Решение № 332 от 25.02.2026, Административен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 332

Търговище, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Търговище - I тричленен състав, в съдебно заседание на тридесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

АНЕТА ПЕТРОВА

Членове:

АЛБЕНА СТЕФАНОВА

ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

При секретар ЯНИТА ТОНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия АЛБЕНА СТЕФАНОВА канд № 20257250700506 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията, предвидени в чл.348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР – Търговище, подадена чрез процесуалния ѝ представител - главен юрисконсулт Л. В. при ОД на МВР – Търговище против Решение № 136/26.09.2025г., постановено по АНД № 20253530200268/2025г. на Районен съд – Търговище, с което е отменен Електронен фиш, Серия К, № 9114862/06.05.2024г. на ОДМВР – гр.Търговище, с който за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, във вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на О. М. Х., [ЕГН] от [населено място] е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева, като вместо това на основание чл.28, ал.1 от ЗАНН О. М. Х. е предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

В касационната жалба като отменително основание се обосновава неправилно приложение на материалния закон. Излагат се подробни доводи, обосноваващи липса на предпоставките за квалифициране на административното нарушение като „маловажен случай“ и за неправилно приложение на разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗАНН. Излага се становище, че за ЕФ не важат изискванията относно процедурата за издаване на НП по ЗАНН, като приравняването на основание чл.189, ал.11 от ЗДвП е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила НП. Навежда се, че преценката на наказващия орган, във връзка с приложението на чл.28 от ЗАНН е заместена от преценката на законодателя, че превишаването на позволената скорост на движение с до 10 км/ч. не се санкционира, а над с 10 км/ч. всякога следва да бъде санкционирано. Навежда се, че видно от представената с жалбата справка, О. М. Х. е бил санкциониран многократно за нарушения по чл.21 от ЗДвП, което обуславя завишена степен на обществена опасност на дееца, а от там и на деянието. Излагат се и подробни доводи, обосноваващи че не следва да се цени като смекчаващо отговорността на нарушителя обстоятелство, наличието на решение на ТЕЛК за 100% загубена работоспособност. Моли се оспореното въззивно решение да бъде отменено като незаконосъобразно и да се постанови ново, с което ЕФ да се потвърди. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника О. М. Х..

В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба – О. М. Х., в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Депозирано е писмено възражение по жалбата с рег. №10603/03.11.2025г. от процесуалния му представител – адвокат С. П., в което се излага становище за неоснователност на касационната жалба. Навежда се, че след Решение №4/30.04.2025г. на КС, с което изразът „28 и“ в чл.189з от ЗДвП е обявен за противоконституционен, законовата пречка за приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение на нарушенията по ЗДвП отпадна. Излага се становище, че по отношение на ЕФ съдът разполага с общите правомощия по ЗАНН, включително да приложи и чл.28 от ЗАНН. Излагат се подробни доводи, обосноваващи наличието на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение на конкретния случай на административно нарушение, както и че оспореното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Моли се въззивното решение да бъде оставено в сила като законосъобразно. Претендира се присъждане на направените в касационното производство разноски.

Касационният състав на съда, след проверка на делото, констатира, че въззивният съд е приел следната фактическа обстановка:

На 06.05.2024г. в 09:15 часа в обл.Търговище, гр.Търговище, на ПП I-4 км. 227+300 до Метанстанция с ATCC MultaRadar SD580, насочено към гр.Варна, било заснето движението на лек автомобил „ШКОДА СУПЕРБ“ с рег. № [рег. номер] със скорост от 84 км/ч. след приспаднат толеранс от – 3 км/ч., при максимално допустима скорост от 60 км/ч., въведена с пътен знак В26. От извършена служебна справка в Централната база на КАТ по регистрационния номер на автомобила е установено, че същият е собственост на О. М. Х., [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.4, ап.19. При така събраните данни на О. М. Х., [ЕГН] в качеството му на собственик на посочения автомобил бил издаден Електронен фиш, Серия К, № 9114862/06.05.2024 г. на ОДМВР – гр.Търговище, с който за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4, във вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП му било наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева. Не се спори, че ЕФ е връчен на О. М. Х. на 07.03.2025г., като същият е упражнил правото си на жалба срещу ЕФ в законовия срок за обжалване. Районният съд е приел за установено, че по делото не са налице данни в срока и по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП О. Х. да е подал в съответната териториална структура на МВР писмена декларация, с данни за лицето, извършило нарушението, както и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

При така установеното от фактическа страна, Районният съд е приел, че ЕФ е издаден от компетентната ОД на МВР – Търговище, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението. Въззивният съд е извел извод, че издаденият ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него. Посочено е, че са спазени и изискванията на Наредба № 8121з532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Районният съд е извел извод, че при така събраните по делото писмени доказателства по несъмнен начин по делото се доказва описаната в ЕФ фактическа обстановка и елементите от фактическия състав на административното нарушение по ЕФ, което се вменява на О. М. Х.. Съдът е приел и че правилно е бил определен и субектът, който да понесе отговорността за констатираното нарушение, тъй като собственикът на автомобила не се е възползвал от правото си в 14-дневен срок от получаване на ЕФ да представи в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, с копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Съдът е стигнал до изводи, че в конкретния случай не са допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, както и по прилагане на разпоредбата на чл.189 от ЗДвП за заснемане на нарушението и издаване на ЕФ.

Районният съд е приел обаче, че деянието на О. М. Х. разкрива белезите на маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН и е приложил чл.28 от ЗАНН. Позовавайки се, че по делото липсват данни за извършени от него предходни нарушения от същия вид, установени с влязъл в сила ЕФ или наказателно постановление, както и на данни, разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН да е била вече прилагана по отношение на нарушителя, съдът е приел, че нарушението е първо по ред за О. М. Х. и неговата проява се явява единична. Като друго смекчаващо отговорността обстоятелство, съдът е отчел и представеното по делото Експертно решение № 2108/22.08.02 г. на МБАЛ – Пловдив, видно от което О. М. Х. е със 100 % загубена работоспособност, с чужда помощ за срок – пожизнено.

По посочените съображения и на основание чл.63, ал.4,във връзка с ал.2, т.2 от ЗАНН, Районният съд е отменил процесния Електронен фиш, Серия К, № 9114862/06.05.2024 г., като е предупредил О. М. Х., че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Със същото Решение ОД на МВР – Търговище е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 400 лева.

Решение № 136/26.09.2025г., постановено по АНД № 20253530200268/2025г. на Районен съд – Търговище е съобщено на ОД на МВР – Търговище на 30.09.2025г. Жалбата на ОД на МВР – Търговище срещу посоченото решение е подадена до Административен съд – Търговище на 10.10.2025г.

При така установеното от фактическа страна касационният съд приема жалбата за допустима. Същата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол.

При разглеждане на жалбата по същество настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно чл.218 от АПК приема следното:

Изводите на въззивния съд за доказаност на елементите от фактическия състав на описаното в ЕФ административно нарушение се споделят от касационния съд. Обжалваното решение е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка, като въззивният съд е възприел относимите в тази връзка факти въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред и е направил фактическите си изводи след съвкупна преценка и анализ на всички събрани по делото писмени доказателства. Така описаното от обективна страна деяние в ЕФ е правилно правно квалифицирано и подведено под административно наказателната разпоредба на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

В ЕФ ясно е изписано в текст, че лицето, на което е съставен ЕФ, може да подаде писмена декларация, в случаите когато МПС-то е управлявано от друго лице, с данни на последното. ЕФ е връчен на 07.03.2025г., като от страна на О. М. Х. не е упражнено правото да се подаде декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП в срока посочен в същата разпоредба. Съгласно чл.188, ал.1, изречение второ от ЗДвП „Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство“. По делото е безспорно установено, че О. М. Х. е собственик на процесния автомобил и при липса на подадена от негова страна декларация по чл.189, ал.5 от ЗДВП, правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на същия.

Електронният фиш е издаден от материално и териториално компетентна ОД на МВР, при спазване на процесуалните правила, като изводите на въззивния съд в тези насоки се споделят от касационния съд.

В случая обаче настоящата съдебна инстанция не споделя извода на Районния съд в насока, че процесното деяние, като вид правонарушение, проявява признаци на „маловажен случай“, което да обосновава приложение на чл.28, ал.1 от ЗАНН.

Независимо, че представената с касационната жалба справка за нарушител не може да се цени в касационното производство, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че му е служебно известно, че между същите страни за идентично нарушение по ЗДвП, извършено на същото място е бил вече издадаван Електронен фиш серия К № 8402425 от 22.11.2023 г., с който за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на О. М. Х. е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева. Електронният фиш е бил обжалван по съдебен ред и потвърден с Решение №95/16.07.2025г. по АНД №267/2025г. на Районен съд –Търговище. Решението е обжалвано пред Административен съд – Търговище. С Решение №1836/17.11.2025г. по КАНД №456/2025г. с докладчик съдия А. С. касационен състав на Административен съд – Търговище е оставил в сила като законосъобразно Решение №95/16.07.2025г. по АНД №267/2025г. на Районен съд – Търговище. По изложените съображения касационният съд приема, че по делото са налице данни О. М. Х. да е санкциониран вече за също по вид нарушение с влязъл в сила ЕФ, което обосновава една по-висока степен на обществена опасност, както на дееца, така и на осъщественото от него деяние по втория ЕФ, предмет на оспореното в настоящото производство въззивно решение.