Решение № 1766 от 09.05.2019, Районен съд - Пловдив

Р Р•

Ш Е Н И Е № 1766

гр. Пловдив, 09.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

         ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на 19.04.2019 г., в състав:

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №   20497 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от М.З.К.,

ЕГН: **********,*** против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: ********* РіСЂ. София Р¶.Рє. „Малинова Долина“, СѓР». „Рачо Петков – Казанджията“ в„– 4-6, СЃ която Рµ предявен отрицателен установителен РёСЃРє СЃ правна квалификация чл. 439 РІСЉРІ РІСЂ. СЃ чл. 124, ал. 1 РѕС‚ ГПК Р·Р° признаване РЅР° установено, че Рњ.Р—.Рљ. РЅРµ дължи РЅР° „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, като погасени РїРѕ давност, сумата РѕС‚ 124,55 лв. –В

главница по Договор за издаване на кредитна карта от 30.06.2008 г., сключен с „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, за която сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 9990/2011 г. по описа

РЅР° РџР РЎ.В

Ищцата твърди, че ответникът се е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист против него за сумите, както следва: сумата от 481,81 лв. – главница по Договор за

кредитна карта от 30.06.2008г., сключен между нея, като кредитополучател и „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, като кредитодател; сумата от 73,62 лв. – договорна лихва за периода от 10.05.2010 г. до 01.06.2011 г., сумата от 7,39 лв.– наказателна лихва за периода от 10.05.2010 г. до 01.06.2011 г., ведно със законна лихва върху главницата от 02.06.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 205 лв. – разноски по делото. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № ***. Сочи се, че ищцата получила покана за доброволно изпълнение, с която била уведомена за задължението си по изпълнително дело № ***. Твърди се, че била правила доброволни плащания, с които било извършено погасяване на разноски, лихви и част от главницата, в следствие на което останала непогасена главница в размер на 124,55 лв. Ищцата счита, че не дължи останалата непогасена сума по изпълнителния лист в размер на 124,55 лв. поради погасяването й по давност, доколкото вземането на ответника се погасява с 5 – годишна давност след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Моли исковете да се уважат. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК

ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенцията и моли за отхвърлянето й като неоснователна.

Оспорват се изложените от ищеца доводи

по отношение на приложимия давностен срок, като се сочи, че същият е прекъсван многократно с действия от страна на ***. Сочи се, че извършените от страна на длъжника плащания могат да се изтълкуват като признаване на вземането от длъжника по смисъла на чл.116, б.„а“ ЗЗД, които плащания се твърди, че прекъсват давността и по отношение на неизплатената част от вземането на взискателя по изпълнителния лист. Ответникът твърди, че давността за вземането се счита за прекъсната по силата на чл.116, б.“в“ ЗЗД, като по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство по силата на чл.115, ал.1, б.“ж“ ЗЗД. В тази връзка се сочи, че т.10 от ТР2/26.06.2015 г. действа занапред. На основание подробно изложените доводи се моли предявеният иск да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В РЎСЉРґСЉС‚,

въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, намира следното:

Няма спор между страните, а това се установява и от приетия по делото изпълнителен лист, че в полза на ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД на 06.06.2011 г. по ч.гр.д № 9990/2011 г. по описа на ПРС е издаден изпълнителен лист срещу М.З.К. в качеството й на

кредитополучател Р·Р° сумата РѕС‚ 124,55 лв. – непогасена главница, дължима РїРѕ Договор Р·Р° кредитна карта, сключен РЅР° 30.06.2008 Рі.В

На 29.06.2011 г. на основание

издадения изпълнителен лист банката депозира молба Р·Р° образуване РЅР° изпълнително дело, като СЃ молбата Рµ поискано проучване РЅР° имущественото състояние РЅР° длъжника, както Рё предприемане РЅР° мерки Р·Р° принудително изпълнение, включително чрез запор РЅР° трудовото възнаграждение. Образувано Рµ изпълнително дело в„– ***В

След образуване на делото са правени справки,

установяващи имущественото състояние на ищеца - длъжник по делото.

С Разпореждане от 07.07.2011 г. съдебният изпълнител е наложил запор на трудовото възнаграждение, получавано от длъжника, като е указано на взискателя да заплати такси в размер на 15 лв. и 20 лв. по сметка на ***. На същата дата е насрочен и опис на движими вещи, находящи се в имота на длъжника.

На 05.08.2011 г. на длъжника е връчена призовка за доброволно изпълнение, с която е насрочен опис на движими вещи за  07.09.2011 г. и  длъжникът е уведомен за наложен запор на трудовото му възнаграждение, получавано от ММС КОНСУЛТ ЕООД.  На  07.09.2011 г. в протокол е

констатирано, че насроченият опис на движими вещи не е извършен, поради неосигурен достъп.

С Разпореждане от 08.09.2011 г. е насрочен опис на

движими вещи за 20.10.2011 г., впоследствие е насрочен такъв за 21.12.2011 г.

 На 21.12.2011 г.в протокол е констатирано, че

насроченият опис на движими вещи не е извършен, поради неосигурен достъп.

На 27.02.2012 г. е връчено на трето задължено лице – ММС

КОНСУЛТ ЕООД запорно съобщение за запор на получаваното от длъжника трудово възнаграждение.

С Разпореждане от 10.10.2012 г. е насрочен опис на

движими вещи за 28.11.2012 г., впоследствие е насрочен такъв за 29.01.2013 г. и след това аз 12.03.2013 г.

С Разпореждане от 03.04.2013 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение, което длъжникът получава от третото задължено лице ТИСИД ГРУП ЕООД, като на 08.04.2013 г. е връчено запорно съобщение на третото задължено лице. Считано от 21.05.2013 г. до 22.05.2015 г. по делото са постъпвали суми от така наложения запор на трудовото възнаграждение.

На 11.01.2017 г. е постъпила молба от взискателя за насрочване на опис, оценка и продан на движими вещи, които ще се намерят в дома на длъжника.  С Разпореждане от 16.01.2017 г. е насрочен опис за 09.03.2017 г., като е указано на взискателя да заплати дължимите такси.

Длъжникът е уведомен за насрочения опис на 06.02.2017 г. В Протокол от 09.03.2017 г. е отразено, че описът не се е осъществил, тъй като *** на *** – *** не ги е допуснал до имота, като е твърдял, че длъжникът не живее на

адреса от години и няма вещи негова собственост.

С разпореждане от 20.06.2018 г. като взискател по делото

е конситуиран ответника ЕОС Матрикс ЕООД – цесионер по договор за цесия.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Следва

да се посочи, че по отношение на вземанията по договори за кредит е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Съгласно Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр.

Разпечатката съдържа 46 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c9e16384-9fb7-4852-9d3c-60c44d10575b