Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 83 от 05.03.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 616/2025
Вид
Решение № 83
Подписан
05.03.2026
В сила
21.04.2026
Състав
Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236 ал.1 т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 15, ал. 3 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Пазарджик, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20255200500616 по описа за 2025 година

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение по гр.д.№ 949 по описа за 2024 година на Велинградски районен съд е отхвърлен предявения от Г. К. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.

В., ул. „О." №* иск срещу „К и Г Авангард“ ООД с ЕИК 112649921, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ***, за признаване за установено на основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 ЗС, че Г. К. П. с ЕГН **********, е собственик на изградената в северната част на ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-181414/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо ПИ с адрес: гр. В., м. П., с площ от 4264 кв. м., с трайно предназначение – урбанизирана, начин на трайно ползване – за автогараж, при съседи на имота с идентификатори: ***, ***; ***, *** и

***, СЕВЕРНА КЛЕТКА с площ от 117,60 кв. м., като част от сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. Велинград, като цялата сграда е построена върху площ от 594 кв. м., брой етажи – 1, брой самостоятелни обекти в сградата – няма данни, предназначение на сградата – сграда на 1 транспорта, ведно с поземлен имот с площ от 1300 кв. м., намиращ се в северната част на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, върху който терен е построена северната клетка с площ от 117,60 кв. м., на основание давностно владение.

Отхвърлен е предявения от Г. К. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „О." №* иск срещу „К и Г Авангард“ ООД с ЕИК 112649921, със седалище и адрес на управление: гр. В., ***, за признаване за установено на основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 ЗС, че Г. К. П. с ЕГН **********, е собственик на 1300/4266 ид. ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-1414/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо ПИ с адрес: гр. В., м. П., с площ от 4264 кв. м., с трайно предназначение – урбанизирана, начин на трайно ползване – за автогараж, при съседи на имота с идентификатори:

***, ***; ***, *** и ***

Осъден е Г. К. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „О." №* да плати на „К и Г Авангард“ ООД с ЕИК 112649921, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Даме

Груев“ № 13, сумата от 2900 лв. /две хиляди и деветстотин лева/, сторени по делото разноски, от които 2500 лв. адвокатско възнаграждение и 400 лв. разноски за вещо лице.

Постановявайки диспозитива на решението си първоинстанционният съд не е съобразил нормата на чл.236 ал.1 т.8 от ГПК.

Срокът за обжалване е посочен при връчване на решението ,като е посочен в дни – 14 дневен ,а не в седмици- двуседмичен ,както предвижда закона.

Тъй като последния ден на срока е бил почивен ден ,то жалбата на Г.

П.,постъпила по електронна поща на 27.05.2025 година е постъпила в срок.

В жалбата си против решението Г. П. излага оплаквания за неправилност на решението, несъобразяване със събраните доказателства по делото и нарушения на материалния и процесуален закон .Прави искане обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго ,с което иска уважен и присъдени сторени разноски.

Първоинстанционния съд правилно приел от фактическа страна, че с 2 нотариален акт № 356 том 2, рег. № 2912, нот. дело 348/01.08.2003 г. по описа на нот. Г. Х., Г. И. П. и Н. Г. П.а продават на ищеца Г. К. П. ПИ с площ от 1.825 дка в местността „П.“ земеделска територия на гр. В., парцел № 36 от масив 005 по картата на землището, който имот е образуван от обединяването на имот № 005029 и имот 005030 .

С нотариален акт № 456, том 3, рег. № 3358, нот. дело № 442/22.07.2004 г. Г. В. П. и Н. В. В. продават на ищеца Г. К. П. ПИ в земеделски територии на гр. В., м. „П.“, целият имот с площ от 0,912 дка. парцел 31 от масив 005, имот № 005031. Горните два имота с номера 005036 с площ от 1825 кв. м. и 005031 с площ от 912 кв. м. по-късно са обединени в имот с пл. № 005041 с площ от 2737 кв. м.

С нотариален акт № 165. том 2 рег. № 2343, нот. дело № 344/03.06.2005 г., К. Д. Е. и К. А. Е. продават на бащата на ищеца К. П. ПИ в местността „П.“, с площ от 1,529 дка имот № 005022. Гореописаните три имота, а именно с пл.

№ 005036, 005031 и 005022 с площ от 1.529 дка са обединени в ПИ № 005044 с обща площ от 4266 кв. м.

Издадено е Разрешение за строеж № 33/06.03.2007 г. на Г. К. П. за построяване на автосервиз и магазин за авточасти на един етаж с площ от 607 кв. м. в УПИ 005041 /преди последното обединяване на имотите/.

С нотариален акт № 16. том 3. рег. № 2525. нотариално дело 411/02.06.2007 г. по описа на нотариус Г. Х. ищецът Г. К. П. е учредил на ответното дружество „КиГ-Авангард" ООД, тогава с управител баща му К. П., право на строеж по утвърдените строителни проекти и издаденото и цитирано по-горе разрешително за строеж на едноетажна сграда - автосервиз и магазин за авточасти на застроена площ до 607 кв. м.

Установено било от представените договори за продажба на дружествени дялове от 27.03.2021 година ,че Г. П. и К. П. са продали дяловете си в дружеството и собственици на дялове , съдружници и съответно – управители на дружеството са други лица.

На 09.05.2012 г. с нотариален акт от същата дата ищецът Г. К. П., Л. Б.

П.а и К. Г.ев П. сключват договор за продажба на ПИ с площ от 4266 кв. м. с пл. № 005044 находят се в землището на гр. В., м. „П.". На същата дата е сключен предварителен договор за покупко-продажба между ответното 3 дружество в качеството му на продавач по предварителния договор и ищецът Г. К. П., в качеството му на купувач по предварителния договор. Страните се уговарят да сключат окончателен договор като продавачът да продаде на Г. П. изградената в северната част на ПИ с площ от 4266 кв. м. северна клетка с площ от 117.60 кв. м. от процесната сграда, ведно с прилежащия й терен с площ от около 1300 кв. м.

На 10.04.2012 г.била издадена заповед на кмета на Община Велинград, с която е одобрено частично изменение на ПУП по плана за регулация, на основание чл.. 15, ал. 3 от ЗУТ, с което се цели обединение на УПИ 1-22 и УПИ 1-41. като се образува нов УПИ 1-22.41 ,.3а автосервиз, тьрговия и услуги" с площ 4266 кв. м., местност “П.", землището на Велинград. По делото са представени и Технически паспорт на сградата от 01.08.2012 г. и Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа от същата дата, от които се установява, че строежът е заснет и нанесен в КВС на гр. Велинград, съгласно Удостоверение от 12.07.2012 г. на Началник ОбС Земеделие Велинград.

С Решение № 260197 от 28.10.2021 г. постановено по гр. д. № 938/2020 г. е отхвърлен предявения от Г. К. П. срещу „К и Г Авангард" ООД иск с правно основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко- продажба на процесния имот, което решение е потвърдено от ОС Пазарджик, като не е допуснато касационно обжалване.

Съдът обсъдил представен препис от искова молба по образувано гр. д. пред ОС Пазарджик от .“К и Г Авангард“ ООД срещу Г. П. и К. П. с правно основание чл. 108 от ЗС, и неправилно отказал да изиска гр.д.№ 613 по описа на ОС Пазарджик за 2024 година , което било образувано по предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС, като искът е предявен от ответника по настоящото дело против Г. К. П./ищец по настоящото дело/ и неговия баща К.

П.. Ищецът направил искане да се приеме като доказателство по делото заявление от 20.03.2025 г. депозирано по гр.д. №613 от 2024 година по описа на Окръжен съд гр. Пазарджик, което изхожда от ответника, който е ищец по цитираното дело пред Окръжен съд гр. Пазарджик за предаване на владението на процесиите имоти.

Искането за прилагане на цитираното гражданско дело неправилно не било уважено от съда.

4

Видно било от книжа по делото , които се представят към жалбата ,че ответника по настоящия иск твърди в исковата си молба, че ищеца в настоящото производство Г. П. владее процесните недвижими имоти за които иска предаване на владението от ищеца в настоящото производство.

От заключението на вещото лице, прието по делото се установявало, че в имота има построени две свързани сгради от основното застрояване - сграда с идентификатор *** с площ от 594 кв. м. и сграда с идентификатор *** с площ от 246 кв. м. Сградата с идентификатор *** /част от която е предмет на настоящото дело/, се ползва като автосервиз за автомобили и складови помещения за материали. Изградена е от носеща метална конструкция — колони, насадени в бетонови фундаменти под терена, ферми и столици, покрити с поцинкована ламарина и между колоните стените и покрива са изпълнени с термопанели. В северната част, между две вертикални колони е изградена преграда с дължина от 11,65 л. м. изпълнена със зидария от газобетонови тухли с височина до 3,00 л. м. и над зидарията между фермите до покривната плоскост са монтирани термопанели с височина до билото от 3,70 л. м.

С изграждането на вътрешната преградна стена е обособена самостоятелна клетка /процесната/ в сградата ,със застроена площ от 117,60 кв. м., която се обслужва от западната фасада с ролетна метална врата.

Обособеният самостоятелен обект в сградата представлявал едно помещение и към него обособен вътрешен санитарен възел. Не са установени разрешения, конструктивно становище или други строителни документи и книжа за направата на вътрешното преустройство. Вътрешната преградна стена е изпълнена допълнително към строежа на основната сграда и представлява временно съоръжение, което при преместването и отделянето му от повърхността и от сградата ще се разруши и ще загуби своята конструктивна цялост. Сградата е разделена с обособени 5 клетки с изграждането на вътрешни преградни стени. Северната клетка се ползва от ищеца, две от тях от ответното дружество и две са отдадени под наем. Установено било също, че на място ПИ е ограден по имотните си граници с плътна и ажурна ограда, без поставени вътрешни ограждания в поземления имот, които да разделят имота на различни части. Няма одобрен инвестиционен проект за обособяване на СОС в сграда с идентификатор ***, представляващ 5 северната клетка с площ от 117.60 кв. м. Не е одобрен влязъл в сила ПУП за частично изменение на плана за регулация, така, че да се отдели ПИ с площ от 1300 кв. м.

Според заключението на експерта това било допустимо.

Установено било , че процесната северна клетка се владее от ищеца, Съдът правилно не кредитирал по делото представени от ответника фактури за сторени строителни разходи от 21.09.2015 г., 10.07.2015 г., 13.12.2015 г., 14.10.2015 г., тъй като с тях не се установява твърдения факт, че с тези разходи е изградена именно тази преградна стена, отделяща северната клетка.

Събраните гласни доказателства били ценени от първоинстанционния съд едностранно.

Анализират се показанията на св.Б.

От свидетелските показания на другата група свидетели - П. Б., Н. К. и С. Р. се установявало ,че северната клетка се е ползвала от К. П., като всички заедно, включително и свидетелите на ищеца обвързват имота именно с бащата - К. П., като приемат, че Г. П. е посещавал същия имот при баща си, като имущество на неговото семейство, но никой не го възприема като едноличенсобственик.

От анализа на гласните доказателства , съдът приел, че не Г. П. е упражнявал фактическа власт върху клетка с площ от 117,60 кв. м. и северната част от поземления имот с площ от 1300 кв. м, а ако има такава ,то тя е упражнявана от неговия баща К. П..

Съдът приел също ,че не е доказано владението върху 1300 кв. м. от ПИ.

Жалбоподателят не споделя анализа на свидетелските показания ,направен от първоинстанционния съд.

Свидетелите Б и К. П. установили, че ищеца владее не само северната клетка, но 1300 кв.м, намиращи се в северната част на процесния недвижим имот. Тази част било възможно да се обособи в самостоятелен имот.

Съдът не обсъдил Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 97, том. 1, рег.№ 618, н.д. № 95/09.05.2012 год. по описа на Нотариус 6