Определение № 570 от 16.06.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 570 гр. Ловеч, 16.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500392 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази:

Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от "А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, чрез пълномощника адв.Л.Р., срещу разпореждане № 1331 от 21.05.2025 г., постановено по ч. гр.д. № 495 по описа за 2025 г. на Районен съд- Ловеч, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против "ИЛМАТ" ЕООД за сумата от 217.88 лв. - неустойки за неизпълнение на договор 50346****, партида 106743001, I D на договор М486**** от 03.02.2016 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане и 8.90 лв. – мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 21.10.2024 г. - 17.03.2025 г.

Счита, че същото е незаконосъобразно. Оспорва извода на районния съд, че уговорената неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, а евентуалните вреди от неизпълнението в срок не са съизмерими с размера на задължението. Счита, че неоснователно се свързва нищожността на неустойката със забраната за разместване на блага, какъвто критерий не е посочен в ТР №1/2009 г. на ОСГК на ВКС. Сочи, че тези изводи на районния съд са в противоречие с практика на СЕС - Решение от 22.11.2018 1 г. по дело С-295/17, като са развити подробни доводи. Отделно цитира и практика на съдилища относно характера на неустойката, като прави анализ на цитираните съдебни актове. Изтъква също, че в случая сделката е между търговци и по отношение на нея важи чл.309 от ТЗ. Твърди, че определянето на неустойка за срока на договора е последица от търговско планиране, поради което размерът й не може да бъде прекомерен и икономически притеснителен. Развити са и съображения, че отхвърлянето на неустойките в пълен размер поставя длъжникът - юридическо лице в по-благоприятно положение от физическите лица, с които дружеството има договор, доколкото е налице спогодба между жалбоподателя и КЗП, утвърдена от СГС по гр.д. № 12268/2014 г., според която когато абонатът е физическо лице, максималната неустойка за предсрочно прекратяване на договора не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка.

Моли обжалваното разпореждане на ЛРС да бъде отменено, като вместо него се разпореди издаването на заповед за изпълнение за претендираната неустойка от 217.88 лв. и мораторна лихва в размер на 8.90 лв. Претендира и присъждане на разноските в пълен размер.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирано лице, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Ловешкият окръжен съд, като взе предвид наведените в частната жалба оплаквания и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частно гражданско дело № 495 по описа за 2025 г. на Районен съдЛовеч е образувано по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от "А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, чрез пълномощника адв.Л.Р.. Направено е искане за издаване на заповед за изпълнение против "ИЛМАТ" ЕООД за сумата от 217.88 лв. – неустойка за неизпълнение по договор 50346****, партида 106743001, I D на договор М486**** от 03.02.2016 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане и 8.90 лв. – мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода от 21.10.2024 г. - 17.03.2025 г. Претендират се и деловодни разноски в размер 21.25 ДТ и 400.00 лв. адвокатско 2 възнаграждение.

С обжалваното разпореждане РС – Ловеч е отхвърлил заявлението относно претенцията за неустойка и мораторна лихва за това вземане.

В мотивите на обжалваното разпореждане заповедният съд е приел, че по начина, по който е уговорена неустойка в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока му по вина на абоната, е нищожна по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави поради значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и абоната. Направен е извод, че тя е извън присъщите й функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Изтъкнато е, че задължението за заплащане на цена услуга, която няма да се доставя, не обезщетява някаква претърпяна загуба и пропусната полза, а води единствено до неоснователно разместване на блага.

С оглед изложените в заявлението обстоятелства, настоящият съдебен състав споделя изводите на районния съд за нищожност на клаузата за неустойка на посоченото основание. В т.12 от заявлението е посочено, че същата е дължима съгласно чл.54.12 от ОУ, в който е договорено, че договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължило повече от 124 дена. В случая заповедният съд е формирал извод за нищожност на неустоечната клауза поради противоречие с добрите нрави, изхождайки от постановките на ТР 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Относно нищожността на клауза за неустойка в търговските договори поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1 предл. трето ЗЗД /, в т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС е указано, че не е нищожна клауза за неустойка в търговските договори, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, а нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В това задължително за съдилищата тълкуване е възприето, че преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай, към момента на сключване на договора. Договорът за предоставяне на мобилни услуги е такъв за периодично изпълнение, като задължение на абоната е да заплаща цената на предоставените му от мобилния оператор услуги ежемесечно. Уговарянето на неустойка, дължима от абоната при предсрочно прекратяване на договора в размер на стандартните месечни такси до изтичане на срока за ползване, излиза извън присъщите на неустойката обезпечителни, обезщетителни и санкционни функции, тъй като абонатът ще дължи месечни такси, независимо от това дали мобилният оператор му предоставя услугата или не. Следователно без значение от момента на предсрочното прекратяване на договора, съгласно неустоечната клауза 3 абонатът дължи всички стандартни месечни такси до края на срока на договора, без разлика дали е ползвал или не услугата. В случая няма данни в какъв срок преди изтичането му е прекратен, но това не се отразява на крайния резултат предвид изложените в частната жалба оплаквания. Така уговорена неустоечната клауза създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, който би получил по прекратения/разваления договор имуществена облага в размер, идентичен с размера на уговорената за целия срок на договора, но без да предоставя мобилната услуга.

На следващо място следва да се отбележи, че едностранно изявление при неизпълнение, с което договорната връзка преустановява действието си занапред, като при договорите с периодично изпълнение, развалянето им няма обратно действие. Затова и цената за остатъка от договора не съставлява вреда от неизпълнение, а получаването й надхвърля присъщата за неустойката обезпечителната и санкционната функция.

По изложените съображения въззивният състав споделя изцяло становището, че клаузата в договора за предоставяне на мобилни услуги, в която е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договора във фиксиран размер е нищожна поради противоречие с добрите нрави. В този смисъл е и трайната практика на ВКС /Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д.

№ 1226/2015 г. и др./. По делото липсват и доказателства, че волеизявлението на заявителя за предсрочно прекратяване действието на договора за мобилна услуга е достигнало до длъжника, за да се приеме, че същият е прекратен предсрочно.

Следва да се отбележи, че цитираната в частната жалба съдебната практика на СЕС, касаеща преюдициално запитване, не е постановена по спор за нищожност на така уговорена неустойка поради противоречие с добрите нрави, а предметът на делото е за това дали върху така уговорена сума се дължи ДДС, на който въпрос СЕС е дал положителен отговор. В § 48 от решението е прието, че сумата, дължима при неспазване на минималния срок на обвързаност, е възнаграждение за предоставяните от оператора услуги, независимо дали клиентът упражнява правото си да ползва тези услуги до края на посочения срок. В § 68 е посочено, че за тълкуването на разпоредбите на Директивата за ДДС е без значение дали съгласно националното право тази сума представлява обезщетение за вреди на деликтно основание или неустойка, или пък е квалифицирана като обезщетение за вреди, компенсаторно обезщетение или възнаграждение. Следователно тази практика не намира пряко приложение в случая, в каквато насока са доводите в частната жалба.

4

В мотивите на това решение обаче се съдържа разрешение на друг въпрос, които е от съществено значение за преценката дали процесната неустойка противоречи на добрите нрави. Съгласно т. 61 и 62 от Решение от 22.11.2018 г. по дело С-295/17 на СЕС сумата, дължима на оператора, предоставящ телекомуникационни услуги, при неспазване минималния срок на обвързаност по договора, гарантира на оператора фиксирана печалба под формата на предвидено в договора минимално възнаграждение, следователно нейната цел да бъдат възпирани клиентите да не нарушават задължението си да останат обвързани с договора през минималния срок не е решаваща за квалификацията й, тъй като предвид икономическата й същност с нея се цели да се гарантира, че операторът по принцип ще получава същите печалби като тези, които би получил, ако договорът не е бил прекратен по вина на клиента преди изтичането на минималния срок на обвързаност.

Неоснователни са и изложените в частната жалба доводи, че длъжникът е търговец, поради което следва да намери приложение нормата на чл.309 от ТЗ. Следва да се отбележи, че ГПК /чл. 411, ал. 2, т. 2, предл. 2/ не изключват проверката за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие със закона и добрите нрави, а цитираната разпоредба на чл. 309 ТЗ предвижда, че неустойката по търговски сделки не подлежи на намаляване поради прекомерност.

Въззивният състав намира за законосъобразни и изводите на ЛРС относно претендираната мораторна лихва, която е начислена върху вземането за неустойка, което не се дължи поради нищожността на неустоечната клауза.

По изложените съображения ЛОС приема, че е налице предвиденото в чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК основание за отказ за издаване на заповед за изпълнение за претендираната неустойка и мораторна лихва върху тази сума за посочения в заявлението период. Ето защо частната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а разпореждането на ЛРС в обжалваната част се потвърди като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски за настоящето производство.

Водим от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд 5

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно разпореждане № 1331/ 21.05.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 495 по описа за 2025 г. на Районен съд- Ловеч, с което е отхвърлено подаденото от „А1 България"ЕАД, ЕИК ********* заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против "ИЛМАТ" ЕООД за сумата от 217.88 лв. - неустойки за неизпълнение на договор 50346****, партида 106743001, I D на договор М486**** от 03.02.2016 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане и 8.90 лв. – мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 21.10.2024 г. - 17.03.2025 г.