Решение № 3813 от 15.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3813 гр. София, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Георги Стоев при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100513678 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20158570/16.07.2021г. по гр.д. № 1523 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 64-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Л. Т. А., ЕГН********** с адрес: гр. София, ул. „******* дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление: гр.София, ул. „******* заплащане на сумите, както следва: сумата от 656,73 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 29.01.2018г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 66 в гр. София, ж.к.

******* за периода от 01.01.2015г. до 31.08.2016г., сумата от 38лв.., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 29.01.2018г.. до изплащането й, представляващи цена на извършена услуга за дялово разпределение на енергията в имота за периода от 01.01.2015г. до 31.08.2016г, като са отхвърлени исковете за горницата над 656,73лв. до предявен размер от 905,54лв. и за периода май 2014г. – декември 2014г.; за горница над 38лв. до предявен размер от 54,01лв. . и за периода май 2014г. – декември 2014г.; за лихва за забава в размер на 165,59лв. и за 12,29лв. за периода от 16.09.2015г. до 11.01.2018г. за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 6255/2018г. на СРС., като Л. Т. А., ЕГН ********** е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* съдебни разноски от 381,74лв. по исково дело и 45,81лв. по заповедно дело.

1

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 25123050/26.07.2021г. по регистъра на СРС, уточнена в о.с.з. от 12.12.2022г. от ответника по исковете Л. Т. А., ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението в тази част е неправилно.

Не било обсъдено от СРС в пълнота възражението му за недължимост на сумите поради погасяване на задълженията по давност, не били цитирани Тълкувателни решения. Изводите на СРС имали декларативен характер.

Процесните задължения били периодични, срокът на погасителната давност бил 3 години и в този смисъл било ТР № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС.

Особеният представител е претендирал възнаграждение.

Въззиваемият- ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* е оспорил жалбата.

Посочил е, че решението в обжалваната част е правилно. Районният съд бил съобразил константна съдебна практика. Претендирал е разноски.

Третото лице помагач на въззивника – Т.С.”ЕООД, ЕИК ******* не е изразило становище.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2000772/10.01.2019г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление: гр.София, ул. „******* срещу Л. Т. А., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „*******, с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че Л. Т. А., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* заплащане на сумите, както следва : сумата от 905,54 лв. , ведно със законната лихва от подаване на заявлението 29.01.2018г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 66 в гр. София, ж.к.

******* за периода от 01.05.2014г. до 31.08.2016г., сумата от 54,01лв.., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 29.01.2018г.. до изплащането й, представляващи цена на извършена услуга за дялово разпределение на енергията в имота за периода от 01.05.2014г. до 31.08.2016г, лихва за забава в размер на 177,88лв. за периода от 16.09.2015г. до 11.01.2018г. за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 6255/2018г. на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът е клиент на топлинна енергия в имота, потребил енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за които са предявени исковете, дължал и възнаграждение за дяловото й разпределение, изпаднал в забава на плащаните на главниците, страните били обвързани от договор при Общи условия.

Ответникът Л. Т. А., ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл.

47, ал. 6 от ГПК особен представител е оспорил исковете. Навел е твърдения, че задълженията били периодични, скрепени били с 3 годишен погасителен 2 давностен срок, който бил изтекъл и така процесните задължения за главница и за лихва били погасени по давност . С погасяването по давност на задължението за главница съгласно чл. 119 от ЗЗД се погасявало по давност и задължението за лихва. В о.с.з. пред СРС е посочил, че не бил доказан размер на вземанията. Особеният представител е претендирал възнаграждение.

Третото лице помагач на ищеца – Т.С.”ЕООД, ЕИК ******* не е изразило становище.

По делото е приложено заповедно дело № 6255/2018г. по описа на СРС, 175-ти състав, съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 3009954/29.01.2018г. е издадена заповед по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено Л. Т. А., ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* заплащане на сумите, както следва: сумата от 905,54 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 29.01.2018г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 66 в гр. София, ж.к. ******* за периода от 01.05.2014г. до 31.08.2016г., сумата от 54,01лв.., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 29.01.2018г.. до изплащането й , представляващи цена на извършена услуга за дялово разпределение на енергията в имота за периода от 01.05.2014г. до 31.08.2016г, лихва за забава в размер на 177,88 лв. за периода от 16.09.2015г. до 11.01.2018г. , съдебни разноски от 75 лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомен със залепване на уведомление , на 10.12.2018г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и на такива е представил на 10.01.2019г.

По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 46/ 07.09.2016г., удостоверение издадено от ГИС-София, съгласно които на 07.09.2016г. Л. А. е продал собствения си апартамент № 66 на ул. ******* на А.С., този адрес е идентичен с ж.к. ******* ******* вх.В гр. София, нотариусът се е убедил че А. е собственик на имота по представения му нотариален акт за договор за дарение № 148/1989г. на 1-ви нотариус при СНС при прот РС-гр.София.

По делото са приети протокол от 06.12.2001г. от ОС на ЕС, договор от 07.12.2001г., съгласно които етажните собственици на сграда в гр. София, ул.

*******, вх. Б и В са избрали и възложили на Т.С.“ЕООД да извършва дялово разпределение на енергията в сградата

Съгласно чл. 32 и чл. 33 Общи условия одобрени от ДКЕВР с решение от 03.02. 2014г., суми по фактурите следва да се заплащат в 30-дневен срок от публикуването им интернет-страницата на продавача-както месечните, публикуват се по същия начин и изравнителните сметки, като обезщетение за забава се дължи след изтичане на срока за плащане на сумата по изравнителната сметка.

С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно3 техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и третото лице –помагач е посочило, че сградата в която е процесния имот е топлофицирана, потребява се в нея енергия за отопление и за горещо битово водоснабдяване, отчети по общият топломер са снемани ежемесечно и са отчислявани технологични загуби за сметка на доставчика. Посочило е, че в имота се потребявала енергия с три отоплителни тела с монтирани разпределители, едно отоплително тяло щранг-лира без възможност за монтиране на уред, потребявала се енергия за горещо битово водоснабдяване, отчитана по водомер. Посочило е, че разпределителите са отчитани дистанционно, реално е отчетен и водомера, като стойността на реално потребената енергия в имота била общо 1006,23лв., от които 564,40лв. за първия отчетен период; 415,77лв. за втория отчетен период и 26,10лв. за периода от май 2016г. до 31.08.2016г.

Приети са извлечения от сметки на ищеца, съгласно които ответникът дължи на ищеца процесните суми, възнаграждението за дялово разпределение е в месечен размер от по 2лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част,:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 вр. чл. 150 и чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД - иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, за дяловото й разпределение, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава XXXVII от ГПК.

За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяване от 06.04.2007г., носител е на вземане за дялово разпределение на енергията.

По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което е издадена заповед и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД и длъжникът е осъден да му заплати процесинте суми на основанията, на които са предявени 4 исковете, заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил исковете, предмет на настоящото производство.

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период и Наредба №16-334/2007г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната Наредба по чл.