Определение № 33846 от 17.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 54598/2025
- Вид
- Определение № 33846
- Подписан
- 17.09.2026
- В сила
- 17.09.2026
- Състав
- ВЕНЕТА СТОЯНОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33846 гр. София, 17.09.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110154598 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.422 вр.чл.124 и сл.ГПК Образувано е по искова молба вх.№ 406015/11.12.2025 г. на „ ИФ” ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ - 1408, Р-Н Т, Ж.К.
ИВ, УЛ. “Б” № 17, АП.1, представлявано от БИН - управител чрез юрисконсулт ЦДД, съдебен адрес: ГР.СОФИЯ - 1408, Р-Н Т, Ж.К. ИВ, УЛ, “Б” № 17, АП. 1 срещу Н. Т. Б. ЕГН **********, ГР. СОФИЯ, ЖК. Л, БЛ. 464, ВХ.
Б, ЕТ. 5, AN. 546, чрез адв. А. З., назначена по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, с адрес за призоваване: гр. София, ***.
На основание чл.140 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30 .11.2026 г. от 11,00 часа, за която дата да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявен е установителен иск по чл.422 от ГПК вр.чл.79, ал. 1 връзка чл.
240 и чл. 86 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 562.61 лв., равностойност на 287,66 евро, от които: 500.00 лв., равностойност на 255,65 евро - главница; 24.75 лв., равностойност на 12,65 евро договорна лихва за периода от 23.08.2024 г. до 22.10.2024 г.; 37.86 лв., равностойност на 19,36 евро - лихва за забава от датата на забавата: 22.10.2024 г. до 09.05.2025 г., както и 1 лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, присъдени със заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 28215/2025 г. на Районен съд - София .
В исковата молба се твърди, че на 23.08.2024 г. ищецът е сключил в качеството на кредитодател, с ответника по делото, в качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 504202. Договорът бил сключен при условията на ЗПФУР. Сключването на самия договор се извършило въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.hg. На същия електронен адрес били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора ставало след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получавал имейл, в който се съдържала преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получавал на личния си имейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването ставало чрез съобщение по телефон на предоставения от клиента телефонен номер четири цифрен, уникален код, втори имейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код. По този начин той отново потвърждавал сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Сочи, че при кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен номер: *** и следният имейл: [email protected].
Активиращият код е 5801.
Сочи, че сключването на договора чрез електронната платформа е годно доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл, 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Приложим по повод дефиницията на това, какво е електронен документ е чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2О14г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. В хода на кандидатстване кредитополучателят изпратил снимка на личната си карта, от което било видно, че предоставените лични данни съвпадат. При сключване на договора бил проведен вайбър разговор, по време на който се извършила идентификация на заявителя. По този начин кредитополучателят сключил договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят 2 му изпраща съобщение по телефон, с което го уведомил, че паричните средства са преведени по посочения от него начин. Твърди, че описаната процедура била извършена от ответника, в резултат на което на същия е отпуснат кредит с главница в размер на 500.00 лв. /петстотин лева/. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора кредитодателят се задължава да преведе на кредитополучателя сума в размер на 500.00 лв. /петстотин лева/. Съгласно чл.
2, ал. 2 от Договора предаването на сумата следвало да бъде извършено по посочен от кредитополучателя начин. В случая тя е преведена касово на каса на „Изипей“ АД.
Сочи, че съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит, вземането на главницата в размер на 500.00 лв. е дължимо на 2 равни вноски, всяка от които са в размер на 250.00 лв. Твърди, че към датата на депозиране на исковата молба ответникът не е осъществявал плащания за погасяване на кредита. При изплащане на вноските по кредита, клиентът трябва да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва, която е фиксирана и не търпи изменения по време на договора. Договорната лихва е уточнена в Договора.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от него лихвения процент е в размер на 40.15 %.
Сочи, че няма плащания за договорната лихва. Твърди, че кредитът е изцяло падежирал на датата на последната дължима вноска по погасителен план, а именно: 22.10.2024 г., но не е бил погасен от ответника. Сочи, че въпреки опитите за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред, ответникът не е погасил задълженията си, съгласно договореното, поради което е депозирал пред Районен съд- София, заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. В резултат било образувано ч.гр.д.
№ 28215/2025 г. По същото е издадена заповед за изпълнение, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Сочи, че е получил указания по чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК за предявяване на установителен иск за установяване на вземането си, което пораждало правния му интерес от водене на настоящото производство.
Моли съда да уважи исковата претенция и да му присъди разноски по двете производства.
Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва предявения иск, като неоснователен по основание и размер, чрез назначения от съда особен представител. Оспорва изцяло исковете като 3 неоснователни и недоказани. Оспорва както основанието, така и размера на предявените претенции, включително претенцията за главница в размер на 500.00 лв., договорна лихва в размер на 24.75 лв., обезщетение за забава в размер на 37.86 лв., законна лихва, държавни такси, юрисконсултско възнаграждение и всички други разноски. Счита, че предявените искове за установяване на вземането са изцяло неоснователни, тъй като ищецът не доказва наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните, реално предоставяне на сумата на кредита, надлежно приемане на договорните условия от страна на потребителя, настъпване на изискуемост на вземането, както и точния размер на претендираните суми.
Ищецът основава претенцията си на твърдения за сключен от разстояние договор за кредит, като сочи, че договорът бил сключен чрез електронна платформа, чрез регистрация, попълване на въпросник, потвърждение чрез имейл, SMS код и последващо изплащане на сумата чрез „Изипей“ АД.
Оспорва тези твърдения изцяло. Оспорва твърдението, че между ответницата и „ИФ“ ЕООД е бил валидно сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние № 504202 от 23.08.2024 г. Оспорва да е подавано от ответника заявление за кредит чрез електронната платформа на ищеца. Заявява, че ответникът не е приел общи условия на ищеца, не е извършвано електронно изявление, което да може да се приравни на подписване на договор, не е въвеждан SMS код или друг идентификационен код с цел сключване на договор за кредит. Сочи, че дори и да е въвеждан такъв, той няма характер на електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис. Т.е. няма между страните валидно правоотношение и сключен договор.
Оспорва да е потвърждавано от ответника сключване на договор чрез имейл, телефон, електронна платформа, Viber или друг комуникационен канал. Оспорвам и авторството на всички електронни изявления, на които ищецът се позовава. Оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца електронни документи, разпечатки, имейли, кореспонденция, снимки, записи, файлове, дискове и всякакви други електронни носители. Оспорва тяхната автентичност, цялост, дата на създаване, авторство, съдържание и връзка с ответницата. Оспорва твърдението, че представените от ищеца електронни документи установяват по безспорен начин сключване на договор.
Счита, че ищецът следва да докаже как, кога, от кое конкретно устройство, от 4 кой IP адрес, чрез кой потребителски профил, с каква степен на идентификация и от кое точно лице са извършени твърдените електронни действия в платформата.
Оспорва също така твърдението, че използването на определен имейл адрес и телефонен номер представлява достатъчна идентификация на ответника. Счита, че достъпът до имейл, телефон или крайно устройство може да бъде осъществен от трето неоторизирано лице, поради което ищецът следва да установи по несъмнен начин самоличността на физическото лице, извършило действията. Оспорва твърдението, че ответницата е получила сумата от 500.00 лв. Оспорва твърдението, че сумата е била реално предадена и усвоена чрез „Изипей“ АД. Оспорва изцяло начина на формиране на всяка една от претендираните суми. Оспорва претенцията за договорна лихва, тъй като при липса на доказан валиден договор не може да се приеме, че е уговорена дължима възнаградителна лихва. Оспорва и претенцията за обезщетение за забава (мораторна лихва), тъй като не е доказано възникване на валидно главно задължение, падеж на вноските, надлежно настъпване на изискуемост и изпадане на ответника в забава.
Прави изрично възражение за нищожност на клаузите, определящи цената на кредита, поради неправомерно високия им размер и прякото нарушение на повелителните норми на Закона за потребителския кредит, а именно: разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, според който Годишният процент на разходите по потребителския кредит не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове, определена с постановление на Министерския съвет. Сочи, че в представения от ищеца Договор за кредит е заложена изкуствена и симулативна правна конструкция: уговорена е възнаградителна лихва от 40.15%, но едновременно с това в чл. 3, ал. 1 и ал. 2 е заложено задължение за предоставяне на тежко, практически неизпълнимо в 5-дневен срок обезщетение - банкова гаранция или двама поръчители със специфични изисквания, като при неизпълнение се начислява "неустойка" в размер на 110.26 лв., като начисляването й става служебно в погасителния план (т. 2) под формата на допълнителна надбавка към месечните вноски, с което общата сума за връщане по кредита се оскъпява драстично от 524.75 лв. на 635.01 лв. за срок от само 60 дни. Твърди, че тази "неустойка" по съществото си не съставлява вреда от неизпълнение, а е прикрита цена на кредита, която е реална възнаградителна лихва, наложена 5 едностранно от кредитора с цел заобикаляне на закона. Когато се калкулира реалното оскъпяване, фактическият Годишен процент на разходите надхвърля неколкократно законовия максимум по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На основание чл.
19, ал. 5 от ЗПК, клаузите в договора, които надвишават определения в ал. 4 максимален размер на ГПР, са изцяло нищожни. Тъй като абсолютният законов таван е превишен чрез натрупване на прекомерни и неправомерни лихви и такси, съдът следва да обяви тези клаузи за нищожни, което освобождава потребителя от плащане на каквито и да е лихви и разходи. Сочи, че ищецът „ИФ“ ЕООД не доказва, че има лиценз за извършване на банкова дейност по смисъла на чл. 2 от ЗКИ и не доказва правоспособност да осъществява дейности, които законът резервира изключително за банковите институции. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че е налице сключено договорно правоотношение, прави възражение, че клаузите относно лихви, такси, неустойки и обезщетения са неравноправни и нищожни на основание чл. 143, ал. 1, т. 5 и т. 18 от Закона за защита на потребителите във вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Моли съда да отхвърли изцяло предявените от „ИФ“ ЕООД срещу Н. Т. Б. искове по чл. 415 от ГПК като изцяло неоснователни и недоказани, като приеме в решението си, че ответницата не дължи претендираните суми за главница, неправомерно високи лихви, такси и обезщетения.