Разпореждане № 2140 от 24.03.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2140 гр. Кюстендил, 24.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Частно гражданско дело № 20261520100803 по описа за 2026 година и като съобрази следното:

Производството е образувано по заявление от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕАД, с ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. С. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, въз основа на договор за потребителски кредит.

С разпореждане от 06.03.2026 г. съдът е дал указания на заявителя в тридневен срок от съобщението да посочи дали длъжникът е погасил част от дължимите суми по договора за кредит, респективно каква част. Предупреден е, че при неизпълнение на указанията на съда в срок заявлението му ще бъде отхвърлено.

В предоставения от съда срок не е постъпило уточнение от страна на заявителя.

В постоянната съдебна практика на СЕС задължението на националния съд да провери служебно дали са нарушени някои разпоредби на правото на Съюза относно защитата на потребителите се определя като необходима мярка за постигане на желаното равнище на защита на потребителите в съответните директиви (вж. в този смисъл Решение от 21.11.2002 г. по дело С‑743/00, т. 33;

Решение от 04.10.2007 г. по дело С‑429/05, т. 63). Този подход се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика с оглед както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност. Поради това съществува реален риск, особено поради незнание, потребителят да не се позове на правната норма, предназначена да го защити. Следователно задължението на националните съдилища да проверяват служебно дали са нарушени разпоредби относно защитата на потребителите съществува с цел да се компенсира 1 неравнопоставеността между потребителя и продавача или доставчика чрез действия, които не са свързани със страните по договора (Решение от 21.04.2016 г. по дело C‑377/14 на СЕС, т. 67; Решение от 04.10.2007 г. по дело C-429/05, т. 61 и 65). Като коментира особеностите на заповедното производство в други държави, СЕС приема, че специфичните характеристики на това производство не могат да представляват фактор, който би могъл да засегне правната защита, от която се ползва потребителят по силата на разпоредбите на Директива 93/13 (Решение от 04.06.2009 от C-243/08, т. 55).

Поради това съдът може да дава указания, чрез които да изясни обстоятелствата около претендираното от потребителя задължение. Вж. в този смисъл и практиката на български съдилища: Определение № 17 от 10.01.2024 г. по в. ч. гр. д. № 503/2023 г. на Окръжен съд – Шумен, Определение № 343 от 21.11.2023 г. по в. ч. гр. д. № 269/2023 г. на Окръжен съд – Търговище и др.

В случая съдът е поискал да изясни обстоятелства във връзка с договора за кредит, които имат значение за преценката дали заявлението е редовно и дали договорът за потребителски кредит е действителен.

Следва да се отбележи, че липсата на ясно посочени компоненти на ГПР в договора за кредит само по себе си обуславя недействителността му. Според трайната съдебна практика бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В подкрепа на това виждане е Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 г. на СЕС, т. 66, в което се приема, че на потребителя следва по ясен начин да са указани „изчислителните данни“ във връзка с ГПР. При нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и потребителят дължи само чистата стойност на кредита (чл. 23 ЗПК). В този смисъл са Определение № 1991/16.07.2024 г. по т.д. № 510/2024 г. на ВКС, I т.о., Определение № 2719/21.10.2024 г. по т.д. № 1264/2024 г. на ВКС, II т.о., Решение № 3638 от 18.06.2024 г. по в. гр. д. № 3102/2023 г. на Софийски градски съд, Решение № 395 от 22.01.2024 г. по в. гр. д. № 5786/2023 г. на Софийски градски съд, Решение № 294 от 1.11.2023 г. по в. гр. д. № 327/2023 г. на Окръжен съд – Добрич, Определение № 130 от 6.02.2023 г. по в. ч. гр. д. № 11/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, Решение № 533 от 26.06.2024 г. по в ч. гр. д. № 474/2024 г. на Окръжен съд – Хасково и др.

Съдът е поискал информация от заявителя какви плащания е извършил 2 длъжника по договора, за да може да ги приспадне от чистата стойност на кредита. Целта на разпоредбата на чл. 23 ЗПК е да се избегне неоснователно обогатяване между страните – дължи се чистата стойност на кредита, но реципрочно следва да бъдат приспаднати и недължимите плащания от потребителя във връзка със същия договор за кредит. Като отказва да предостави информация за плащанията, заявителят пречи на съда да защити потребителя. Поради това цялото заявление подлежи на отхвърляне на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК. Вж. Решение № 50086 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1027/2022 г., I т. о., Определение № 39 от 10.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 35/2026 г. на Окръжен съд – Благоевград, Определение № 180 от 6.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 14299/2025 г. на Софийски градски съд, Определение № 918 от 13.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 723/2024 г. на Окръжен съд – Ловеч, Определение № 721 от 29.11.2023 г. по в. ч. гр. д. № 460/2023 г. на Окръжен съд – Шумен и др.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 3185/05.03.2026 г. по входящия регистър на Районен съд – Кюстендил, подадено от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕАД, с ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. С. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщение от заявителя.

След влизане в сила на разпореждането на заявителя да бъде изпратено съобщение с указания, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които му е отказано издаване на заповед, в едномесечен срок от съобщението, като е длъжен да довнесе дължимата държавна такса.

Препис от заповедта и настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 3