Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 26755 от 23.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 1863/2026
Вид
Определение № 26755
Подписан
23.07.2026
В сила
23.07.2026
Състав
БОЯН ГЕОРГИЕВ БОЯДЖИЕВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26755 гр. София, 23.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ като разгледа докладваното от БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ Гражданско дело № 20261110101863 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т С...“ ЕАД срещу Ж. Л. З., с която по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за вземания за цена на доставена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение, както и за обезщетения за забава.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответницата. В срока по чл.

131, ал. 1 ГПК Ж. Л. З. е подала отговор, с който оспорва предявените искове и моли за тяхното отхвърляне.

Представените от страните писмени доказателства са допустими, относими и необходими за изясняване на релевантните за спора обстоятелства, поради което следва да бъдат приети.

Искането на ищеца за конституиране на „Х Р ....“ ЕООД като трето лице-помагач на негова страна следва да бъде уважено. При евентуално отхвърляне на исковете поради неправилно отчитане или разпределение на топлинната енергия за ищеца би могло да възникне право на регрес срещу дружеството, което обосновава правния му интерес от привличането му като трето лице-помагач. Искането за задължаване на дружеството да представи намиращите се у него отчетни документи е допустимо, относимо и необходимо.

Произнасянето по исканията на страните за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде отложено за първото открито съдебно заседание с оглед уточняването на спорните и безспорните факти и преценката дали за установяването им са необходими специални знания.

Искането за прилагане на ч. гр. д. № 38137/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 69-и състав, следва да бъде уважено.

Исканията за изискване на договора за продажба на държавен имот от 25.01.1988 г., 1 на удостоверение за наследници на Ц И А и на заверен препис от съдебното удостоверение за приемане наследството на Р Л А са допустими, относими и необходими с оглед оспорването на ответницата, че през процесния период е притежавала качеството на собственик или носител на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.10.2026 г. от 9:55 часа, за която дата и час да се призоват страните и третото лице-помагач.

ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че при приключване на делото със съдебна спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, а спорът се разрешава окончателно.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните документи.

ПРИЛАГА към настоящото производство ч. гр. д. № 38137/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 69-и състав.

КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, „Х Р ....“ ЕООД като трето лицепомагач на страната на ищеца „Т С...“ ЕАД.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 ГПК, третото лице-помагач „Х Р ....“ ЕООД в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи намиращите се у него документи относно отчитането и дяловото разпределение на топлинната енергия за имота, находящ се в гр. ..............., с абонатен № ....... и инсталация № .........., за периода 01.05.2022 г.

– 30.08.2023 г., включително: главните отчети на уредите за дялово разпределение; индивидуалните и общите изравнителни сметки и данните, въз основа на които са изготвени; документите, удостоверяващи датите и начина на връчване на изравнителните сметки на представител на етажната собственост или на потребителя; протоколите за неосигурен достъп до имота, ако са съставяни такива; документите относно сертификацията на уредите за дялово разпределение.

ПРЕДУПРЕЖДАВА третото лице-помагач, че при непредставяне на документите без основателна причина съдът може да приложи последиците по чл. 161 ГПК и да приеме за установени твърденията на ответницата, че не са извършени надлежно отчитане и дялово разпределение на топлинната енергия за процесния имот през исковия период.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 192 ГПК, С......., район „Т...“, в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи заверен препис от договор за продажба на държавен имот, сключен по реда на НДИ на 25.01.1988 г. между СНО – Б... РНС, Направление „Държавни имоти“, и Ц И А, относно недвижим имот, находящ се в гр.

................

2

ДА СЕ ИЗИСКА от С......., служба ГРАО, удостоверение за наследници на Ц И А, ЕГН **********.

ДА СЕ ИЗИСКА от Софийския районен съд, 37-и състав, заверен препис от съдебно удостоверение с изх. № 41442/17.05.2023 г., издадено по гр. д. № 25911/2003 г., за вписаното под № 1027/16.05.2023 г. в особената книга на съда приемане от Ж. Л. З. на наследството на Р Л А.

ОТЛАГА произнасянето по исканията на страните за допускане на съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертиза за първото открито съдебно заседание.

На основание чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

По чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК – обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът „Т С...“ ЕАД твърди, че ответницата Ж. Л. З. е собственик на топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ..............., с абонатен № ....... и инсталация № ...........

Поддържа, че като собственик на имота ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и между страните е възникнало облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия при публично известните общи условия на дружеството. Твърди, че през периода 01.05.2022 г. – 30.08.2023 г. до процесния имот е доставена топлинна енергия, чиято стойност не е заплатена. Начисляването било извършвано по прогнозни месечни вноски, а след края на съответните отчетни периоди били изготвяни изравнителни сметки въз основа на реален отчет на уредите за дялово разпределение. Излага, че дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата – етажна собственост е извършвано от „Х Р ....“ ЕООД, като ищецът е начислявал и цената на извършената услуга. Поддържа, че на 26.06.2025 г. е подал заявление по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 38137/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 69-и състав, и е издадена Заповед № 21509/24.07.2025 г. След постъпило възражение срещу заповедта и дадени указания по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил настоящите искове в законния срок.

Ищецът моли да бъде признато за установено, че ответницата му дължи:

– сумата от 502,57 евро, равностойни на 982,95 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2022 г. – 30.08.2023 г., ведно със законната лихва от 26.06.2025 г. до окончателното изплащане;

– сумата от 120,21 евро, равностойни на 235,12 лв., представляваща обезщетение за забава върху цената на топлинната енергия за периода 15.09.2023 г. – 20.06.2025 г.;

– сумата от 8,98 евро, равностойни на 17,56 лв., представляваща цена на извършената услуга дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. – 30.08.2023 г., ведно със законната лихва от 26.06.2025 г. до окончателното изплащане;

– сумата от 2,79 евро, равностойни на 5,45 лв., представляваща обезщетение за забава върху 3 цената на услугата дялово разпределение за периода 16.07.2022 г. – 20.06.2025 г.

Претендира присъждане на разноските, направени в заповедното и исковото производство.

Ответницата Ж. Л. З. оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа, че ищецът не е доставял твърдяното количество топлинна енергия с дължимото качество и че общият топломер в абонатната станция не е годно средство за търговско измерване, тъй като не са представени доказателства за одобрен тип, първоначална и последващи метрологични проверки. Оспорва доказателствената стойност на изходящите от ищеца частни документи, както и редовността на счетоводните му записвания, и поддържа, че не са представени фактури и други годни доказателства за реално потребеното количество топлинна енергия и неговата стойност. Оспорва да е собственик, титуляр на вещно право на ползване или друго лице, обвързано от правоотношение за доставка на топлинна енергия за процесния имот, поради което отрича да има качеството „клиент на топлинна енергия“ по чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Оспорва извършването на услугата дялово разпределение от „Х Р ....“ ЕООД, както и наличието на договорно основание за нейното извършване. Навежда възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва и исковете за обезщетение за забава поради недължимост на главните вземания и поради липсата на доказателства за настъпил падеж и получена покана за плащане. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

По чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК – правна квалификация на предявените искове:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, както следва:

1. иск с правно основание чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 502,57 евро, равностойни на 982,95 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2022 г. – 30.08.2023 г., ведно със законната лихва от 26.06.2025 г.;

2. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 120,21 евро, равностойни на 235,12 лв., представляваща обезщетение за забава върху цената на топлинната енергия за периода 15.09.2023 г. – 20.06.2025 г.;

3. иск с правно основание чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 8,98 евро, равностойни на 17,56 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. – 30.08.2023 г., ведно със законната лихва от 26.06.2025 г.;

4. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 2,79 евро, равностойни на 5,45 лв., представляваща обезщетение за забава върху цената на услугата дялово разпределение за периода 16.07.2022 г. – 20.06.2025 г.

По чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК – разпределение на доказателствената тежест:

По иска за цена на доставена топлинна енергия в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период ответницата е притежавала качеството на собственик, титуляр на 4 вещно право на ползване или клиент на топлинна енергия по отношение на процесния имот; присъединяването на имота към топлопреносната мрежа; доставянето на топлинна енергия през процесния период; количеството и стойността на доставената енергия след извършване на дяловото разпределение и отразяване на изравнителните резултати; метрологичната годност на средствата за търговско измерване; падежа на отделните задължения и размера на непогасената главница.

По иска за цена на услугата дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже, че услугата е извършена по отношение на процесния имот през претендирания период; лицето, което я е извършило; правното основание, по силата на което ищецът претендира заплащането на цената; начина на определянето й; падежа и размера на непогасеното задължение.

По исковете за обезщетение за забава в тежест на ищеца е да докаже съществуването и размера на съответното главно парично задължение, настъпването на неговата изискуемост, изпадането на ответницата в забава, периода на забавата и размера на обезщетението.

При направеното възражение за погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже наличието на факти, довели до спиране и/или прекъсване на давността.

В тежест на ответницата е да докаже положителните факти, на които основава евентуални правоизключващи, правопогасяващи или правоотлагащи възражения, включително погасяване на установените задължения чрез плащане, прихващане или друг предвиден в закона способ.

УКАЗВА на страните най-късно в първото съдебно заседание да изразят становище по доклада и доказателствените указания, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им указва, че при непредставяне на доказателства и непосочване на доказателствени искания в този срок губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.