Решение № 1 от 02.01.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Бургас, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. И. при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова в присъствието на прокурора В. Ив. М. като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно частно наказателно дело № 20242000600320 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 48, вр. чл.44, ал.12 от ЗЕЕЗА вр. чл.457, ал.7 от НПК и е второ по ред, след като с Решение № 523/25.10.2024 г. постановено по н.д. № 565/2024 г. ВКС е възобновил наказателното производство по чнд № 205/2023 г. на ОС-Ямбол и вчнд № 223/2023 г. на АСБургас, отменил е постановените по посочените две дела съдебни актове и е върнал делото за ново разглеждане на ОС-Ямбол.

Настоящото дело е образувано е по въззивна жалба от Д. И. К., против решение № 174 /05.12.2024 г. по ЧНД № 384/2024 г. по описа на Окръжен съд Ямбол.

С атакувания съдебен акт съдът, на основание чл. 457, ал. 2 от НПК, вр. с чл. 40, ал. 1, т. 4 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест , вр. чл. 29, ал. 1, вр. с чл. 12, ал. 8 от Закона за признаване, изпращане и изпълнение на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/ е признал и приел за изпълнение в Република България влязлото в сила Решение № 155-163/21.02.2018 г. на тричленен състав на Смесен Окръжен съд - С., Република Г., с което на българския гражданин Д. И. К., роден на **.**.**** г., с постоянен адрес в с. К., общ. Т., обл. Х., ул. „С. п.“ №*, е наложено наказание доживотен затвор, за престъпление предвидено в чл. 1, чл. 5 § 1, 12, 14, 16, 17, 18а и б, чл. 26 §1а, чл. 27 §1, 45, 47, 51, 52, 53, 57, 59, 60, 61, 63, 65, 76, 79, 80, 83, 94, §1 и чл. 299, §1а, от НК на Република Г. и чл. 1, §2, ал. Г, чл.

1

14 и чл. 16 от Закон 2168/1993 г. на Република Г..

Съдът е квалифицирал престъплението, за което е осъден Д. И. К. в Република Г., като престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 и т. 9 от НК на Република България, поради което е постановил осъденото лице да търпи наказание „доживотен затвор“ в Република България при първоначален специален режим, на основание чл.57, ал.1, т.1 от ЗИНЗС.

На основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС съдът е приспаднал срока на изтърпяната част от наказанието, считано от 28.04.2023 г. до привеждане на решението в изпълнение.

С подадена саморъчна въззивна жалба на осъденото лице се настоява, че решението на ЯОС не отговаря на Г. правосъдие. В допълнителна, отново саморъчна молба, К. моли да бъде екстрадиран в РГ., за да оспори присъдата и да докаже, че не е извършител на престъплението, за което е осъден.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура Бургас намира жалбата за неоснователна и предлага да се остави без уважение, като се потвърди решението на Ямболския окръжен съд. Г. съд е осъдил българския гражданин за престъпление, представляващо квалифицирано умишлено убийство по чл. 116, ал.1, т.6 и т.9 от НК на РБългария. В този смисъл приспособеното наказание е правилно определено като наказание доживотен затвор, каквото се предвижда и в българското законодателство за същото престъпление, а определеният първоначален специален режим на изтърпяване е в съответствие с разпоредбите на ЗИНЗС.

В съдебно заседание пред апелативния съд осъденото лице се представлява от назначен служебен защитник - адв. Е. Х. от АК Бургас.

Защитникът претендира деянието, за което е осъден К. в Република Г., неправилно да е квалифицирано от Ямболския окръжен съд като престъпление по чл.116, ал.1, т.6 и 9 от НК на Р България. Вместо това се иска да се приеме, че същото е такова по чл.115 от НК и на осъдения да се наложи наказание лишаване от свобода в съответствие с тази материално правна норма. Защитникът не оспорва правилността на решението на Ямболския окръжен съд, досежно първоначално определения режим за изтърпяване на наказанието, наложено на осъдения.

Осъденият К. се явява пред въззивния съд лично и поддържа подадената жалба и становището на защитника си. Оспорва да е извършил деянието, за което е осъден с решението на г. наказателен съд. Моли да не му бъде налагано наказание „доживотен затвор“, а наказание „лишаване от свобода“ за определен срок, както на друго осъдено лице в Република Г.. Желае да бъде върнат в Г., където делото му да бъде преразгледано отново с негово участие.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно дело, като обсъди доводите на страните и извърши проверка за законосъобразността на обжалваното решение, намери за установено следното:

Въззивната жалба, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Първостепенният съд, спазвайки процесуални норми, касаещи 2 настоящото наказателно производство и след изследване на относимите към спора обстоятелства и събраните доказателства, е приел за установени следните фактически обстоятелства:

С влязло в сила Решение № 155-163/21.02.2018 г., постановено от тричленен състав на Смесен Окръжен съд - С., Република Г., българският гражданин Д. И. К., роден на **.**.**** г. в гр. Е., с постоянен адрес в с. К., община Т., обл.Х., е признат за виновен за осъществено в съучастие с Х. Й. Я. предумишлено убийство на българския гражданин от гр. Д. Н. Б. /или Б., или Ж./ на 01.02.2015 г. в района на Н. П., обл.С., като двамата са действали като съизвършители, а Т. И. М., родена на **.**.****г. в гр. Т., с постоянен адрес в с. К., община Т., е действала като техен помагач.

Видно от решението на Смесения Окръжен съд в гр. С., Д. К. и съучастниците му са завързали пострадалото лице с бодлива тел и са го „пребили“ с ритници, с ръце, с дървени пръти и с брадва, като са му нанасяли удари по главата и по цялото тяло в продължителен период от време. В продължение на повече от 20 минути жертвата е кървяла, след което е нанесен от К. удар с остър предмет /брадва/ в областта на черепа, което е довело до тежка черепно-мозъчна травма - пряката причина за настъпилата смърт.

Деянието е квалифицирано по законодателството на Република Г. като тежко умишлено престъпление - предумишлено убийство, извършено в съучастие, с цитирани разпоредби по чл.26, ал.1а, чл.27, ал.1, чл.45 и чл.299, ал.1 от НК на Г.. Използването на брадвата е квалифицирано като отделно престъпление използване на оръжие, което е престъпление по чл. 26, ал.1а, чл.27, ал.1 от НК на Г. и чл.14 от Закон 2168/1993г.

Наложените наказания с цитираното решение на 3-членен състав на Смесения Окръжен съд в гр. С. на К. за двете деяния са съответно „доживотен затвор“ и „лишаване от свобода“ в размер на 1 година.

Във връзка с привеждане в изпълнение на наложеното на К. наказание по цитираното осъждане е издадена от компетентните съдебни власти на Република Г. Европейска заповед за арест /ЕЗА/ от 21.03.2023 г.

С Определение № 134/01.05.2023г., постановено по ЧНД № 139/2023г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, на основание чл. 43, ал.3 от ЗЕЕЗА вр. чл.64, ал.5 от НПК, спрямо исканото лице Д. И. К. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ до приключване на производството по ЕЗА.

С Решение № 54/07.06.2023г. по ЧНД № 141/23г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, на основание чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА, е постановен отказ да се изпълни ЕЗА, издадена на 21.03.2023г. от Апелативен прокурор при Апелативна прокуратура - С., Република Г. с искане за предаване на осъденото лице К. на компетентните гръцки власти и съдът е приел да се приведе в изпълнение наказанието „доживотен затвор“, наложено с Решение № 155163/21.02.2018 г., издадено от С. наказателен съд. При постановяване на решението по ЧНД № 141/2023 г. по описа на ОС - Ямбол е взето предвид изявлението на исканото лице и неговия упълномощен защитник, К. да не бъде предаван на гръцките власти за изтърпяване на наказанието, тъй като желае да търпи същото в Република България.

В хода на съдебното производство по ЧНД №141/23г. по описа на 3

Окръжен съд - Ямбол са получени гаранции от гръцките съдебни власти по чл.41, ал.2 от ЗЕЕЗА, че законодателството на издаващата държава Г. предвижда прилагането на снизходителни мерки, които се полагат на осъденото лице по силата на законодателството или на обичайната практика на молещата държава, с цел неизпълнението на това наказание - мерки по помилване с цел неприлагане на наложената доживотна присъда.

Видно от приложената по делото Електронна справка за съдимост, Д. И.

К. е реабилитиран по предходно осъждане - по НОХД № 55/1991г. по описа на РС-Тополовград /настъпила реабилитация по право/ с отбелязване на 01.01.1995г.

Горната фактическа обстановка двете съдебни инстанции приеха за несъмнено установена от приложените по делото писмени доказателства електронна справка за съдимост, Решение № 54/07.06.2023г., постановено по ЧНД № 141/2023г. по описа на ОС-Ямбол, влязло в сила на 13.06.2023г., Определение № 134/01.05.2023г., постановено по ЧНД № 139/2023г. по описа на ОС-Ямбол, влязло в сила на 05.05.2023г., Протокол и Решение на Смесения Окръжен съд-гр.С. № 155-163/2018г. от 21.02.2018г., в оригинал и в превод, както и документите, съдържащи се в приобщените ЧНД № 139/2023 г. и ЧНД № 141/2023г. и двете по описа на Окръжен съд - Ямбол.

По предложение на Окръжния прокурор при Окръжна прокуратура Ямбол, на основание чл. 44, ал. 11 от ЗЕЕЗА, е образувано ЧНД № 205/2023 г. по описа на Ямболския окръжен съд, по което е постановено решение № 76 от 13.09.2023 г. за признаване и привеждане в изпълнение на решението от 21.02.2018 г. на Смесения окръжен съд в гр. С., Република Г., съответно за изтърпяване наложеното на осъдения К. наказание „доживотен затвор“ при първоначален „специален“ режим.

Това решение е потвърдено от въззивната инстанция с решение №79/24.10.23г.

В производство по възобновяване, инициирано от защитник на осъденото лице, Върховният касационен съд на РБългария, след като е приел, че по делото липсва информация дали гръцкото решение е влязло в сила, постъпила ли е срещу него въззивна жалба и успешно ли е било въззивното обжалване, съответно на какво правно основание решението, с което е наложено наказание доживотен затвор е влязло в сила, е отменил решенията по ВЧНД 223/23г. на БАС и ЧНД №205/23г. на ЯОС и е върнал делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

При новото разглеждане, по ЧНД №384/24г. Ямболският окръжен съд е изискал информация за влизане в сила на процесния съдебен акт от Апелативен наказателен съд – С.. В отговор от Апелативния прокурор на С. Е.

М. е посочено, че Д. К. е упражнил жалба срещу Решение №155-163/21-022018г. на Смесен Клетвен съд С., разглеждането на която е било насрочено за 04.03.2022г., но същият не се е явил пред съда, за да потвърди жалбата си, в резултат на което тя е била отхвърлена като непотвърдена с Решение №100/2022г. на Смесен Клетвен Апелативен съд С.. Срещу решението на Смесен Клетвен съд С. не е упражнена отмяна и същото е станало неотменимо.

Въз основа на изложените обосновани фактически констатации 4 окръжният съд е направил законосъобразен правен извод, че в случая са налице всички едновременно изискуеми предпоставки, визирани в чл. 44, ал.

11 от ЗЕЕЗА вр. чл. 457, ал. 2-5 от НПК, за привеждане в изпълнение на наказанието „доживотен затвор“, наложено на българския гражданин Д. И. К. с процесната присъда.

С приложеното по делото решение на Смесения Окръжен съд гр.С., българският гражданин Д. К. е признат за виновен и осъден за „предумишлено убийство, извършено в съучастие“, както и за „използване на оръжие брадва“, като двете престъпни деяния са квалифицирани с посочена квалификация по законодателството на Република Г.. За първото престъпление е наложено наказание „доживотен затвор“, а за второто - „лишаване от свобода“ за срок от 1 година.

Съобразявайки описаната в мотивите към решението фактология окръжният съд правилно е приел, че деянието, за което с процесната чужда присъда българският гражданин Д. И. К. е бил признат за виновен и осъден на наказание доживотен затвор, представлява престъпление и е наказуемо съгласно НК на Република България. В съгласие с чл. 457, ал. 3 от НПК, приложим в казуса по силата на препращащата разпоредба на чл. 44, ал. 11 от ЗЕЕЗА, първоинстанционният съд е приел, че деянието, за което е бил осъден българският гражданин съответства на престъплението, регламентирано в материалноправната норма на чл.116, ал.1, т.6 пр.2 и 3 и т.9 от българския НК, за което се предвиждат алтернативни наказания „лишаване от свобода“ от 15 до 20 години, „доживотен затвор“ или „доживотен затвор без замяна“.