Решение № 217 от 19.06.2020, Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

217/19.6.2020г.

№...................... 19.06.2020 г. гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Надежда Кирилова

Секретар:

Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 702/2020 г. по описа на ШРС,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 27-0000994/12.03.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда

/КТ/, във вр. чл. 414, ал. 1 от КТ на “Кале 32” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от Й.С.М., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за извършено нарушение по чл. 121а, ал. 1, т. 1а от Кодекса на труда /КТ/ и чл.

121а, ал. 8 от КТ, във вр. чл. 6, ал. 4 Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /НУРКИРСРПУ/, обн. ДВ бр. 2/2017 г./. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН и допуснати нарушения от материалноправно естество, накърняващи правото на защита на санкционирания субект.

В проведените по делото съдебни заседания управителя на дружеството – жалбоподател, редовно призован, не се явява лично, а изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излага и допълнителни мотиви в тази насока.

Представителя на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен

– административно -наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага съображенията си за това, както и представя допълнително писмени бележки, в които сочи подробни доводи по съществото на спора.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството - жалбоподател

“Кале 32” ЕООД, с ЕИК ********* е със седалище и адрес на управление: *****, представлява се от управителя Й.С.М., ЕГН ********** и е с предмет на дейност строително-монтажни работи.

На

07.02.2020 г. била извършена проверка на документи по спазване на трудовото законодателство и Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ от компетентни длъжностни лица към Дирекция

“Инспекция по труда” - гр. Шумен във връзка с Програма 1, мярка № 6 „Осъществяване контрол по спазване на законодателните изисквания за командироване и изпращане на работници в рамките на предоставяне на услуги“ от Годишния план за дейността на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. При проверката, било установено, че дружеството – жалбоподател “Кале 32” ЕООД, в качеството му на работодател при осъществяване на дейността си командирова работници в Кралство Белгия в рамките на предоставяне на услуги в друга държава - членка на европейският съюз по договор с „МSL Революсион“.

Било установено че дружеството било сключило трудов договор № 10/07.10.2019 г. с лицето Ж.Ю.А., ЕГН **********, като последният бил назначен на длъжност „общ работник в строителството“, при пълно работно време с уговорено трудово възнаграждение от 1880 лв. Също така било констатирано, че със Заповед № 25/01.12.2019 г. лицето Ж.А. било командировано да осъществява трудовите си задължения в гр. Лиеж, Кралство Белгия, със задача – довършителни работи за срок от 10 дни, считано от 01.12.2019 г.

След извършване на справка в националния уебсайт на Кралство Белгия – http://www.emploi.belgique.be/fr/themes/remuneration/salaires-minimums-par-sous-commissios-paritaire/banque-de-donnees-salaires, било установено, че минималната ставка след

01.10.2019 г. за I категория /неквалифициран/ труд за възрастни работници в строителството е в размер на 14.590 евро на час. Прието било, че дружеството – жалбоподател “Кале 32” ЕООД, в качеството му на работодател при осъществяване на дейността си е начислило и изплатило на общия работник в строителството Ж.Ю.А., ЕГН **********, командирован в рамките на предоставяне на услуга /строително – монтажни работи/ в гр. Лиеж, Кралство Белгия брутно трудово възнаграждение за месец декември 2019 г. за отработени 10 дни в размер на 989.47 лева /на база основно месечна заплата 1880 лв./, което е по-малко от дължимото минимално такова съгласно минималната ставка на заплащане, установена за същата или сходна работа в приемащата държава /14.590 евро/час/.

Впоследствие резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка на 07.02.2020 г. – на документи, представени в Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, а констатираните нарушения били описани в двадесет и една точки в съставения протокол. В точка тринадесета от протокола за извършената проверка е записано: „Работодателят да да начисли и да заплати остатъка от трудовото възнаграждение за месец декември 2019 г. на общия работник в строителството Ж.Ю.А., ЕГН **********, командирован в рамките на предоставяне на услега /СМР/ на територията на Кралство Белгия, до минималната ставка за заплащате, установена за същата или сходна работа в приемащата държава /14.590 евро/час/ – чл. 6, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /НУРКИРСРПУ, обн. ДВ бр. 2/2017 г./, във вр чл. 121а, ал. 1, т. 1а и ал. 8 от Кодекса на труда, във връзка с което е дадено задължително за изпълнение предписание със срок за изпълнение - 28.02.2020 г. Протокол за извършена проверка бил съставен и връчен на управителят на дружеството на 12.02.2020 г. Въз основа на установените факти, на 12.02.2020 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 27-0000994, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /обн. ДВ бр. 2/2017 г./, във вр. чл. 121а, ал. 1, т. 1а и ал. 8 от Кодекса на труда. Актът е бил съставен в присъствие на представляващият дружеството – нарушител, като последният подписал акта без възражения. Впоследствие, дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е депозирало писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 27-0000994/12.03.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда

/КТ/, във вр. чл. 414, ал. 1 от КТ на “Кале 32” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от Й.С.М., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за извършено нарушение по чл. 121а, ал. 1, т.

1а от Кодекса на труда /КТ/ и чл. 121а, ал. 8 от КТ, във вр. чл. 6, ал. 4 Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /НУРКИРСРПУ/, обн. ДВ бр. 2/2017 г./.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителят М.М.М., на свидетелят П.В.С. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М.М. и П.С. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на дружеството - жалбоподател и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с представляващия дружеството - нарушител, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Наказателното постановление № 27-0000994/12.03.2020 г. е издадено от компетентен орган - от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, на основание разпоредбата на чл.

16, ал. 4, т. 2 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ /обн. ДВ бр. 6/2014 г./, съобразно която директорите на дирекции „Инспекция по труда“ осъществяват правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН. При извършената проверка настоящията съдебен състав не намери в административнонаказателното производство да са били ограничени процесуалните права на дружеството - жалбоподател и същото е имало възможността да упражни правото си на защита в пълен обем. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени на нарушителя. Притежават необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Същевременно предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите лица е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено.

Съгласно разпоредбата на чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ командироване на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария: а) за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите и б) в предприятие от същата група предприятия. Според чл. 6, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /НУРКИРСРПУ/, /обн. ДВ бр. 2/2017 г./, издадена на основание чл. 121а, ал. 8 от КТ, условията на труд, уговорени по чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 2, не може да са по-неблагоприятни за работника или служителя от условията, установени в приемащата държава със законови, подзаконови или административни разпоредби, колективни трудови договори, арбитражни решения, обявени за общоприложими по съответния ред, включително по отношение на здравословните и безопасни условия на труд, условията на работа на непълнолетните лица, на бременните жени, на кърмачките и на лицата с намалена работоспособност. А съгласно ал. 2 на чл. 6 от цитираната наредба работодателят, съответно предприятието, което осигурява временна работа, и работникът или служителят не могат да договорят размер на трудовото възнаграждение по чл. 2, ал. 2, т. 3 или по чл. 3, ал. 2, т. 1, по-нисък от минималната работна заплата или от минималните ставки на заплащане, установени за същата или сходна работа в приемащата държава със законови, подзаконови или административни разпоредби, колективни трудови договори, арбитражни решения, обявени за общоприложими по съответния ред. Също така, съгласно чл. 6, ал. 3 от НУРКИРСРПУ /обн. ДВ бр.