Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5599 от 17.10.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9570/2024
Вид
Решение № 5599
Подписан
17.10.2024
В сила
17.10.2024
Състав
Стела Кацарова, Йоана Милчева Генжова, Мария Валентинова Атанасова

Цитирани разпоредби

  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 5599 гр. София, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20241100509570 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.

258 и сл.

ГПК.

С решение от 02.10.2023 г., гр.д. 60625/2022 г., СРС, 55 с-в се признава за установено, че Р. Д. К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 39289/2022г. на СРС, 55 състав, а именно: на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ сумата 3 362.16 лева - главница за доставена топлинна енергия през периода 01.05.2019г. -30.04.2021г., сумата 427.27 лева за осъществено дялово разпределение през периода 15.09.2020г. - 06.07.2022г. за топлоснабден имот – апартамент № 12, находящ се в гр.София, ж.к. ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК - 21.07.2022 г., до окончателното плащане, на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 46.43 лева – лихва за забава върху главницата за доставена топлоенергия за периода 01.06.2019г. - 30.04.2021 г. и 9.53 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.07.2019г. 06.07.2022 г., като осъжда ответника да заплати на ищеца 836.34 лева – разноски по делото, от които 126.91 лева за заповедно и 709.43 лева за исково 1 производство.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по исковете Р.

Д. К.. Счита, че не е потребител на топлинна енергия и няма сключен договор за предоставяне на топлинна енергия с ответника, нито е подавал заявление за присъединяване. Неправилно са определени размерите на дължимите суми въз основа на едностранно съставени от ищеца фактури. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.

Въззиваемият - ищецът „Топлофикация София” ЕАД оспорва жалбата.

Третото лице помагач на ищеца – „Техем Сървисис“ ООД не изразява становище.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. При обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат.

Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.

В отговор на оплакванията по жалбата, съдът приема следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.

1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Обстоятелството, че ответникът по исковете Р. Д. К. е потребител на топлинна енергия за битови нужди се установява с притежаваното от него право на собственост върху топлоснабдения имот. В тази насока е сключеният с родителите му в негова полза договор за дарение от 23.12.1992 г., 2 обективиран в нот. акт № 51, т. IV, д. 11717/1992 г., Соф. Н-с при Втори РС – София. Изпълнена е хипотезата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение.

Неоснователно е оплакването, че експертизите са основани само на едностранно съставени от ищеца документи и не е съобразено количеството на доставена топлинна енергия. Видно от приетите СТЕ и ССЕ, вещите лица проверяват едновременно изходяща от ищеца, но и от дяловия разпределител документация за начислени суми, изравнявания и технологични загуби. В съдебно-техническата експертиза са установени прогнозните стойности на ползвана топлинна енергия при съобразяване отчета на индивидуалните разпределители и при констатация за спазване на действащата нормативна уредба. Прието е, че извършеното дялово разпределение, както и отчитането на постъпила топлинна енергия в абонатната станция, след приспадане на технологични разходи и разпределяне между потребителите е в съответствие с приложимата нормативна уредба. Технологичните разходи са коригирани съгласно методиките за дялово разпределение. ССЕ при съобразяване на изравнителните сметки на дяловия разпределител изчислява окончателната стойност на неплатените и дължими главница и лихва.

Исковете за признаване съществуване на вземанията за главница и мораторна лихва са основателни.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.

Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК следва да се потвърди.

В полза на въззиваемия не следва да се присъжда претендираното възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от последния процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетни отговор на жалбата и молба, с които претендира уважаване на исковете и възлагане на разноски, без да излага каквито и да било конкретни мотиви във връзка със спецификата на настоящия спор.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в 3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.10.2023 г., гр.д. 60625/2022 г., СРС, 55 с-в.

Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца – „Техем Сървисис“ ООД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4