Решение № 122 от 14.07.2025, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Девня, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря И.ИЛ. В. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20253120100333 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 49 ал. 1 от СК от С. Р. И., ЕГН: **********, с адрес: с. Г*******, чрез проц. представител адв. Сн. Г. от ВАК против А. А. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. С*******, с която се иска да бъде прекратен сключения между страните граждански брак, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без съдът да се произнася по въпроса за вината

Сочи се в молбата, че страните са сключили граждански брак на 13.09.2024 г. в гр. С., за което е издадено Удостоверение за сключен граждански брак № 77 от 13.09.2024 г. от Община С.. Излага се, че след брака страните са заживели в гр. Севлиево, в жилището на ответника, находящо се на адрес ул. „О******. Сочи се, че едва един месец след сключване на брака ответникът, след употреба на алкохол, е нанесъл побой над ищцата, счупил й телефона, блъскал я и я обиждал, за което тя подала жалба Районна Прокуратура - Габрово. След употреба на алкохол ответникът ставал раздразнителен и зъл, започнал да проявява силна ревност към ищцата и да й причинява психически тормоз, обвинявайки я в несъществуващи връзки с други мъже. Затова в краят на м. януари 2025 г. тя напуснала семейното жилище и се прибрала в с. Ген. К., общ. Вълчи дол в дома на своите родители.

На 26.03.2025 г. към 19 часа ответникът И. дошъл с двама приятели в с. Ген. К. и „отвлякъл“ ищцата от дома на родителите й, заедно с детето й Н. М. А., което било родено от съвместното й съжителство с друг мъж. Против волята й ищцата била отведена в дома на ответника в гр. С., където била държана там 1 до 28.03.2025 г., когато се прибрала при родителите си в с. Ген. К. и подала жалба в РПУ - Девня и ПУ - Вълчи дол за домашно насилие. Ищцата твърди, че брачната й връзка с ответника е силно влошена, като двамата напълно са се отчуждили един от друг. Сочи, че помежду им липсва взаимност на чувства и интереси, разбиранията им за живота, съвместното съжителство, работа, почивка, ежедневни задължения, грижи за дома са коренно различни. Счита, че бракът й е изпразнен от съдържание и не могат да съществуват като семейство с ответника. Моли съдът да приеме, че брака й с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен и не е възможно да бъде запазен, поради което да бъде прекратен с развод по чл. 49 ал. 1 от СК. Счита, че вината за това е изцяло на ответника, но не желае съдът да се произнася по въпроса за вината за прекратяване на брачната връзка. Иска след прекратяване на брака съда да постанови ищцата да възстанови предбрачното си фамилно име А..

В срока по чл. 131 ГПК ответника не е депозирал писмен отговор на исковата молба

В с.з. ищецът се явява лично и с процесуален представител, чрез който заявява, че поддържа иска си.

Ответникът – редовно призован не се явява, не се представлява.

След преценка на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

Видно от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак, страните по делото са съпрузи на основание сключен на 13.09.2024 г. в гр. Севлиево граждански брак, за което е съставен Акт за граждански брак № 77 от 13.09.1924 г. от Община Севлиево, обл. Габрово.

При сключване на брака ищцата е приела фамилно име И..

От брака си страните нямат родени деца, като видно от представеното удостоверение за раждане, ищцата е майка на детето Н.М. А., родена на 23.11.2020 г., а баща на детето е М. А.., ЕГН: **********.

Видно от представените удостоверения за постоянен и настоящ адрес, ищцата има заявени постоянен и настоящ адрес в с. Ген. К., обл. Варна.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се потвърждават заявените в исковата молба фактически обстоятелства както относно физическия и психически тормоз, който ответникът е нанасял по време на брака на ищцата, така и относно факта, че е отвлякъл същата заедно с детето й през м. март 2025 г. и ги е държал насила в дома си в гр. С.. За случая ищцата е подала жалба в РУ на МВР – Девня, копие от която е представена по делото. И двамата свидетели установяват, че причината за това е била ревност от страна на ответника, като всичко това е принудило ищцата да го напусне в края на м. януари, от когато двамата са във фактическа раздяла.

При изслушването й ищцата категорично заявява, че желае да прекрати гражданския си брак с ответника, като не вижда възможност той да бъде заздравен, респ. продължен.

2

Съдът кредитира показанията на свидетелите въпреки близката връзка на същите с ищцата, тъй като информацията, излагана от същите съвпада напълно с твърденията, обективирани в исковата молба.

Други доказателства от значение по делото не са представени.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е за развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брачната връзка с правна клалификация чл. 49 от СК. Като главно основание за разстройството на брака се сочи трайната фактическа раздяла между съпрузите. Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че брачната връзка между съпрузите е изпразнена от съдържание, което налага нейното прекратяване. Страните живеят разделени от месеци. Всеки от тях е започнал свой самостоятелен живот, като съдейки от призовката на ответникът той вероятно е започнал и нова връзка с друга жена.

Процесуалното му поведение също говори за липса на каквото и да било желание да продължи брака си с ищцата. При това състояние на брачната връзка, същата трудно би била заздравена. В отношенията между страните липсва взаимност, разбирателство и обща грижа за семейството. Изложеното дава основание на съда да приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, което налага прекратяването му.

Искане за произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака не е направено от никоя от страните, следователно съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Съгласно чл. 53 от СК, съпругът може да възстанови фамилното си име от преди брака. Правото на иск принадлежи на съпруга, който е променил името си при сключване на брака и носи това име. В настоящото производство ищцата е направила искане, след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име А. Доколкото възстановяването на предбрачната фамилия е субективно право на съпруга, който при сключването на брака е приел новата фамилия, съдът намира искането на ищцата в тази насока за основателно, поради което и следва да бъде постановено на основание чл. 53 от СК съпругата след прекратяването на брака да носи предбрачното си фамилно име А.

По отношение ползването на семейното жилище съдът като съобрази посоченото в исковата молба, както и че ищцата е напуснала семейното жилище, находящо се в гр. С*******, следва да се предостави за ползване на съпруга.

Съгласно чл. 6 т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по молба за развод се събира държавна такса от 25 лева при завеждане на исковата молба и т. 2 – при решаване на делото държавна такса в размер до 50 лева, но не по – малко от 20 лева. Съдът определя по настоящото дело държавна такса за решаване на делото в размер 3 на 30 лева, която да бъде заплатена от страните поравно съгласно чл 329 от ГПК , при приспадане на вече платената от ищцата държавна такса от 40 лева, т.е. ответникът следва да заплати по сметка на съда сумата от 15 лева.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД гражданския брак, сключен между С. Р. И., ЕГН: ********** и А. А. И., ЕГН: **********, за който е съставен е съставен акт за граждански брак № 77 от 13.09.2024 г. от длъжностно лице по гражданското състояние при Община Севлиево, обл. Габрово, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без да се произнася по въпроса за вината, на основание чл. 49 ал.1 от СК.

ПОСТАНОВЯВА след развода С. Р. И. да носи брачното си фамилно име Ат., на основание чл. 53 от СК.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.

С********на А. А. И., ЕГН: **********, на основание чл. 56 ал. 1 от СК.

ОСЪЖДА А. А. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. С******** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ДРС сумата от 15 лева /петнадесет лева/, представляваща държавна такса по иска за развод, на основание чл. 6 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните пред Окръжен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 4