Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 176 от 14.05.2021, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 490/2021
Вид
Решение № 176
Подписан
14.05.2021
В сила
09.06.2021
Състав
Венцислав Димитров Василев

Цитирани разпоредби

  • чл.57 ал.1 т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182 ал.2 т.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.185 ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.7 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.8 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6 т.63 · Закон за движението по пътищата
  • чл.4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Русе , 14.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20214520200490 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от М. П. М. в качеството му на законен представител на адвокатско дружество „М.М. и съдружници“ против електронен фиш серия „К“ № 3844734/09.05.2020г., издаден от ОД на МВР-Русе.

Същият моли съда да го отмени, като незаконосъобразен.

Жалбоподателят , редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата.

Постъпило е писмено становище от жалбоподателя с което не се възразява по въпроса за даване ход на делото и същевременно се поддържа подадената жалба на основанията, посочени в нея.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е законен представител на адвокатско дружество „М.М. и 1 съдружници“, което притежавало л.а.“Тойота Ланд Крузер“ с ДК № СВ 70 52 АХТ. На 09.05.2020г. този автомобил се движел по път I – 5 , км. 29, 700 + по пътя гр.Бяла - гр.Русе.

В района на посочения километър автомобилът бил заснет от мобилно автоматизирано техническо средство TFRM – M501, измерващо скоростта със скорост от 116 км/ч при максимално разрешени в този пътен участък 90 км/ч., като такъв извън населено място. По тази причина с обжалвания електронен фиш в качеството на законен представител на дружеството му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение по чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, като бил приспаднат толерансът от 3 % , доколкото скоростта е била над 100 км/ч. – 120 км/ч.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото доказателства.

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП и от лице, което има право на това.

Разгледана по същество е неоснователна. Съдът намира ,че правилно е приложен материалният закон и в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Нарушението съдът намира,че е безспорно установено и доказано по несъмнен начин.

Съдът намира, че жалбоподателят, не оспорва нито пряко, нито косвено факта на извършеното нарушение. В този смисъл нарушението се потвърждава по категоричен и несъмнен начин от приложените към преписката доказателства –клип,удостоверение за одобрен тип средство за измерване, снимков материал, протоколи от проверка № 5-37 -19 от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR – 1 „ и протокол за използване на АТТС с дата на използване 09.05.2020г.

Приложен и приет по делото е видеоклип, от който се установява датата на нарушението, точния час, максимално разрешената скорост, скоростта на управлението, отклонението от максимално разрешената скорост, марката на лекия автомобил и контролния му номер, GPS координатите. Отделно от това мястото на нарушението е посочено и като е обозначено спрямо републиканската пътна мрежа – км. 29,700+ по пътя 2 гр.Бяла – гр.Русе. Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.7 от ЗДвП изготвените с технически средства снимки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.

Съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш следва да съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Съгласно ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС "..електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.189 ал.11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържане и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.

189, ал.4, изр.2 реквизити...". В случая съдът констатира, че обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите, изискуеми от чл.189 ал.4 от ЗДвП, налице е яснота относно нарушението, вменено на жалбоподателя, поради което и възраженията относно допуснати пропуски в тази насока са неоснователни.

В случая е установено, че засечената скорост на движение на л.а. с рег. № СВ 70 52 АХ е била 120 км/ч. В съответствие с методическите указания за работа с АТСС от така установената скорост е била приспадната допустимата грешка в измерването от 3 % при скорост над 100 км/ч и законосъобразно за безспорно доказана в ел. фиш е приета скорост на движение на автомобила от 116 км/ч. Нарушението е установено и заснето с мобилно АТСС, като по делото са представени доказателства за техническа годност и изправност на същото към момента на констатиране на нарушението.

От преписката се установява ,че режимът на скоростта в този пътен участък е определен на основание чл.21 ал.1 от ЗДвП, съгласно която максимална допустима скорост за превозни средства от категория „В“ извън населено място е 90 км/ч.

С жалбата се правят възражения, които са неоснователни по следните съображения :

На първо място е необходимо да се посочи, досежно формата на електронния фиш, че тук следва да се държи сметка за легалната дефиниция на това понятие, съгласно § 6 т.63 от ЗДвП - електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. В 3 установените от закона реквизити на електронния фиш, с оглед легалното му определение, неслучайно не съществува изискване да се сочи датата му на издаване и той да бъде подписан. Тези специфики следват пряко от естеството на фиша като електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Тъкмо поради това фишът не представлява "документ" в обичайния смисъл на понятието, защото се генерира от електронна система въз основа на въведените данни за нарушението и собствеността/ ползването на автомобила. В този смисъл няма нарушение на чл.4 от ЗЕДЕП , защото доколкото тази норма е обща, то нормата на § 6 т.63 от ДР на ЗДвП, също дефинитивна, е специална по отношение на първата и отделно от това втората пряко или косвено не препраща към първата, което следва и от разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗдвП.

Задължителните реквизити на електронния фиш са императивно посочени в нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, като изрично е посочено, че съдържа данни за териториалната структура на МВР където е извършено нарушението. При тези факти съдът приема, че в случая е бил изцяло спазен реда за установяване, фиксиране, заснемане и въвеждане на данните за нарушението в административно-информационна система на ОДМВР-гр. Русе, последвалата им обработка и окомплектоване с данни за собственика на автомобила, и найсетне издаването на обжалвания електронен фиш. Няма нарушение и с оглед непосочване на датата на съставяне на обжалвания електронен фиш, защото подобно изискване в § 6 т. 63 от ДР на ЗДвП по арг. сравнителното тълкуване с чл.57 ал.1 т.2 от ЗАНН.

Мястото на нарушението е посочено ясно и недвусмислено посредством GPS координатите, а също и спрямо републиканската пътна мрежа – км. 29,700 + по път I – 5 гр.Бяла – гр.Русе.

В случай ,че имаше изискване в електронния фиш да има посочена дата на издаването му ,това изрично щеше да бъде посочено в закона по арг.чл.185 ал.4 от ЗДвП и в този смисъл не е допуснат претендираното нарушение.

При това положение съдът намира,че издаденият електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът:

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия „К“ № 3844734/09.05.2020г., издаден от ОД на МВР-Русе, с който на М. П. М. с ЕГН ********** му е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение по чл. чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд - Русе.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

5