Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2 от 04.01.2024, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Въззивно гражданско дело 370/2023
Вид
Решение № 2
Подписан
04.01.2024
Състав
Калина Георгиева Пейчева, Весела Калчева Спасова, Яна Вълкова Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.1 пр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.72, ал.1, т.1-4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72, ал.1, т.1-4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72, ал.1, т.1-4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72, ал.1, т.1-4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 2, т. 2, пр. 1 и пр. 2 · Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани
  • чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2 ал.1 т.1 и т. 3 пр.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2 ал.1 т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • § 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.18, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.20, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл. 85, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 93 т.7 · Наказателен кодекс
  • чл. 93 т.8 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Ямбол, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Г. Пейчева

Членове:

Яна В. Ангелова

Весела К. Спасова при участието на секретаря В.Д.Д. в присъствието на прокурора М. Б. А. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Въззивно гражданско дело № 20232300500370 по описа за 2023 година

Подадена е въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор Я,Д., против Решение № 299/29.6.2023 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д.

№ 433/2023 г., в частта, с която е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на А. Х. К. на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата от 20000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди поради незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер, за което е оправдана, ведно със законната лихва, считано от 20.02.2020 г. до окончателното изплащане, да заплати и сумата от 3500 лв. - обезщетение за имуществени вреди от същото обвинение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.02.2020 г. до окончателното изплащане.

Сочи се, че решението е неправилно и необосновано. Присъдените обезщетения са прекомерни в нарушение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Съдът не е отчел в достатъчна степен критериите за определяне на размера на обезщетението, а именно, че наказателното производство е приключило в разумен срок- около две години. Не е доказано, че ищцата се е ползвала с авторитет в обществото, който да надхвърля типичния за всеки гражданин, нито професионалната й реализация да е била в област, в която очакванията и изискванията на обществото за почтеност и спазване на законите са изключително завишени, съотв. неоснователното обвинение срещу ищцата да има по-силно негативно отражение върху неимуществената й сфера. Предвид и жизнения стандарт в страната според ЯРП присъденото обезщетение надхвърля функцията си на репарация и става средство за обогатяване. Прекомерно е и обезщетението за имуществени вреди, като несъответстващо на минималните размери на адвокатските възнаграждения за защита срещу обвинението в престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ над 15 г., съобразно НМРАВ №1/2004 г. в действащата към онзи момент редакция. Налице е несъответствие и с извършеното от защитника, доколкото действия по разследването не са извършвани по време на пребиваване на ищцата в следствения арест, а след това е упълномощила друг 1 адвокат. Според въззивника неправилно е присъждането на лихва за забава- вместо от влизането в сила на решението на САС от 13.11.2020 г., с което е потвърдена оправдателната присъда, е присъдена лихва от 20.02.2020 г. В жалбата се иска ЯОС да отмени решението в обжалваната част и да намали размера на присъдените обезщетения, както и да определи началната дата на законната лихва от влизането в сила на решението на САС, като се произнесе и по разноските съобразно решението си.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемата А. Х. К., чрез адв. В., е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, според който решението на ЯРС е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено. Сочи, че е съобразена тежестта на престъплението, в което е обвинена въззиваемата, времето на задържането й за пет месеца, последвалият домашен арест за период от около 9 месеца, вида и интензитета на претърпените вреди. За увреждане на здравето са били представени медицински документи. Подсъдимата е била с чисто съдебно минало и в активна възраст, а налице е било медийно разгласяване на обвинението. Затруднило се е намирането на работа, което е станало факт едва след окончателното й оправдаване. Правилно е според въззиваемата и определянето на обезщетението за имуществени вреди, като за защита срещу престъпление, за което е определено изключително тежко наказание, предвид участието на адвокат в наказателен процес с голяма правна сложност, се следва по-високо по размер възнаграждение от минималното по НМРАВ. Изразено е становище и относно дължимостта на законна лихва за период от три години преди подаване на исковата молба на 20.02.2023 г.

В с.з. въззивникът се представлява от прокурор М. Б. от ЯОП, който поддържа жалбата и пледира за уважаването й и за изменение на решението на ЯРС в атакуваната му част, като бъде определено обезщетение за неимуществените вреди в по-малък размер, който в максимална степен би съответствал на интензитета на претърпените вреди. Относно момента, от който следва да бъде определена законната лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, счита че първоинстанционият съд неправилно е постановил да е от 20.02.2020 г., доколкото е релевантно, кога решението на САС е влязло в сила по отношение на ищеца. Позовава се на заложеното в т. 4 от ТР № 5 от 21.05.2018 г., постановено по т.д. № 5/2017 г. по описа на ВКС, съобразно което предвид факта, че съобщението на Апелативния съд е връчено на ищцата на 23.11.2020 г., следва лихвата върху определеното обезщетение да бъде присъдена от 09.12.2020 г.

Въззиваемата, чрез адв. С. В. от АК – Ямбол, пледира за отхвърляне на жалбата на противната страна, като ЯОС остави решението на първоинстанционния съд в сила. Счита, че въззивникът не е взел предвид обстоятелството, каква е тежестта на повдигнатото обвинение, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 15 до 20 години и глоба от 200000 до 300000 лв.. Това тежко обвинение е поддържано в продължение на 2 години.

Подсъдимата се е намирала в арест, впоследствие под домашен арест до влизане в сила на оправдателното решение. Поради това намира присъдения размер на обезщетението за справедлив, съобразен и с инфлационните процеси в страната. Направено е искане, да се присъдят направените по делото разноски, както и възнаграждение по чл. 38 от Закона адвокатурата в минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 2004 г.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от А. Х. К. против Прокуратурата на Република България искове, с които се претендира обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, по което е оправдана, за сумата от 23 000 лв., както и обезщетение за имуществени вреди от 3 500 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано три години назад от датата на завеждане на иска, до окончателното изплащане. Описани са вредите, за които ищцата счита, че са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение- стрес, силни притеснения, безпокойство, неудобства, засягане на психо- 2 емоционалното и здравословното й състояние. Изложила е съображения, че е била с чисто съдебно минало, като са й накърнени честта, достойнството, вкл. от медийното разгласяване на обвинението, както и че е изпитвала неудобства от наложената мярка за неотклонение, от лошите условия в ареста, отразили се на здравето й. В резултат от обвинението е била засегната трудовата й реализация- не е могла да полага труд и да получава средства от това за периода на наказателното производство. Твърдяла е, че се е намирала прекалено дълго в състояние на несигурност за съдбата си под угрозата на тежко наказание. Оправдаването не е довело до възстановяване на психичното и физическо състояние, каквото е било преди обвинението. При спомен за преживяното се е налагало да приема успокоителни.

В срока за отговор ответникът е възразил, че исковете са неоснователни, като са недоказани твърдените вреди, размерът на претендираното обезщетение е завишен.

ЯРС е уважил частично иска за неимуществените вреди, като е приел, че повдигнатото и признато за незаконно обвинение е причинило на ищцата нравствени, емоционални, психически и психологически терзания, накърнило е нейната чест, достойнство и добро име в обществото, като сумата от 20 000 лева би я обезщетила адекватно за претърпените от нея неимуществени вреди. Взел е предвид възрастта на ищцата, обичайните болки и страдания, тежестта на конкретното повдигнатото обвинение за престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години и глоба от двеста хиляди до триста хиляди лева, и продължителността на наказателното преследване от първоначалното задържане на 24.11.2018 г. до влизане в сила на оправдателната присъда – 28.11.2020 година – две години; времето на задържане по ЗМВР и последвалото задържане и престой в ареста, за периода от 24.11.2018 г. до 16.04.2019 г., близо пет месеца; времето на наложената мярка за неотклонение „Домашен арест“ за периода от 17.04.2019 г. до 21.01.2020 г., близо девет месеца. Искът за обезщетяване на неимуществените вреди за разликата над 20 000 лв. до 23 000 лв. е отхвърлен. По отношение претенцията за имуществени вреди съдът е приел, че първоначално заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 3 500 лева е в причинна връзка с повдигнатото обвинение и предвид постановената впоследствие оправдателна присъда се явява имуществена вреда от незаконосъобразното обвинение. Искът е уважен изцяло. Уважено е и искането за присъждане на законната лихва върху двете главници, считано от три години назад от датата на завеждане на иска /20.02.2023 г./ или от 20.02.2020 г., до окончателното им изплащане.

Фактическата обстановка по делото не е изцяло безспорна.

Не се спори по делото, а и от приложеното НОХД № 194/2019 г. по описа на ВОС, ведно със съдържащите се в него ВНОХД № 475/2020 г. на САС и ДП № 81/2018 г. по описа на ГПУ- ****, се установява, че е образувано посоченото в исковата молба наказателно производство срещу ищцата и още едно лице- И.Д.И..

Съгласно Заповед рег.№ 5401зз.-111/24.11.2018 г. на служител в ГПУ-[1]**** на основание чл.72, ал.1, т.1-4 ЗМВР ищцата е била задържана за срок от 24 часа. С постановление от 25.11.2018 г. на Окръжна прокуратура – **** е задържана за срок от 72 часа в ареста на ТСИН-****, считано от 17.00 часа на 25.11.2018 г. до разглеждане на искане за вземане спрямо нея на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

По ДП № 81/2018 г. по описа на ГПУ -**** е назначен служебен защитник на лицето на същата дата -адв.К.Т. от АК-****, като в негово присъствие с Постановление от 25.11.2018 г. на старши разследващ полицай при ГПУ-Брегово ищцата е привлечена в качеството на обвиняем за това, че на 24.11.2018 г. на ГКПП – Дунав мост ****-Калафат, при влизане в Република България от Р. Румъния, с лек автомобил марка „КИА“, модел „Каренс“ с ДК№ СВ7981МС, собственост на И.Д.И. от гр.****, без надлежно разрешително по ЗКНВП, в съучастие с И.Д.И. като извършител, е направила опит да пренесе през границата на страната високорисково наркотично вещество – метамфетамин, опаковано в 29 3 пакета, с общо брутно тегло 133.2 кг. – престъпление по чл.242, ал.2 във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.18, ал.1 НК и на 24.11.2018 год. на ГКПП – Дунав мост ****-Калафат, без надлежно разрешително по ЗКНВП, в съучастие с И.Д.И. като извършител, в лек автомобил марка „КИА“, модел „Каренс“ с ДК№ СВ7981МС, собственост на И.Д.И. е държала с цел разпространение високорисково наркотично вещество – метамфетамин, в особено големи размери, с общо брутно тегло 133.2 кг., опаковано в 29 пакета – престъпление по чл.354а, ал.2, във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 НК. На същата дата обвиняемата е разпитана съгласно Протокол за разпит на обвиняем. Не се е признала за виновна. В Обяснения от 25.11.2018 г. е описала трудовия си опит, като е заявила, че от 2015 г. е работила в чужбина 2 години и е напуснала поради здравословни проблеми, през лятото на 2018 г. е работила в гр.Обзор като готвач в хотел, през есента до края на октомври 2018 г. - като сервитьор в турско кафене във Франция.

По ДП е приложена Справка за съдимост на А. Х. К. от 26.11.2018 г., издадена от РС****, според която е осъждана условно с присъда на РС-Ямбол от 1989 г. на осн. чл. 255 т.1 от НК, а с определение на РС-Свиленград от 2008 г. е призната за виновна за деяние, извършено на ГКПП „Капитан П.Войвода“, по чл. 280 ал.2 т.4 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.18 ал.1 от НК. За двете престъпления е реабилитирана.