Определение № 914 от 27.09.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 914 гр. Стара Загора, 27.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20245500500508 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Подадена е въззивна частна жалба от "Т.Б.А.Б.” ЕАД чрез процесуалния представител Д.М. /с надлежно учредена по делото представителна власт/ срещу разпореждане № 3558/07.08.2024 г. по ч. гр. д. № 1991/2024 г. на Районен съд – Казанлък, I граждански състав, в частта, с която е отхвърлено като неоснователно заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжниците „Ч.“ ЕООД и И. Г. Ц. за сумата от 774,90 лева, представляваща просрочена такса за управление по договор за кредит №2342/23 от 10.05.2023 г.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като неправилно първоинстанционният съд е приел, че процесният договор за кредит е потребителски и по отношение на него следва да се прилагат разпоредбите на ЗПК. В случая длъжникът „Ч.“ ЕООД е юридическо, а не физическо лице, поради което не може да притежава качеството „потребител“. От друга страна съдлъжникът И. Г. Ц. също не се ползва от потребителска закрила, доколкото същият е управител и едноличен собственик на посоченото по-горе търговско дружество. Следователно при сключването на договора И. Ц. не е действал за цели извън неговата търговска или професионална дейност. Освен това районният съд не е взел предвид факта, че процесният кредит е обезпечен с ипотека, което също води до неприложимост на разпоредбите на ЗПК. Предвид изложеното жалбоподателят моли разпореждането да бъде отменено в обжалваната част, а за претендираната сума, представляваща такса за управление, да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

1

Частната въззивна жалба е подадена от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в срока по чл. 413, ал. 2 ГПК, вр. чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба се явява основателна.

По делото се установява, че ч. гр. д. 1991/2024 г. на Районен съд – Казанлък е образувано по подадено от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за следните дължими от солидарните длъжници „Ч.“ ЕООД и И. Г. Ц. парични суми: 1/ 43700 лева – главница за периода 05.04.2024 г. – 17.07.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на задължението; 2/ 774,90 лева – просрочена такса управление за периода 05.04.2024 г. – 17.07.2024 г.; 3/ 1725,20 лева – просрочена договорна лихва за периода 05.04.2024 г. – 17.07.2024 г.; 4/ 53,05 лева – накзателна лихва за периода 05.04.2024 г. – 17.07.2024 г.; 5/ 248,18 лева - законна лихва за периода 17.07.2024 г. – 01.08.2024 г

Заявителят „Т.Б.А.Б.“ ЕАД е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на приложен към заявлението документ – извлечение от счетоводните книга на банката.

В заявлението се посочва, че кредитодателят „Т.Б.А.Б.“ ЕАД е сключило със солидарните длъжници „Ч.“ ЕООД и И. Г. Ц. договор за кредит № 2342/23 от 10.05.2023 г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя „Ч.“ ЕООД сумата от 53000 лева, като страните са определили краен срок за погасяване на кредита до 05.06.2028 г. В договора била уговорена възнаградителна лихва в размер на ОЛП плюс 7% надбавка годишно, но не по-малко от 9,5 % годишно върху размера на усвоената и непогасена главница. Освен това била договорена наказателна лихва за забава в размер на договорената редовна лихва, увеличена с надбавка от 10 пункта годишно, както и такса за управление на кредита в размер на 0,3 % месечно от размера на одобрения кредит, платима ежемесечно на всяко пето число на съответната падежна дата. Твърди се, че поради наличието на непогасени падежирали вноски за периода от 05.04.2024 г. до 05.06.2024 г. на 24.04.2024 г. банката е връчила на длъжниците покана за плащане на дължимите сумите.

Въпреки това длъжниците не са погасили задълженията си в посочения в поканата срок, поради което банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 17.07.2024 г. на основание чл. 8.1.1. от ОУ към договора за кредит.

С обжалваното разпореждане № 3558/07.08.2024 г. по ч. гр. д. № 1991/2024 г. на Районнен съд – Казанлък е постановено издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците за сумите, представляващи главница по договора за кредит, договорна лихва за периода от 05.04.2024 г. – 17.07.2024 г., наказателна лихва за периода от 05.04.2024 г. – 17.07.2024 г. и законна лихва за периода от 17.07.2024 г. – 01.08.2024 г., като за сумата, представляваща вземане за просрочена такса за управление за периода 2 от 05.04.2024 г. – 17.07.2024 г. заявлението по чл. 417 ГПК е било отхвърлено като неоснователно.

Районният съд е приел, че претендираните от заявителя вземания произтичат от сключен договор за потребителски кредит, поради което по отношение на него следва да намерят приложение правилата на ЗПК и ЗЗП.

Във връзка с претендираната просрочена такса управление заповедният съд е изложил съображения, че това задължение не съответства на никаква допълнителна услуга, предоставена на заемателя, като същото е свързано единствено с усвояването и управлението на кредита. Ето защо клаузата, предвиждаща тази такса, се намира в противоречие с разпоредбата на чл. 10а ЗПК. Предвид изложеното заявлението се явява неоснователно в частта относно сумата от 774,90 лева – представляваща просрочена такса за управление, поради което в тази част същото следва да бъде отхвърлено.

Съгласно нормата на чл. 418, ал. 2 ГПК, вр. чл. 417, т. 2 ГПК заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист се издава при представено извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. В това производство проверката на съда за съществуването на претендираното вземане е ограничена до обстоятелствата дали е налице писмен акт, предвиден от закона като основание за издаване на изпълнителен лист, дали представеният документ е формално редовен от външна страна и дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Съгласно нормата на чл.

411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът е длъжен да провери дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и да следи за съответствие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител. Ето защо, за да се отхвърли заявлението, достатъчно е съдът да констатира наличие на обоснована вероятност за неравноправност на клаузи по договора за паричен заем, от които произтичат претендираните вземания.

Неправилно е застъпеното в обжалваното разпореждане становище, че процесните вземания произтичат от договор за потребителски кредит, поради което в случая следва да бъдат приложени правилата на ЗПК.

В § 13а, т. 9 ДР на ЗЗП изрично е посочено, че със ЗЗП са въведени в националното ни законодателство разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Във връзка с преюдициални запитвания по приложението чл. 2, б. "б. " от Директива 93/13 е формирана практика на Съда на Европейския съюз, в която разпоредба е дефинирано понятието "потребител", като всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на директивата, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. При транспониране на директивата в националното ни законодателство е даденото сходно определение на същото понятие в § 13 3 от ДР на ЗЗП. Според него, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

В т. 39 на решение по дело С-348/14 на СЕС е прието, че в определението за "потребител" по чл. 2, б. "б. " от Директива 93/13 попада физическото лице, което има положението на съдлъжник по договор за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност.

Съобразно решение по дело С-110/14 на СЕС, понятието "потребител" е обективно и не зависи от знанията, които съответното лице може да има, или от информацията, с която то действително разполага. Посочено е, че трябва да се извърши преценка на всички обстоятелства по делото, вкл. на клаузите на договора, естеството на представляващата предмет на договора стока или услуга, за да се установи целта на придобИ.ето или съответно на получаването й, с оглед установяване на качеството на "потребител" на страната по него /т.

22-т. 23/.

В определение, постановено по чл. 99 от процесуалния правилник на СЕС /в хипотеза, при която преюдициалният въпрос не оставя място за разумно съмнение/ по дело С-74/15 на СЕС е прието, че чл. 1, § 1 и чл. 2, б. "б.

" от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкуват в смисъл, че директива може да се прилага към договор за обезпечение на недвижим имот или за поръчителство, сключен между физическо лице и кредитна институция за гарантиране на задълженията, които има търговското дружество към тази институция по силата на договор за кредит, когато това физическо лице е действало за цели, които не попадат в рамките на упражняваната от него дейност по занятие, и то няма връзка от функционално естество с посоченото дружество. Разяснено е в т. 21-т. 23, че директивата се прилага за всички договори, извън изключенията, изброени в десето съображение на Директива 93/13, поради което предметът на договора е ирелевантен за приложното поле на директивата, която дефинира договорите, към които се прилага, с оглед на качеството на страните по договора - в зависимост от обстоятелството, дали те действат или не действат в рамките на осъществяваната от тях търговска или професионална дейност. В случаите на физическо лице, което е поело да бъде гарант за изпълнението на задължения на търговско дружество, задача на националният съд е да установи, дали това лице е действало в рамките на осъществяваната от него дейност по занятие, или поради връзка от функционално естество, която то има с това дружество, като например неговото управление или значителен дял от неговия дружествен капитал, или е действало за цели от частен характер.

Същото разрешение е дадено в решение по дело С-419/11 във връзка с 4 приложението на чл. 15, § 1 от Регламент № 44/2001 г. на Съвета за компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. В него е прието, че физическото лице, което има тесни професионални връзки с дружество, като например управлението или мажоритарното участие в същото, не може да се счита за потребител по смисъла на тази разпоредба, когато поръчителствува по запис на заповед, издаден за гарантиране на задълженията, които това дружество има по договор, свързан с получаването на кредит.

В този смисъл е и съществуващата практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която физическо лице - съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по ЗЗП и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Съдът извършва конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото с оглед установяване на качеството "потребител". Обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални /функционални/ връзки с посоченото дружество, като например неговото управление или мажоритарно участие в същото /в този смисъл - решение № 38 от 23.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 2754/2015 г., I т. о., ТК и решение № 84 от 7.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 1934/2015 г., I т. о., ТК/.