Решение № 104 от 17.07.2023, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. К., 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Г. Ст. Милушев при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова в присъствието на прокурора Д. Б. К. като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235100600196 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 11/07.03.2023 год., постановена по Н.о.х.дело № 24/2023 год., К.йският районен съд е признал подсъдимия У. М. Р. от гр.К. за виновен в това, че на 22.05.2022 год. в гр.К. по хулигански подбуди причинил на Д. Д.

Д. от гр.Х., общ.Х., обл.Х. лека телесна повреда, изразяваща се в парене в гърлото и очите, чувство за задушаване и обща слабост, довели до болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.131 ал.1 т.12, във вр. с чл.130 ал.2, във вр. с чл.58а ал.1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, изпълнението на което е отложил за срок от 3 години, на основание чл.66 ал.1 от НК. Със същата присъда съдът е признал У. М. Р. за виновен и в това, че н а 26.05.2022 год. в гр.К. по хулигански подбуди причинил на А. Д. Д. от с.А., общ.К., обл.К., лека телесна повреда, изразяваща се в отчупване на фрагмент от емайла на трети горен десен зъб, довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание чл.131 ал.1 т.12 , във вр. с чл.130 ал.1, във вр. с чл.58а ал.1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от 1 свобода” за срок от 8 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години. На основание чл.23 ал.1 от НК съдът е определили на подсъдимия У. М. Р. едно общо наказание, п о - тежкото от двете, а именно – наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, изпълнението на което е отложил за срок от 3 години, на основание чл.66 ал.1 от НК . Осъдил е с присъдата подсъдимия У.

М. Р. да заплати на Д. Д. Д. от гр.Х. сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.131 ал.1 т.12, във вр. с чл.130 ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 22.05.2022 г од., до окончателното й изплащане, като е отхвърлил гражданския иск за неимуществени вреди в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 5 000 лв., като неоснователен и недоказан. О съдил е подсъдимия У. М. Р. да заплати на А. Д. Д. от с.А., общ.К. сумата от 2 500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.131 ал.1 т.12 , във вр. с чл.130 ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 26.05.2022 г од., до окончателното й изплащане, като е отхвърлил гражданския иск за неимуществени вреди до пълния м у предявен размер от 7 000 лв., като неоснователен и недоказан. С присъдата съдът е възложил на подсъдимия У.

Р. заплащането на направените от частните обвинители и граждански ищци Д.

Д. и А. Д. разноски по делото за адвокатски възнаграждение, както и да заплати направените разноски на досъдебното производство на ОД на МВР – К., а така също и да заплати в полза на РС – К. държавната такса върху уважените размери на гражданските искове. Съдът се е разпоредил и с веществените доказателства, приобщени по делото.

Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от защитника на подс.У. М. Р. от гр.К. – адв.Г. З. от АК – Х., който обжалва присъдата само в частта й относно наложените на подсъдимия Р. наказания „лишаване от свобода”, респ. общо определено такова, които намира за явно несправедливи. Развива съображения, че първоинстанционният съд не е съобразил младата възраст на подсъдимия, пълните му самопризнания и разкаянието за извършеното. Твърди, че се касае за младежка постъпка, продиктувана повече от глупост, отколкото от злоумишленост, като намира, че в случая биха могли да намерят приложение разпоредбите на чл.55 от НК с 2 налагане на подсъдимия на наказание „пробация“, вместо наказание „лишаване от свобода“, макар и с условно изтърпяване. Моли да бъде изменена обжалваната присъда, като бъде приложен чл.55 от НК и бъде заменено наказанието „лишаване от свобода“, наложено на подсъдимия, с наказание „пробация“. Алтернативно моли да бъде редуциран чувствително размера на наложеното на подсъдимия общо наказание „лишаване от свобода“. В съдебно заседание подсъдимият У. Р. не се явява, редовно призован. Упълномощеният му защитник – адв.М. Б. от АК – К., в съдебно заседание поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като моли първоинстанционната присъда да бъде изменена, като наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ бъде намалено до минималния размер, предвиден в чл.39 ал.1 от НК, а именно – 3 месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.

Прокурорът от ОП – К. в съдебно заседание пред въззивния съд изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна. Счита, че определените на подсъдимия У. Р. наказания за всяко от двете деяния, вкл. и определеното му общо такова, са справедливи, съответстващи на извършеното и на личността на дееца, като съдът е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

Частните обвинители и граждански ищци Д. Д. Д. от гр.Х. и А. Д. Д. от с.А., общ.К., обл.К. не се явяват в съдебно заседание пред въззивната инстанция, редовно призовани. Повереникът им – адв.Л. Б. от АК – К., в съдебно заседание изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционната присъда намира за правилна – обоснована и законосъобразна, включително и по отношение на вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание. Намира, че не са налице условията за приложение на чл.55 от НК, като моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Претендира направените пред въззивната инстанция разноски.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите на жалбодателя, наведени в жалбата и поддържани в съдебно заседание, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема 3 за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано за това лице – защитник на подсъдимия, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по предявеното на подсъдимия Р. обвинение. Проведено е било съкратено съдебно следствие в първата инстанция по реда на чл. 371 т.2, във вр. с чл.372 ал.4 и чл. 373 ал.2 от НПК, при което подсъдимият Р. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти, като във въззивното производство не са извършвани процесуално-следствени действия в тази връзка. Въз основа на събраните на досъдебното производство доказателства, от фактическа страна се установява следното:

Подсъдимият У. М. Р. е роден на **.**.**** год. в гр.К., където живее постоянно. Има завършено средно образование, не е женен е, не е осъждан, не работи.По местоживеене не се ползва с добри характеристични данни.

Св.А. Д. Д. от гр.К. бил едноличен собственик на капитала на „А. ****“ ЕООД, с адрес на управление с.А., общ.К., обл.К.. Дружеството се управлявало и представлявало от едноличния собственик на капитала - св.А.

Д.. В качеството на управител на „А. ****“ ЕООД, той имал следните правомощия: да организира изпълнението на решенията на едноличния собственик на капитала; да представлява дружеството пред трети лица; да сключва и прекратява трудови договори с работниците и служителите на дружеството след одобрение от едноличния собственик; да изготвя и предлага за одобряване от собственика годишния счетоводен отчет и баланса на дружеството; да осъществява оперативното ръководство на дружеството и осигурява стопанисването и опазването на неговото имущество. Предмет на дейност на дружеството бил менажиране и експлоатация на заведения за хранене, барове, дискотеки и др. „А. ****“ ЕООД стопанисвало дискотека /нощен клуб/ „*****“ /„*******“/, находяща се в хотелски комплекс „А.“ в гр.К., ул.„Р.“ № **. Подсъдимият У. Р. познавал св.А. Д. и между двамата не е имало поводи за конфликти. Подсъдимият познавал и св.Д. Д. Д. от гр.Х., 4 като между тях двамата също не е имало поводи за конфликти.

1. Ha 22.05.2022 год., около 01.00 часа, св.Д. Д. бил в гр.К., до входа на дискотека „*****“ /„*******“/. Поводът да бъде там било получено предложение от св.А. Д. да започне работа в дискотеката като охрана, което предложение към 22.05.2022 год. все още не бил приел, тъй като искал да изучи естеството на работата. Към посочената дата на св.Д. Д. не било възложено устно или с трудов договор да изпълнява задълженията на охрана в дискотеката, т.е. не му било възложено да осъществява пропускателен режим и да контролира влизането и излизането на хора в охранявания обект, както и да следи за спазване на обществения ред. Св.Д. наблюдавал работата на св.Е. Н. Е.. Последният бил назначен като сътрудник охрана към „С. А. С.

Б.“ ЕООД с трудов договор и място на работа гр.К. - в случая в процесната дискотека, и изпълнявал служебните си задължения по осъществяване на пропускателен режим и контролирал влизането и излизането на хора в охранявания обект, както и следял за спазване на обществения ред. Там се намирали също св.А. Д. и негов приятел - св.М. Д. А., като двамата настанявали клиентите в дискотеката. В дискотеката имало множество клиенти и капацитетът й бил запълнен, поради което лица без предварителна резервация не били допускани и това обстоятелство било известно и на св.Д..

По същото време там дошъл и подсъдимият У. Р. с възрастен мъж /неустановен по делото/, но същите не били допуснати в дискотеката , с оглед запълнения й капацитет. Възрастният мъж приел, че не може да влезе в дискотеката и подканил и подсъдимия да си ходят, но последният не се съгласил, като започнал да се бута в излизащите от заведението клиенти. Това било забелязано от св.Д. Д., който направил забележка на подс.Р. да не се бута в клиентите. Въпреки забележката, подсъдимият най-демонстративно продължил с това си поведение. Започнал да се държи арогантно, като провокирал св.Д. Д. към бой. В този момент посоченият възрастен мъж, който се намирал отвън пред входа на дискотеката, издърпал навън У. Р., който междувременно бил влязъл от вътрешната страна на входа /във фоайето на дискотеката/, като му направил забележка за поведението. Подсъдимият видимо се ядосал от тази забележка, но въпреки това тръгнал да се отдалечава, заедно със възрастния мъж от дискотеката. Преди да тръгне , обаче, отправил на висок глас към св.Д. заканителни реплики: „Ще се видим пак“, „Ще се срещнем“.

5

Около 04.00 часа на 22.05.2022 г од. подс.У. Р. дошъл отново пред входа на дискотека „*****“ /„*******“/. Св.Д. бил на входа на дискотеката. До него бил и св.Е. Е., а св.М. Д. А. бил вътре в дискотеката, в близост до входа.

Подсъдимият се приближил към входа на заведението и се насочил заканително към св.Д., като вървейки, поклащал глава към същия. По това време пред дискотеката бил св.Д. В. И., който бил облечен със суитшърт с качулка, като качулката била на главата му. Св.И. и подсъдимия били приятели. Освен св.Д. И. пред дискотеката се намирали и свидетелите Б. Р.

Ю. и Е. Ф. Ю., които тъкмо били излезли оттам. Приближавайки се до св.Д., подс.Р. започнал да се държи провокативно, казвайки му: „Излез отвън, за да се бием“ /тъй като тогава свидетелят Д. бил от вътрешната страна на входа на дискотеката/, като последният му заявил, че не желае да има проблеми и не желае да влиза в конфликт. Подсъдимият се опитал да удари с ръце св.Д., но в същото време бил възпрян и издърпан назад от св.Е.. Въпреки това, св.Д. не се поддал на провокативното поведение на подс.Р.. Последният се насочил отново към св.Д., като св.Е. се опитвал да го издърпа, но в този момент изведнъж, съвсем неочаквано, и без каквато и да била провокация от страна на св.Д., подсъдимият Р. извадил от джоб на дрехата си флакон с лютив спрей и държейки го в дясната си ръка, напръскал с него по лицето св.Д..