Определение № 3235 от 22.12.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3235 гр. Бургас, 22.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно гражданско дело № 20232100501944 по описа за 2023 година Производството по делото е по реда на чл.274, вр.чл.413, ал.2 ГПК и е образувано по частната жалба на "Сити Кеш" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, представлявано от управителя Николай Пенчев, против Разпореждане № 5938 от 20.10.2023 г. по ч.гр.д. № 6135/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което съдът е отхвърлил заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника Д. А. К., ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. „Б. М.“, бл. **,вх. *,ет. *, за следните вземания по договор за паричен заем № 695016 от 22.06.2022 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД: 156.36 лв. - договорна (възнаградителна) лихва за периода 22.06.2022 г. - 22.05.2023 г., договорна компенсаторна неустойка от 304.64 лева за периода 22.06.2022 г. - 22.05.2023 г., обезщетение за забава – 80.20 лева за периода 01.09.2022 г. – 01.09.2023 г. и сумата от 175 лева,неустойка за забава,начислена еднократно на 01.04.2023 година както и направените в заповедното производство разноски.

Жалбоподателят не приема изложеното от заповедния съд, че претенцията следва да бъде частично отхвърлена поради недействителност основана на чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1 т.9 и 10, чл.10, ал.1 на основание чл.23 от същия закон, като е прието, че лицето дължи само чистата стойност на кредита. Твърди, че неустойката по кредита е предвидена не като 1 част от вземането по паричния заем, а е уговорена за неизпълнение на задължението за обезпечаване на същия, за да обезщети липсата на поръчител, който да гарантира изпълнението на договорните задължения.

Позовава се на разпоредбата на чл.9 от ЗЗД за свободата на договаряне.

Излага подробни съображения.

Претендира се въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните суми. Претендират се съдебни разноски пред настоящата инстанция.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за частично основателна и доказана.

Производството пред Районен съд - Бургас е образувано по подадено заявление по чл.410 ГПК от частния жалбоподател, срещу длъжника Д. К., за следните вземания по договор за паричен заем № 695016 от 22.06.2022 г общ размер на вземането – 1416.20 лева, състоящо се от главница - 700 лева, 156.36 лева - договорна (възнаградителна) лихва, договорна неустойка от 304.64 лева, законна лихва за забава – 80,20 лева, сумата от 175 лева, представляваща неустойка за забава ведно със законната лихва върху главницата, както и претендираните разноски.

Изложени са твърдения за сключен между заявителя „Сити кеш“ ООД и длъжника Договор за паричен заем за сумата от 700 лева, срещу задължението на длъжника като кредитополучател да върне заема на 11 бр. погасителни вноски. Посочено е, че страните са се договорили за заплащане на възнаградителна лихва в общ размер от 156.36 лева; на неустойка в размер на 562.64 лева, дължима при непредоставяне на поне едно от обезпеченията, посочени в договора, както и на неустойка за забава.

По подаденото заявление районният съд е издал Заповед № 3089 от 20.10.2023 г. по ч.гр.д. № 6135/2023 г., с която е разпоредил длъжникът да заплати на кредитора сумата от 700 лева, представляваща неплатена главница по договор за паричен заем, ведно със законната лихва от подаването на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни 2 разноски от 64 лева, включващи 14 лв. разноски за държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, като е отказал присъждане на обжалваните в настоящото производство суми по атакуваното разпореждане.

Първоинстанционният съд е изложил съображения, че уговореното в чл.5 от договора задължение за осигуряване на обезпечение на заема чрез поръчителство на трети лица или на банкова гаранция, не следва да се присъжда, тъй като е изначално известна и дължима по договора за заем и опитва да прикрие недопустимо увеличение на възнаграждението на кредитора. Според настоящата инстанция същата е нищожна, тъй като накърнява добрите нрави. В този смисъл отказът за присъждане на възнаградителна неустойка е правилен и законосъобразен. Съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че е недействителна клаузата по т.5 от Договора за кредит, предвиждаща задължение за заемателя в тридневен срок от усвояване на заеманата сума, да предостави обезпечение по начина и реда, и отговарящо на условията на чл.33, ал.1 от Общите условия: поръчител или банкова гаранция /поне едно от изброените/, както свързаната с неизпълнение на това задължение неустойка, начислявана автоматично от заемодателя и заплащаща се разсрочено, съгласно включения в договора погасителен план.

Съдът счита, че клаузата води до неравновесие на правата на страните, създават се права само за едната страна по правоотношението - заемодателя, която е икономически по-силната страна и не отговаря на изискването за добросъвестност. Неустойката, която следва да се плати по заявлението е в размер на 479 лева, при предоставен заем в размер на 700 лева, което означава, че е в завишен размер и създава предпоставка за неоснователно обогатяване на едната страна по правоотношението, която в случая е и икономически по-силната страна.

На следващо място дължимата неустойка, не е предвидена като част от разходите по предоставения заем, поради което за потребителя е налице неяснота изначално каква е общата дължима от него по заема сума и какъв е общия размер на разходите. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Неустойката се кумулира 3 към погасителните вноски, което води до оскъпяване на кредита и дава възможност за неоснователно обогатяване на търговеца за сметка на потребителя. Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая чрез отделно начисляване на неустойката се цели заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и съгласно чл.19, ал.5 ЗПК клаузата, която предвижда задължение за заемателя в тридневен срок от усвояване на заеманата сума, да предостави обезпечение по начина и реда, и отговарящо на условията на чл.33, ал.1 от Общите условия: поръчител или банкова гаранция и заплащане на неустойка е нищожна.

Независимо от тези съображения, съдът намира за неправилни изводите на заповедния съд, че поради неравноправните клаузи на процесния договор за потребителски кредит, на основание чл.23 ЗПК заявителят има право да получи само чистата стойност на кредита. Както се посочи по-горе, настоящият състав приема, че неравноправна е само клаузата за неустойка, което не води до извод за нищожност на целия договор, поради което не е налице основание за прилагане на последиците по чл.23 ЗПК по отношение и на договорната лихва.

По отношение на неприсъдената възнаградителна лихва съдът намира, че законът не въвежда изисквания или ограничения досежно размера на възнаградителната лихва. Съобразно цитираното в частната жалба Решение №378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва (чл. 240, ал. 2 ЗЗД) над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗЗД. По действащото българско право максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл.9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Следователно не е налице ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните могат да уговорят в полза на кредитора, поради което не е налице и противоречие с добрите нрави, досежно възнаградителна лихва в размер на 40.05%, след като формално ГПР е в законовите рамки – 47,83%. Поради това уговорката, 4 касаеща размера на договорната лихва, не е нищожна. Същата следва да се присъди в размер на 156.36 лева за периода 22.06.2022 г. – 22.05.2023 г.

Съдът не споделя изводите на първоинстанционния съд и досежно дължимостта на обезщетението за забава за периода от 01.09.2022 г. до 01.09.2023 г. Заповедното производство по чл.410 ГПК е едностранно.

Съгласно чл.410, ал.2 ГПК заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК. В това производство не се изисква представяне на доказателства за дължимостта на вземането /с изключение на хипотезата на чл.410, ал.3 ГПК/, поради което в това производство съдът преценява дължимостта на вземането само на база твърденията на заявителя в заявлението. Доказването на претенцията се извършва в исковото производство по чл.422 ГПК.

Изложеното налага отмяна на обжалваното разпореждане в частта досежно дължимите суми за договорна лихва и мораторна лихва, а в останалите части разпореждането следва да бъде потвърдено.

За заповедното производство се дължат разноски в полза на заявителя, в размер на 4,70 лева, съобразно отменената част.

За настоящото производство на жалбоподателя се следват съдебни разноски в размер на 15 лева за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По така изложените съображения, Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА Разпореждане № 5938 от 20.10.2023 г. по ч.гр.д. № 6135/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което съдът е отхвърлил заявлението на "Сити Кеш" ООД, ЕИК 202531869, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Д. А.

К., ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. „Б. М.“, бл. **,вх. *,ет. * за следните вземания по договор за паричен заем № 695016/22.06.2022 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, а именно: 156.36 лв. - договорна (възнаградителна) лихва за периода 22.06.2022 г. - 22.05.2023 г., законна лихва за забава – 80.20 лева за периода 01.09.2022 г. – 01.09.2023., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение в полза на "Сити Кеш" ЕАД с 5

ЕИК 202531869, против длъжника Д. А. К., ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. „Б.

М.“, бл. **,вх. *,ет. * за следните вземания по договор за паричен заем № 695016/22.06.2022 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, а именно: 156.36 лв. договорна (възнаградителна) лихва за периода 22.06.2022 г. - 22.05.2023 г., законна лихва за забава – 80.20 лева за периода 01.09.2022 г. – 01.09.2023., както и за сумата от 4,70 лева - разноски пред заповедния съд и сумата от 15 лева – държавна такса и 50 лв.9юресконсултско възнаграждение пред въззивния съд.

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 5938 от 20.10.2023 г. по ч.гр.д. № 6135/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас в останалата му обжалвана част.

ДЕЛОТО да се изпрати на БРС за издаване на заповед за изпълнение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6