Решение № 215 от 16.02.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Велико Търново, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря НИЯ Г. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20254110103088 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Б. И. Х., в която се излагат твърдения, че с „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД е сключил Договор за кредит *** като получил сумата от 2000 лв., която се задължил да върне на кредитора заедно с начислената лихва и неустойка в общ размер на 3866,17 лв. на 24 погасителни вноски, в срок до 20.08.2025г. Навеждат се доводи, че в договора е уговорено задължение за предоставяне на обезпечение от длъжника чрез поръчител или банкова гаранция, а в случай на неизпълнение – плащане на неустойка, както и че кредитополучателят е платил на ответника 3468,55 лв. за погасяване на задълженията си. Изтъква се, че е налице неяснота при формиране на годишния процент на разходите /ГПР/ и невключване в него на вземането за неустойка, с което се надвишава размерът по чл.

19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Поради изложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договора, а при условията на евентуалност да осъди ответника да възстанови на ищеца сумата от 1468,55 лв., както и да плати направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявените искове. Изтъква, че не се намира в облигационни отношения с ищеца, че не е предоставял в заем процесната сума и не е приемал плащания от него. С оглед изложеното се отправя искане за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК и по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

1

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

По искане на ищеца, ответникът предоставил преддоговорна информация по електронна поща за сключване на кредит при следните условия: размер на кредита – 2000 лв.; възнаградителна лихва - 824,69 лв.; срок за погасяване - до 20.08.2025г. на 24 месечни вноски; ГПР по кредита - 48,44 %; лихвени процент – 40,15 %; предоставяне на обезпечение, а при неизпълнение – плащане на неустойка от 1041,48 лв. на вноски съгласно погасителния план. Ищецът изразил съгласие за възникване на правоотношението, което е прието от ответника и между тях е сключен Договор за кредит *** с посочените по-горе параметри. Според чл. 3, ал. 1 от договора Б. Х. се задължил в петдневен срок да предостави обезпечение чрез двама поръчители или банкова гаранция, които да се одобрят от кредитора, а при неизпълнение - да плати неустойка от 1041,48 лв по чл. 3, ал. 2. Кредитополучателят не предоставил обезпечение като на 31.08.2025г. сумата по договора е преведена от кредитора по банковата му сметка, за което получил уведомление по електронна поща от адрес [email protected]. В същото се съдържали данни за погасителен план, съответстващи на уговорения в договора при сума за връщане от 3866,17 лв. От информацията за кредита в профила на ищеца, регистриран на уебсайта на ответника www.minizaem.bg, се установява че през периода от 30.09.2024г. до 22.04.2025г. последният е признал получаване на плащания за главница, лихви и неустойка в общ размер на 3468,55 лв., както и наличието на непогасено задължение по договора от 457,62 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Между страните валидно е възникнало твърдяното в исковата молба заемно правоотношение, сключено по реда на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Кореспонденцията за предоставяне на кредита е водена по електронна поща като потребителят се е регистрирал в уебсайта на доставчика, а извършените по този начин изявления на страните имат доказателствена сила съгласно чл.

18, ал. 3 от ЗПФУР за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. При съвкупния им анализ с останалите писмени доказателства се достига до извод, че след предоставяне на преддоговорната информация по чл. 8, ал. 1 от ЗПФУР, вр. чл. 5, ал. 2 от ЗПК, ищецът се е съгласил да получи 2000 лв. при посочените от ответника условия и е предоставил данни за банковата си сметка, по която след одобрение и предоставяне на индивидуален номер на договора, последният е превел посочената сума.

Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което за него са приложими както разпоредбите на ЗПФУР, така и тези на ЗПК. Клаузата, в която е уговорена неустойка при непредоставяне на обезпечение от потребителя след отпускане на кредита е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД тъй като накърнява добрите нрави.

Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката цели да обезпечи изпълнението на задължението по договора и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Уговарянето на неустойка извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции води до нищожността й, защото противоречи на принципа на справедливост в гражданските и търговските правоотношения. В разглеждания случай чрез неустойката се цели да се прехвърли рискът от неизпълнение на задължението на кредитора 2 преди отпускане на кредита да прецени платежоспособността на длъжника и да поиска обезпечение. Поради това неизпълнението на задължението на ищеца да предостави исканото обезпечение не води до възникване на вреди за ответника по смисъла на чл. 92 от ЗЗД като последният не може да черпи права от собственото си неизпълнение и да начислява допълнителни разходи към погасителните вноски по договора за кредит. Липсата на реални вреди от непредоставянето на обезпечение свидетелства, че с неустойката се цели заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като се прикрие включването на допълнително възнаграждение за предоставяне на кредита, постъпващо като печалба в полза на кредитора, поради което клаузата, с която е уговорена е нищожна и на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Посочените съображения навеждат на извод за нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определянето на ГПР по ясен и разбираем начин, на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР и на чл. 19, ал.

4 от ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на законната лихва. Това води до недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК, като кредитополучателят следва да върне само чистата стойност на кредита, без начислените лихви и неустойка.

Поради изложеното исковата претенция на Б. Х. по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК е основателна и следва да бъде уважена. След като ищецът е внесъл по сметка на ответника сумата от 3468,55 лв. при задължение за главница от 2000 лв., разликата от 1468,55 лв. /750,86 евро/ е платена без основание и подлежи на връщане, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 17.10.2025г., до окончателното изплащане на задължението. Поради изложеното исковата претенция по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД също е основателна и следва да бъде уважена в претендирания размер.

При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е неоснователна. Процесуалният представител на ищеца е предоставил безплатно адвокатска помощ и съдействие и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т.

2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат И. У. сумата от 320 евро за адвокатско възнаграждение за предявените искове. Същото е под минималния размер за исковите претенции, обусловени от едно и също облигационно правоотношение между страните, което съответства на реално извършената работа по делото от процесуалния представител, изразяваща се в запознаване с документите по договора за кредит, които са с малък обем, изготвяне на искова молба и подготовка за съдебно заседание при становище на ответника, че оспорва основателността на исковите претенции. Освен това, делото не се характеризира с правна или фактическа сложност.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на Великотърновския районен съд 109,10 евро за държавна такса за уважените искове.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Приема за установено по предявения иск от Б. И. Х. с ЕГН: ********** от ***, срещу „ИЗИ 3

ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: 201196810, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.

„Иван Вазов”, ул. „Балша” №17, aп. 1, че Договор за кредит *** е нищожен на основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от Закона за потребителския кредит.

Осъжда „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: 201196810, със седалище и адрес на управление гр.

София, ж.к. „Иван Вазов”, ул. „Балша” №17, aп. 1, да заплати на Б. И. Х. с ЕГН: ********** от ***, сумата от 750,86 евро /седемстотин и петдесет евро и осемдесет и шест евроцента/ главница, представляваща извършено без основание плащане по Договор за кредит ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2025г. до окончателното изплащане на задължението.

Осъжда „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: 201196810, със седалище и адрес на управление гр.

София, ж.к. „Иван Вазов”, ул. „Балша” №17, aп. 1, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да заплати на адвокат И. Н. У. от Адвокатска колегия - София, №1600816110, от гр. София, ж.к „Дианабад”, ул. „Тинтява” №15-17, сумата от 320 евро /триста и двадесет евро/ за адвокатско възнаграждение.

Осъжда „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: 201196810, със седалище и адрес на управление гр.

София, ж.к. „Иван Вазов”, ул. „Балша” №17, aп. 1, да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумите от 109,10 евро /сто и девет евро и десет евроцента/ за държавна такса за уважените искове, както и 2,56 евро /две евро и петдесет и шест евроцента/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4