Присъда № 11 от 15.07.2021, Районен съд - Севлиево

МОТИ.И: Срещу подсъдимите И. М. П. и П. М. П. и двамата от с. Душево, община Севлиево е подадена тъжба от В. А. Н. от с. Душево, община Севлиево, в която се тъжи за извършено от подсъдимите спрямо тъжителя престъпление по чл. 130, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.

С тъжбата са предявени и граждански искове протИ. подсъдимите И. М. П. и П.

М. П., с които се претендира обезщетение за причинени от деянието им на В.Н. неимуществени вреди в размер на сумата от 1000 лева и обезщетение за причинените му от престъплението имуществени вреди в размер на сумата от 45,00 лева.

От показанията на разпитаните свидетели и от останалите доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:

На 09.01.2021 година около 20:15 часа тъжителят Н. отишъл в дома на жена си К.Д., находящ се в с. Душево, община Севлиево, която била майка на сина на тъжителя и с която същият не бил в добри отношения към тогавашния момент. Н. твърди в тъжбата си до съда, че е отишъл там, за да види сина си Х.. Когато отишъл, там били К., Х., родителите на К., брат ѝ В., жена му и децата им.

Малко след като отишъл там, тъжителят видял, че пред дома на жена му дошли подсъдимите И.П. и П.П. и жена му М., които били съседи. Същите започнали да викат и правили опит да влизат в дома на К.. Н. сочи в тъжбата си, че бил в лоши отношения с И.а., тъй като преди време същият бил подал жалба в полицията, че В. закачал дъщеря му.

В тъжбата се твърди, че отИ.айки към входната врата на двора и улицата, И.а. подхванал В. с думите: „Ти зет ли искаш да ми ставаш?“. В този момент подс. П.П. хванал ръцете на В. и му казал: „Чакай, дай да поговорим.“. В този момент И.а. го ударил с главата си в носа, в следствие на което В. паднал. След това и двамата започнали да го ритат в лявата страна на тялото му, около ребрата. Докато го ритали, В. се опитвал да се предпази. Жена му К. се намесила, но П. ударил два шамара и тя паднала на земята. Намесили се родителите на К., които успели на разтърват положението. В това време В. влязъл в къщата, но двамата подсъдими изблъскали родителите на К. и влезли в дома им под претекст да се извинят на В.. След като влезли в къщата, И.а. хванал тъжителя за блузата и започнал да го тръска, като му викал:

„Простак гламав, аз уважавах ли те?“. Тогава се намесил бащата на К., който ги разтървал и двамата подсъдими си тръгнали.

Подсъдимите И.П. и П.П. не се явиха в провелите се съдебни заседания и не взеха становище по подадената срещу тях тъжба.

В защита на обвинителната си теза тъжителят ангажира показанията на К.Д. и Ж.К.. Свидетелката К.Д. обясни, че на инкриминираната дата вечерта В. отишъл в дома , за да види сина им и да поиска пари. Тъй като тя нямала налични, двамата се разбрали да отидат до града, за да изтеглят с картата на К.. Докато същата била в къщата, за да вземе картата, В. излязъл навън да я чака. В този момент К. обясни, че е чула как М. вика на В. да се прибира. В момента в който К. излязла навън, видяла, че И.а. се опитвал да удари с глава В.. Тя се опитала да застане между тях, но П. я изблъскал. В този момент И.а. нанесъл удар с глава в лицето на В., при което той паднал на земята. Както бил там И.а. започнал да го рита. Тя пак се опитала да го спре, 1 но П. ударил два шамара и тя паднала на земята. След това и П. започнал да рита В. на земята. В този момент излезли родителите и се опитали да спрат подсъдимите да ритат В.. Той успял да се измъкне в това време и да влезе вкъщи, при което двамата подсъдими го последвали под предлог да му се извинят. Вътре И.а. хванал В. за блузата и продължил да го дърпа. След намесата на бащата на свидетелката, двамата подсъдими напуснали дома ѝ.

В. и братовчедът на К. отишли до ЦСМП – Севлиево, където по – късно отишла и свидетелката, тъй като имала силни болки в коляното.

В продължение на няколко дни В. се оплаквал от болки в ребрата, ръката и коляното. Имал и рана на носа.

Свидетелката Ж.К. потвърди с показанията си описаната по – горе фактическа обстановка. Същата обясни, че когато се прибрал въпросната вечер в дома си, В. бил пребит, ударен по лицето, с кръв по него, по коленете, краката и ребрата, в следствие на което в продължение на една седмица не можел да мърда.

По искане на защитата на подсъдимите бяха изискани редица документи от ОД на МВР – Габрово, които обаче съдът намира за неотносими към настоящия казус, поради което няма да ги обсъжда в мотИ.ите си.

По искане на тъжителя съдът допусна изготвянето на медицинска експертиза.

Според заключението на същата, което не бе оспорено от страните и съдът прие за правилно и мотИ.ирано, се установява, че в резултат на нанесения му побой тъжителят В.Н. е получил следните увреждания: умерен оток, както и кръвонасядане с моравочервен цвят с диаметър около 2 см., надигнато над нИ.ото на околната кожа , с наличие на малка раничка с размери около 0,2 – 0,3 см. на гърба на носа; палпаторна болезненост в челната област над веждите, без видимо външно увреждане; палпаторна болезненост и слаб оток по хода на долните ребрени дъги странично в ляво и малко охлузване с тънка червеникаво – розова коричка на дясното коляно с размери около 0,4 – 0,5 см. в диаметър. Според заключението на вещото лице видът на описаните травматични увреждания отговарят същите да бъдат получени на 09.01.2021 година около 20:00 часа. По отношение на нанесените травми вещото лице е посочило в заключението си, че травмата в областта на носа, довела до нарушаване целостта на носната лигавица и кръвотечение от носа, е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.ота, а другите травматични увреждания са причинили болка и страдания да срок от около 4-5 дни. Експертът е на становище, че травмата в областта на носа може да бъде получена по начина, съобщен от тъжителя – удар с глава в областта на носа, а травмата в челната област на главата най – вероятно е причинена едномоментно при удара с глава в областта на носа. Що се касае до травмата в лявата гръдна половина, както и охлузването на дясното коляно, вещото лице сочи, че същите могат да се получат при удари с ритници, но не може да се изключи и получаването им при падане върху подлежащия терен, особено що се отнася до травмата на дясното коляно.

В съдебно заседание вещото лице поддържа експертизата си.

Съобразявайки фактите, изнесени в свидетелските показания, както и в приетите по делото писмени доказателства, съдът стига до следните правни изводи: Безспорен е според съда факта, че на инкриминираната дата В.Н. е получил описаните по – горе 2 увреждания, които са довели до временно разстройство на здравето му, неопасно за жИ.ота /разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК/.

Безспорен е според съда и факта, че тези увреждания са били причинени от подсъдимите И.П. и П.П. по начина, посочен от тъжителя в тъжбата му до съда и потвърден със заключението на вещото лице, изготвило съдебно медицинската експертиза. В потвърждение на това становище на съда са показанията на разпитаните по делото свидетели, които са безпротИ.оречИ.и, подробни, ясни и недвусмислени в цялост. Същите според съда са и незаинтересовани, въпреки обстоятелството, че К.Д. е жената, с която тъжителят жИ.ее на семейни начала и има дете от нея, а свид. Ж.К. е негова баба, тъй като те са абсолютно безпротИ.оречИ.и помежду си и се подкрепят и от медицинската документация, приета по делото.

Преценката на изложените по – горе фактически обстоятелства и направените въз основа на тях правни изводи дадоха на съда основание да приеме за установено и доказано по един несъмнен и безспорен начин, че подсъдимите И.П. и П.П., след като на 09.01.2021 година в село Душево, община Севлиево, около 20:15 часа, в съучастие помежду си, чрез нанасяне на удар с глава в областта на носа и ритници по тялото, причинили на В. А. Н. от с. Душево, община Севлиево контузия на носа с кръвотечение, оток, кръвонасядане и малка раничка на гърба на носа, болезненост в челната област, лек оток и болезненост от ляво на гръдния кош /по хода на долните ребрени дъги/, малко охлузване на дясното коляно и общо неразположение, които увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.ота /разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК/, както от обектИ.на, така и от субектИ.на страна са осъществили състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. Деянието е извършено от подсъдимите П.и при форма на вина пряк умисъл.

При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.

За подсъдимия И.П.:

Деянието по чл. 130, ал. 1 от НК не е тежко престъпление по смисъла на НК, но се характеризира със сравнително висока степен на обществена опасност предвид динамиката на извършване на такъв род престъпления. За това деяние в закона се предвижда наказание до две години лишаване от свобода или пробация. Видно от приложената по делото справка за съдимост, подсъдимият И.П. не е осъждан, тъй като е реабилитиран по право за осъждането си с Присъда №№ 05.07.2005 година по описа на Севлиевски районен съд. Същият обаче е освобождаван от наказателна отговорност с Присъда № 21 от 10.04.20133 година по НОХД № 220/2013 година по описа на Севлиевски районен съд и по делото няма данни глобата, наложена с присъдата, да е била заплатена от подсъдимия И.П.. Съобразявайки това обстоятелство съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 78а от НК, поради което и при приложението на чл. 54 от НК наложи на подсъдимия И.П. наказание ПРОБАЦИЯ, включващо пробационните мерки по чл. 42а ал .2 т. 1 и т. 2 от НК, както следва:

ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ШЕСТ

МЕСЕЦА с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител два 3 пъти седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

Съдът намира, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите по чл.36 от НК.

За подсъдимия П.П.:

Деянието по чл. 130, ал. 1 от НК не е тежко престъпление по смисъла на НК, но се характеризира със сравнително висока степен на обществена опасност предвид динамиката на извършване на такъв род престъпления. За това деяние в закона се предвижда наказание до две години лишаване от свобода или пробация. Видно от приложената по делото справка за съдимост, подсъдимият П.П. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност. От деянието му няма причинени имуществени вреди, поради което и предвид императИ.ната разпоредба на чл. 78а от НК съдът освободи подсъдимия П.П. от наказателна отговорност и му определи администратИ.но наказание глоба в полза на държавата в размер на 1000,00 лева.

При определяне размера на глобата съдът взе предвид вида и тежестта на телесните увреждания на пострадалия и имотното състояние на подсъдимия.

Съдът намира, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите по чл.36 от НК.

ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ за причинени неимуществени и имуществени вреди:

От тъжителя В.Н. е предявен граждански иск протИ. подсъдимите И.П. и П.П., с който той претендира обезщетение за причинените му от деянието неимуществени вреди в размер на сумата от 1000,00 лева.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че в следствие на неправомерните действия на подсъдимите П.и, на Н. са били нанесени телесни увреждания, които са с характер на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. От изнесеното в тъжбата и изготвената по делото експертиза стана ясно, че в следствие на нанесения му побой, Н. е търпял болки и страдания в продължение на няколко дни. По делото са налице данни, че след случилото се В.Н. изпитвал силни болки в главата, в коляното, в краката и ребрата.

Съобразявайки тези обстоятелства съдът намира, че В.Н. следва да бъде обезщетен за претърпените от него неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието на подсъдимите П.и по чл. 130, ал. 1 от НК, със сумата от 900,00лв. /деветстотин/ лева. Съдът не присъди законна лихва върху сумата от 900,00 лева, тъй като не е искано произнасяне в тази насока.

В останалата си част до размер на сумата от 1000 лева гражданският иск е неоснователен и недоказан, поради което съдът го отхвърли.