържа отговора на въззивната жалба. Представя писмена защита. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата..

Великотърновският окръжен съд като въззивна инстанция взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалбата, обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК и като прецени по реда на чл. 235, ал. 1 от ГПК събраните по делото 2 доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна, която има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима и следва да ги разгледа по същество.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивния съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Постановеното решение, предмет на въззивната проверка, е такова от надлежен орган и законен състав, при спазване на изискванията са форма и съдържание.

Решението е допустимо – съдът се е произнесъл по спорното право и в рамките така както е въведено то в исковата молба.

Извършвайки проверка на обжалваното решение по реда на чл. 271, ал. 1 от ГПК по същество, съобразно правомощията на възизвната инстанция съгласно чл. 269 от ГПК, съдът намира решението за правилно и законосъобразно.

Съображенията за това са следните:

В исковата си молба ищцата Р. Т. Т. твърди, че е бил трудово правоотношение с ответника ВТУ „Св. Кирил и Методий“ гр. Велико Търново и че със заповед № РД-10704/30.06.2020г. на ректора на ВТУ, връчена й на същата дата, й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” за нарушения по чл. 187 т. 10 КТ – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени във вътрешната нормативна уредба на университета – по чл. 93 ал. 1 и чл. 94 ал. 3 т. 2 от Правилника за администрацията и документооборота на ВТУ и на задължения от длъжностната характеристика на заеманата от нея към посочената в заповедта дата длъжност „инспектор” в Център за квалификация /ЦК/ към ВТУ. Оспорва като незаконосъобразна горепосочената заповед и отрича да е извършила описаните в нея нарушение на трудовата дисциплина. Претендира да е опорочена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание - преди издаването на заповедта са й искани писмени обяснения, но твърди това да е направено от заместник ректора, който не е носител на работодателска власт и не й е пряк ръководител. Твърди, че не й е дадена възможност да вземе отношение по констатациите на назначената от ректора на ВТУ комисия за проверка на обстоятелствата, изнесени в докладна записка от 07.05.2020г. на прекия й ръководител, които са отразени в Протокол от 03.06.2020г.

Изтъква, че последният не й е бил връчен, което представлява съществено нарушение на правото й на защита. Поисканите й обяснения били за съвсем различни обстоятелства от отразени в процесната заповед, които са послужили като основание за наказването й. В тази връзка посочва, че е наказана за четири случая, при които е приела заявления на специализанти, без да ги заведе във входящия дневник и без да ги даде за резолюция на директора на ЦК, след което е предприела действия по включването на специализантите в обучителния процес, каквито обстоятелства и констатации в докладната записка от 07.05.2020г. липсвали. В нея се съдържали оплаквания за извършено от нея информативно подвеждане и некоректни справки към прекия й ръководител, но не й констатации за 3 нарушаване на задължението за първоначално записване на специализантите. Твърди, че наказанието й относно първото описано в заповедта нарушение е наложено след 2 месечния преклузивен срок, тъй като работодателят й е бил уведомен за него към 16.03.2020г. Ищцата посочва, че не е запозната със заповед от 16.03.2020г., с която е предвиден процедурния ред за изпълнение на вменените й задължения относно документооборота, както и че коментираните пропуски се дължат на липсата на адекватна организация на работата в ЦК.

Сочи, че заявления от специализантите се събират от инспекторите в рамките на определен период, след което се докладват на директора на ЦК, чрез изготвяне на конкретни справки.

Твърди нарушение на чл. 195 ал. 1 КТ, тъй като не е посочено времето на извършване на всяко от нарушенията на трудовата дисциплина, както и не е ясно дали тези нарушения са извършени с действие или бездействие. От друга страна наложеното й наказание не съответствали на тежестта на нарушението, тъй като няма други дисциплинарни наказания и нарушения и тъй като за работодателя й не са последвали неблагоприятни последици.

Предвид тези твърдения е отправено искане към съда след като бъдат събрани и обсъдени доказателствата да се постанови решение, с което наложеното наказание „предупреждение за уволнение“ да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендирани са и разноските по делото.

Ответникът оспорва основателността на предявения иск. Оспорената заповед за налагане на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ е законосъобразна – издадена от компетентен орган, носител на работодателска власт; заповедта притежава всички изискуеми от закона реквизити; спазена е процедурата при нейното издаване и налагането на дисциплинарното наказание; ищцата реално е извършил посочените нарушения на трудовата дисциплина. Излага твърдения, че със заповедта за формиране на комисия за проверка на изнесените констатации в докладната записка от 07.05.2020г. е ректорът е оправомощил заместник ректора по учебната дейност да изисква писмени обяснения от ищцата. Излага, че в искането за писмени обяснения не следва да се описват обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние, нито правната му квалификация и че не е длъжен да уведомява работника, че срещу него е започнало дисциплинарно производство. Ответникът сочи, че описаните в заповедта нарушения съответстват на фактите и обстоятелствата, изложени във докладната записка, както и че е наложил дисциплинарното наказание в сроковете по чл. 194 ал. 1 КТ, доколкото най – ранния възможен момент за узнаване на извършените от ищцата нарушения е именно тази докладна записка от 07.05.2020г. Оспорва твърдението на ищцата, че не е спазен чл.195 ал. 1 КТ и сочи, че за всяко от включените в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание нарушения е посочена датата, на която ищцата е приела съответното заявление, както и последвалото й бездействие, изразяващо се в невходирването му и непредаването му за резолюция на директора на ЦК. Атакуваната заповед съдържа мотиви и е налице съответствие между наложеното наказание и извършените от ищцата нарушения на трудовата дисциплина. Моли съда да отхвърли предявения иск по чл. 357 КТ от КТ.

Претендира разноски.

4

При горните твърдения, правилно първоинстанционният съд е квалифицирал предявения иск по чл. 357, ал.1 вр. чл. 188, т. 2 от КТ, имащ за предмет оспорване на наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение..

Установените от първата инстанция основни факти по делото относно съществуването на трудово правоотношение между страните, възникнало от трудов договор и длъжността, която е заемала ищцата и нейното съдържание като права и задължения не се спорят от страните по настоящото въззивно производство. Първоинстанционният съд в пълнота и въз основа на събраните по делото доказателства безпротиворечиво е установил и останалите факти, относими към предмета на делото, свързани с действията на работодателя по констатиране на вменените на Т. нарушения на трудовата дисциплина, и реализиране на дисциплинарната й отговорност за тях, а именно:

Към датата на издаване на заповед № РД 10-704/30.06.2020 година ищцата /ответник по жалбата в настоящото производство/ е заемала длъжността „инспектор“ в Център за квалификация /ЦК/ към ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Съгласно подписаната от нея на 01.12.2017г. длъжностна характеристика част от основните й трудови задължения са да записва специализантите в съответствие със заповед на Ректора и указания на Директора на ЦК, да изготвя справки на постъпили молба от тях, да комплектува и съхранява личните досиета и партидите им, като отразява всички текущи данни и промените в тях. С докладна записка с изх. № ЦК-06-028 от 07.05.2020г. свидетелят А.Г - директор на ЦК, е уведомил ректора на ВТУ за слабости, пропуски и нарушения при изпълнение на трудовите задължения на ищцата, които е описал 10 казуса в приложение към докладната записка. По отношение на относимите към спора случаи в това приложението е посочено, че ищцата е дала невярна и подвеждаща справка по заявлението на К.Д от 06.03.2020г., че има право да придобие квалификация учител по философия, както и че след комуникация със специализанта В.В, без да има право за това е променила квалификациите, по които ще се обучава, а е следвало да регистрира заявление на специализанта и да го предаде за становище на директора, въз основа на което да се издаде нова заповед. По отношение на специализанта И.К е посочено, че на 10.06.2019г. е подала заявление, което не е регистрирано от ищцата и не е давано за становище на директора на ЦК, както и че на специализанта е даден достъп до материалите за втория семестър, а относно специализанта М.Ц е посочено, че фигурира с два факултетни номера – стар и нов, което създава условия за грешки и обърквания. Със Заповед № РД-10-547/18.05.2020г. на ректора на ВТУ е назначена комисия за проверка на описаните случаи, чийто председател е бил доц. д-р Д.Т.С и на когото със същата заповед е било възложено в качеството му на заместник ректора по учебната дейност да изиска от името на ректора писмени обяснения от Р. Т. Т., инспектор Център за квалификация. С писмо с изх. № УМО-62/18.05.2020г. е изискано от ищцата да даде писмени обяснения за всеки един от описаните случаи в приложението към посочената по-горе докладна записка. Ищцата е дала писмени обяснения, като е приложила копие от подадените от процесните специализанти заявления и молби.