Определение № 779 от 16.12.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 779 гр. С., 16.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. М.а Маринова

М. Кр. Донева като разгледа докладваното от М. Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20252200500451 по описа за 2025 година Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

На 19.06.2025г. е била депозирана частна жалба от юриск.В., пълномощник на „***************“ АД със седалище и адрес на управление гр.С., ул. **************************** против определение № 1970/28.05.2025г. по гр.д. № 2187/2023г., с което е било изменено решение № 813/01.11.2023г. по гр.д. № 2187/2023г. на СлРС като присъденото на насрещната страна адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдвокатурата е било намалено от 1740.00лв. на 869.69лв., а размерът на определените с решението по същество разноски за държавна такса не били изменени.

По отношение размера на определената държавна такса, жалбоподателят посочва, че с исковата молба е бил предявен установителен иск за сумата от 4098.47лв. В последствие ищецът направил искане за увеличаване на исковата претенция, но то не било прието от съда, поради което ДТ следвало да се определи съобразно първоначалната искова претенция – 4098.47лв.

По отношение на присъденото адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдвокатурата, жалбоподателят посочва че размерът му не 1 съответства на правната и фактическа сложност на делото и е завишен. Моли размерът му да бъде определен под минималния размер предвиден в Наредба № 1 и съдът да съобрази практиката на СЕС в тази насока. Страната също така изразява становище, че на процесуалния представител на насрещната страна се дължи само едно възнаграждение, доколкото с предявените искове се защитавал един и същи правен интерес.

Моли се да се измени обжалваното определение като присъденото адвокатско възнаграждение се намали под минимума, както и да се намали присъдената държавна такса съобразно първоначалния размер на исковата претенция.

Страната не е направила доказателствени искания.

В законоустановения срок е депозиран отговор на частната жалба от адв.Д. М. – пълномощник на Й. С. С., с който жалбата е оспорена като неоснователна.

Ответната страна посочва, че въпреки множеството решения на СЕС, предписанията и заповедите на КЗП, целящи да принудят фирмите за бързи кредити да не включват скрити или неравноправни клаузи, тяхната практика не е променена и до днес продължават да сключват договори с потребителите с неравноправни клаузи. Именно това било причината да се водят множество дела – сходни на настоящето, чиято цел била да се защитят потребителите.

В настоящия случай процесуалният представител на ищеца бил изготвил подробна и аргументирана искова молба, с която бил предявил два иска. По – късно бил представил и уточняваща молба, няколко становища по делото с посочване на практика на СЕС и ВКС, проследил подробно цялото производство по делото, своевременно предприел всички необходими процесуални действия за защита интереса на ищеца. Адв.М. посочва, че е водил делото напълно безплатно, по реда на чл.38, ал.1 от ЗА и ще получи възнаграждение единствено ако съдът уважи исковите претенции и в размер определен от него. Делото не било с ниска правна сложност, а изисквало задълбочени познания на материята и предварителна подготовка. Страната изтъква, че присъденото адвокатско възнаграждение не е нетен доход за адвоката, тъй като той заплащал множество и различни данъци и такси във връзка с дейността си. Моли се частната жалба да не бъде уважена.

Съдът установи следната фактическа обстановка:

2

Пред РС – С. са били предявени два иска – установителен – с цена на иска 4098.47лв. и осъдителен с цена на иска 1598.47лв. Исковата молба е била изготвена и подадена от пълномощника на ищеца адв.Д. М.. Тя е била попълнена с необходимия доказателствен материал, с който в сходни случаи разполагат страните. Процесуалното представителство е било осъществявано по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Адв.М. своевременно е изразявал становища за хода на съдебните заседания и представения доказателствен материал.

Същият е представил списък по чл.80 от ГПК. Своевременно е поискал да му бъдат присъдени деловодните разноски по делото, както и възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. С постановеното по делото решение № 813/01.11.2023г. били уважени предявените от ищеца установителен и осъдителен иск. За осъщественото процесуално представителство на ищеца ответникът е бил осъден да му заплати адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, в размер на 1740.00лв. с ДДС, общо за осъщественото процесуално представителство по двата иска.

На 21.11.2023г. постъпила молба по реда на чл.248 от жалбоподателя с искане за изменение на решението в частта на присъденото адвокатско възнаграждение и ДТ. Било поискано същите да бъдат намалени.

На 28.05.2025г. било постановено обжалваното определение № 1970. С него съдът приел, че следва да намали присъденото адвокатско възнаграждение от 1740.00лв. на 869.69лв. С определението съдът не е коментирал и не е изменил първоначалното решение в частта на присъдените разноски за държавна такса.

Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на 17.06.2025г. Частната жалба е депозирана на 18.06.2025г. В срока по чл.250, ал.1 от ГПК не е депозирана молба за допълване на определение № 1970/28.05.2025г., поради което съдът не може да разгледа възраженията за неправилност на определението по отношение размера на дължимата държавна такса по първоинстанционното дело.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Депозираната частна жалба е допустима, тъй като е подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество тя е неоснователна.

3

Пред РС са били предявени два иска - установителен ( за признаване на нищожност на договор за потребителски кредит) и осъдителен (за осъждане на ответника да върне полученото в повече по нищожните договори).

Исковете са били уважени изцяло. Ищецът е бил представляван по реда на чл. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Ответникът отговаря изцяло за разноските по делото и за възнаграждението за един адвокат по делото по правилата на чл.78 от ГПК. В хода на производството е било поискано увеличение на исковите претенции, но същото не е било прието от съда.

В разпоредбата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата е посочено, че когато страната е била представлявана по реда на ал.1 от същия текст (безплатно) и ако в производството насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати.

В случая цената на исковете е била 4098.47лв. и 1598.47лв. Адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди в случаите, когато едно лице е представлявано по реда на чл.38 от ЗА следва да се съобрази към датата на постановяване на съдебния акт, с който се разрешава спора на съответната инстанция. В случая следва да се съобрази разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ. По този начин за иска с цена 4098.47лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение е 719.85лв. ( плюс 143.97лв. ДДС), а по иска с цена 1598.47лв. – 559.85лв. (плюс 111.97лв. ДДС).

В разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК е предвидена възможността ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът да присъди по – нисък размер, но не по – малко от минимално определения размер по чл.36 от Закона за адвокатурата. Това е правна възможност, която следва да се прецени от съда при „претегляне“ на два компонента – действителна правна сложност и фактическа сложност. Водещо при преценката, която следва да извърши съдът е определеното адвокатско възнаграждение да съответства на положения от адвоката труд. Цитираното от жалбоподателя решение на СЕС (Решение № С – 438/22/25.01.2024г. ) е в смисъл, че конкуренцията, включително в областта на предоставянето на адвокатски услуги не следва да се ограничава от наредба изготвена от съсловна организация, в която да са 4 предвидени минимални възнаграждения под които страните ( адвокат и клиент) да не могат да се договорят. Това би противоречало на принципа за свободна конкуренция залегнал в Договора за функциониране на Европейския съюз.

В случая съдът намира, че заложените в НМРАВ минимални адвокатски възнаграждения следва да се приемат като ориентир, който съсловната организация е приела, че съответства на положения от адвокатите труд. Все пак трудът положен от адвокатите по реда на чл.38, ал.1 от ЗА следва да получи адекватно възнаграждение и ангажиментът им с предоставяне на безплатна правна помощ на нуждаещи се лица, които нямат финансова възможност да заплатят адвокатско възнаграждение не следва да се превръща в повод те да бъдат незаслужено санкционирани като трудът им не бъде заплатен.

Пред съда са били предявени два иска с определена цена. Всеки от тези искове би могъл да бъде предявен и в отделно производство и тогава би се заплатило съответното адвокатско възнаграждение като се прецени основателността на възражението за прекомерност на търсеното адвокатско възнаграждение. И двата предявени от ищеца искове не са със символичен размер - принципно дължимото адвокатско възнаграждение не е по –голямо от размера на предявените искове. Процесуалният представител на ищеца е провел активни процесуални действия, както по подготовка на делото, така и в хода на самото производство. Извършените от него действия са описани по – горе. Съдът намира, че справедливо възнаграждение по установителния и по осъдителния иск е това, което се определя по правилата на НМРАВ и както посочихме по – горе е в размер на 719.85лв. по установителния иск и 559.85лв. по осъдителния иск. Така общото дължимо възнаграждение за адвокатско представителство и съдействие е в размер на 1279.70лв. – без ДДС. Към тази сума следва да се прибави сумата от 255.94лв., тъй като жалбоподателят е лице регистрирано по ДДС. С обжалваното определение на адв.М. е било определено възнаграждение в размер на 869.69лв., което е в по – малък размер от възприетото от настоящата инстанция. Ето защо депозираната частна жалба не следва да бъде уважавана.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

5

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ

УВАЖЕНИЕ частна жалба депозирана от

„***************“ АД със седалище и адрес на управление гр.С., ул.

**************************** против определение № 1970/28.05.2025г. по гр.д. № 2187/2023г., с което е било изменено решение № 813/01.11.2023г. по гр.д. № 2187/2023г. на СлРС в частта на разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 779 гр. С., 16.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. М.а Маринова

М. Кр. Донева като разгледа докладваното от М. Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20252200500451 по описа за 2025 година Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

На 19.06.2025г. е била депозирана частна жалба от юриск.В., пълномощник на „***************“ АД със седалище и адрес на управление гр.С., ул. **************************** против определение № 1970/28.05.2025г. по гр.д. № 2187/2023г., с което е било изменено решение № 813/01.11.2023г. по гр.д. № 2187/2023г. на СлРС като присъденото на насрещната страна адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдвокатурата е било намалено от 1740.00лв. на 869.69лв., а размерът на определените с решението по същество разноски за държавна такса не били изменени.

По отношение размера на определената държавна такса, жалбоподателят посочва, че с исковата молба е бил предявен установителен иск за сумата от 4098.47лв. В последствие ищецът направил искане за увеличаване на исковата претенция, но то не било прието от съда, поради което ДТ следвало да се определи съобразно първоначалната искова претенция – 4098.47лв.