Решение № 5422 от 20.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5422 гр. София, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110153888 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ.

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № 509/ 28.01.2021г., прекратено на 01.12.2023г., на основание чл. 327, т. 12 КТ. Същият навежда доводи, че е постигнал резултатите, посочени в План за стимулиране 2017г.- 2021г., като работодателят не изпълнил произтичащите от договора задължения и не платил трудово възнаграждение за личен принос.

При изложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да плати сумата 3651,29 евро (7141,30 лева), представляваща допълнително трудово възнаграждение (в брутен размер) по план за стимулиране на служителите в ответното дружество, съгласно Сертификат за награда за изход № 190/2022г., издаден на А.

С. Д. от „С.Г. Бг" АД и Споразумение от 15.07.2025г., сключено между „С.Г. БГ“ АД и А. С.

Д..

В срока и реда по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, в който се изразява становище за основателност на иска за допълнително трудово възнаграждение.

Оспорва дължимостта на законна лихва след предявяване на иска.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното:

Релевантните към предмета на спора обстоятелства са съществуването на трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор, обстоятелството, че е постигнал резултати, в съответствие с регламентираното в План за стимулиране от 2017г.- 2021г.

Не се спори между страните, че между тях е възникнало трудово правоотношение, въз основа на трудов договор № 509/ 28.01.2021г., по силата на което ищецът заемал длъжността 1

„Софтуерен разработчик“.

Страните са договорили, че размерът на основното трудово възнаграждение е 2767,83 евро (5413.40 лева). Постигнали са съгласие, че служителят може да получава допълнително заплащане (бонус) към брутното си трудово възнаграждение по преценка на работодателя и в зависимост от степента на изпълнение на трудовите му задължения и/ или постигнатите от работодателя резултати.

Не се спори, че трудовият договор между страните е прекратен, на основание чл. 327, т. 2 КТ.

Установява се, че между страните е сключено споразумение на 15.07.2025г., с което същите са постигнали съгласие, че ответното дружество дължи на ищеца сумата 3651,29 евро (7141,30 лева), представляваща дължима сума по Сертификата, вкл. главница в размер на сумата 3017,59 евро (5901,90 лева), годишна възнаградителна лихва в размер на сумата 9% за периода 01.06.2023г.30.09.2025г. в размер 633,70 евро (1239,40 лева). Уговорено е, че сумата е дължима на две вноски, както следва: първа вноска в размер на сумата 1789,52 евро (3500 лева), платима в срок до 31.08.2025г. и втора вноска в размер на сумата 1861,77 евро (3641,30 лева), платима в срок до 30.09.2025г.

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 Наредба за структурата и организацията на работната заплата с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения за: 1. постигнати резултати от труда- текущо, за година или за друг период;

2. промени в условията на труд с временен характер, които водят до допълнително нервнопсихическо натоварване, и в други условия, увреждащи здравето на работника; 3. участие в печалбата и 4. други, а според ал. 2 на посочения текст с договорите и вътрешните правила по ал. 1 се определят условията за получаване и размерите на допълнителните трудови възнаграждения.

В разглеждания случай предвид формулировката на сключения трудов договор се налага извод, че уговореният между страните годишен бонус представлява именно допълнително възнаграждение за постигнати резултати от труда по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1 Наредбата.

В настоящия случай между страните не съществува спор, че същият е постигнал резултати, в съответствие с регламентираното в План за стимулиране от 2017г.- 2021г., нито относно размера на допълнителното възнаграждение.

Изложеното обуславя извод за основателност на предявения иск и неговото уважаване.

Относно разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени извършените в производството разноски, съразмерно на уважената част от иска. В настоящият случай ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1022,58 евро. Искането за присъждане на разноски е направено до приключване на съдебното дирене и са представени доказателства за извършването им.

Относно направеното възражение за прекомерност:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение 2 за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. В настоящия случай възражението за прекомерност не е мотивирано, което обуславя извод за неговата неоснователност.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА "С.Г. Бг" АД, с ЕИК ************* да плати на А. С. Д., с ЕГН ********** сумата сумата 3651,29 евро (7141,30 лева), представляваща допълнително трудово възнаграждение (в брутен размер) по план за стимулиране на служителите в ответното дружество, съгласно Сертификат за награда за изход № 190/2022г., издаден на А. С. Д. от „С.Г. Бг" АД и Споразумение от 15.07.2025г., сключено между „С.Г. БГ“ АД и А. С. Д., ведно със законната лихва, считано от 04.12.2025г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 128, т. 2 КТ и сумата 1022,58 евро, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА "С.Г. Бг" АД, с ЕИК ************* да плати на Софийски районен съд сумата 146,05 евро, представляваща държавна такса върху предявения иск, на основание чл. 78, ал.

6 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от обявяването му20.03.2026г., пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3