Решение № 9 от 22.01.2026, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Търговско дело 4/2026
- Вид
- Решение № 9
- Подписан
- 22.01.2026
- В сила
- 26.03.2026
- Състав
- Палма Тараланска
Цитирани разпоредби
- чл. 63, ал. 4 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- §2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл.25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25, ал. 4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
РЕШЕНИЕ
№9 гр. Русе, 22.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Палма Тараланска като разгледа докладваното от Палма Тараланска Търговско дело № 20264500900004 по описа за 2026 година
Производството е по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ.
Постъпила е жалба от „ДеЕсБе-ледър“ ЕООД гр. Русе, представлявано от К. Г. Т. – управител, чрез адв. В. С. – АК гр. Русе против отказ № 20251211103755-3/17.12.2025 г. на Агенция по вписванията гр. Русе.
Твърди се, че обжалвания отказ е незаконосъобразен по съображенията, подробно изложени в жалбата. Претендира, съдът да постанови решение, с което да го отмени и да даде задължителни указания по прилагането на закона.
Агенцията по вписванията, представлявана от изпълнителния директор Д. М. е депозирала отговор, в който са развити доводи за неоснователност на жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото, съдът приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок от надлежна страна, с право на жалба и правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на Агенцията по вписвания съгласно чл.25 от ЗТР, поради което същата е допустима.
С обжалвания отказ длъжностното лице е отказало вписването на обстоятелства по чл. 63, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари 1
(ЗМИП), а именно заявяване на лицето Ш. Р.-Е., родена на ** ** **** г. в Б., Румъния като действителен собственик на дружеството по смисъла на § 2 от ДР на ЗМИП, тъй като от приложените към заявлението документи не cc установява спазването на изискванията на §2, aл. 5 ДP ЗМИП. Ha първо място длъжностното лице е приело, че oт приложените документи по чл. 63, aл. 5 ЗМИП не cе установява дали няма лице, което косвено притежава 25 или повече на сто от акциите, дяловете или правата на глас в българското юридическо лице, което всъщност би било действителният собственик на дружеството. Едноличен собственик на капитала на „ДеЕсБе-ледър“ ЕООД гр.
Русе е ДCБ Аксесорис ГмбХ – Германия, но не ca представени доказателства лица са съдружниците в това дружество - ДCБ аксесорис ГмбХ - Германия.
Пред регистьрния орган нe ca представени документи, пoзвoлявaщи проследяването на веригата на собственост на българско юридическо лице само до физически лица, като предвид това не може да cc приеме, че "са изчерпани всички възмoжни средства" и че "няма основание за съмнения", каквито са необходимите предпоставки, за да бъде вписан действителен собственик na основание §2, aл. 5 ДP ЗМИП, а именно - за "действителен собственик" да се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител, в случая -лицето Ш. Р.-Е., Румъния.
Ha следващо място длъжностното лице е приело, че разпоредбата на §2, aл. 5 ДP ЗМИП не регламентира определяне на действителен собственик по линия на контрола, както е заявено в приложената декларация no чл. 63, aл. 4 ЗМИП при посочване нa видa нa притежаваните от действителния собственик права. Посочило е, че действителен собственик на основание §2, aл. 5 ДP ЗМИП се определя само в случаите, в които не може дa бъде установен действителен собственик, както на основание пряко или непряко притежаване на 25 или повече на сто от акциите, дяловете или правата на глас в корпоративно образувание (§2, aл. 1, т. 1 ДP ЗМИП), така и на основание контрол чрез други средства (§2, aл. 1, т. 1 вр. §2, aл. 3 ДP ЗМИП). Освен това видът на притежаваните от действителните собственици права е и подлежащо нa вписване обстоятелство на основание чл. 63, aл. 4, т. 4 ЗМИП. B случай че юридическото лице или правното образувание е идентифицирало зa действителни собственици висши ръководни служители нa участващите по веригата нa собственост юридически лица поради обстоятелството, че тези лица упражняват контрол поo смисъла нa § 1в от Допълнителните разпоредби 2 на Търговския закон върху българското юридическо лице, тo посочените физически лица ca действителни собственици нa основание §2, an. 1, т. 1 ДP ЗМИП, a нe нa основание §2, aл. 5 ДP ЗМИП.
Длъжностното лице обосновава откази си и с обстоятелството, че в самата декларация по чл. 63, aл. 4 ЗМИП като вид на притежаваните права са посочени две несъвместими основания, доколкото висш ръководен служител се вписва като действителен собственик, само когато липсва определен нa друго основание действителен собственик, а в случая лицето Ш. Р.-Е., Румъния се заявява като действителен собственик едновременно и на друго основание и като висш ръководен служител. B допълнение, доколкото "висш ръководен служител" по смисъла на §2, aл. 5 ДP ЗМИП на практика не е действителен собственик, тьй кaтo не притежава нитo достатьчен процент дялoвo участие, нитo упражнява контрол чрез други средства, a нормативно е въведена фикция, че се счита за действителен собственик, тo този висш ръководен служител следва да е лице oт състава нa юридическото лице или пpaвнoтo образувание, по чиятo партида се вписва действителен собственик. B конкретния случай това условие е изпълнено по отношение на лицето Ш. Р.Е., Румъния, която е висш ръководен служител нa българското юридическо лице, no заявителят е посочил, че това лице е физическо лице, което изпълнява длъжностга нa висш ръководен служител в ДCБ axcecopuc ГмбХ, тоест нa едноличния собственик нa кaпитaлa нa бългapcкoтo дружество.
Съдът като съобразява заявлението и приложените към него документи, намира жалбата за неоснователна, а постановеният отказ за законосъобразен.
Със Закона за мерките срещу изпирането на пари и Правилникът за неговото прилагане се създават задължения за деклариране на действителните собственици в съответния регистър – Търговския регистър, Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или Регистър БУЛСТАТ.
Задължени да подадат Декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП за действителните си собственици са всички търговски дружества, юридически лица с нестопанска цел и други правни образувания /включително граждански дружества/, които са учредени на територията на Република България, освен ако данните за действителните им собственици не са вписани на друго основание по делата или партидите на юридическите лица или други правни 3 образувания в съответния регистър. Съгласно закона, лицата, които не следва да подават Декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, са: еднолични търговци; еднолични акционерни дружества с едноличен собственик на капитала физическо лице; еднолични дружества с ограничена отговорност с едноличен собственик на капитала физическо лице; дружества с ограничена отговорност със съдружници физически лица; събирателни дружества със съдружници физически лица. Ако обаче действителните собственици на гореизброените търговци са различни от вече вписаните такива и попадат в обхвата на § 2 от допълнителните разпоредби на ЗМИП на основание, различно от прякото притежание на дялове, тогава те са длъжни да подадат Декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП с нотариална заверка.
В настоящия случай от представените писмени документи не може да се установи кой е действителният собственик на дяловете в „ДеЕсБе-ледър“ ЕООД гр. Русе, тъй като същите са притежание на ДCБ axcecopuc ГмбХ – корпоративно юридическо лице, което попада в обхвата на § 2 от допълнителните разпоредби на ЗМИП, и за което няма данни кои са собствениците на основния му капитал от 25 000 евро, и не може да се стигне до конкретни физически лица. Лицето Ш. Р.-Е., Румъния видно от справката за актуално състояние на немското дружество е само упълномощен представител с право да сключва от името на дружеството правни сделки със себе си от свое име или като представител на трето лице.
Предвид изложеното жалбата е неоснователна, а отказът на длъжностното лице по регистрация като законосъобразен следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ОТКАЗ № 20251211103755-3/17.12.2025 г. на длъжностно лице по регистрацията от Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в 7-дневен срок от 4 съобщаването му на жалбоподателя съгласно чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________ 5