Решение № 730 от 27.06.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 730 гр. Варна, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20243100501135 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба от 08.05.2024 г. на П. Д. С. - длъжник по изп. дело № 20243110407063 по описа на ДСИ К.К.Я при СИС – Варна срещу Постановление от 24.04.2024 г., с което са определени разноски на основание представен договор за правна защита и съдействие от 01.03.2024 г. , представляващи адвокатско възнаграждение по изп. дело в размер на 450 лева.

Твърди се в жалбата, че жалбоподателката предава детето на бащата и не възпрепятства срещите им. Отправя се искане Постановление от 24.04.2024 г. за разноски по изпълнителното дело да бъде отменено, в частта за дължимото адвокатско възнаграждение или същото да бъде намалено.

Ответникът по жалбата К. Р. Р. не депозира възражение по жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК.

ДСИ К.К.Я при СИС – Варна депозира мотиви, на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които излага съображения за неоснователност на жалбата. Прилага заверен препис от изп. дело № 20243110407063.

Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

1

Обжалвано е действие на ДСИ, изразяващо се в определяне на разноски в изпълнителното производство, което е в кръга на подлежащите такива на съдебен контрол – чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалва действието на ДСИ лице – длъжник по изп. дело, поради което е допустима.

От фактическа страна, настоящата инстанция намира следното:

Изпълнително дело № 20243110407063 по описа на ДСИ К.К.Я при СИС – Варна е образувано на 08.03.2024 г. по молба на К. Р. Р. и въз основа на изпълнителен лист № 2519 от 24.11.2023 г., издаден по гр.д. № 7047/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, XXVI състав за определения на бащата режим на лични контакти с детето С. К.ов Р.. Майката на детето е получила ПДИ на 05.04.2024 г.

С молба от 09.04.2024 г., длъжницата заявява, че не е готова да предаде детето в определеното място и време, като излага съображенията си за това свързани с конфликтните отношения между родителите и липса на основни познания на бащата за отглеждане на детето. Изразява желание да се ползва от социална услуга и да води детето в Контактен център, където да се осъществява режима на лични отношения.

С молба от 22.04.2024 г. К. Р. Р., чрез процесуалния си представител, отправя искане към ДСИ да предприеме действия по предаване на дете и моли да се направи среща между родителите заедно и поотделно.

Приложен е по изпълнителното дело социален доклад на ДСП – Варна.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбите на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. С ТР № 3/10.07.2017 г. /08.06.2017 г./ по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС е прието, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, като в мотивите към същото решение е посочено, че в изпълнителното производство няма изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските. Това се дължи на особеностите на производството по принудително изпълнение. Изпълнението може да бъде реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа. По съществото си всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи за всички изпълнителни способи. От друга страна, всеки изпълнителен способ представлява съвкупност от изпълнителни действия, които се извършват в определената от закона последователност, като за всяко едно от тези действия се дължи такса, ако това е предвидено в съответната тарифа. Затова размерът на разноските по изпълнението се променя с извършването на всяко подлежащо на таксуване изпълнително действие. Дължимите се по изпълнението такси и разноски се внасят авансово от взискателя. Затова, на основание чл. 79 от ГПК, между него и длъжника възниква материалноправно отношение за възстановяването им. По силата на това правоотношение взискателят има вземане срещу длъжника за направените във връзка с реализираното изпълнение и в разумен размер разноски, а длъжникът има съответното задължение да ги възстанови. Това вземане не е материализирано в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство. То обаче се събира в това производство, дори и реализираното в него притезание да е непарично такова. В последния случай, при липса на доброволно плащане на разноските от страна на длъжника, вземането на взискателя за тях ще може да се реализира в изпълнителното производство, чрез някой от предвидените за изпълнение на паричните задължения изпълнителни способи. Тъй като тези разноски се събират от длъжника в хода на производството по принудителното изпълнение, а не след неговото приключване, то ще се счита за приключило, след като бъде реализирано 2 изпълняемото право и бъдат събрани разноските по изпълнението. Това налага размерът им да бъде установен в течение на самото производство.

Само по себе си авансовото внасяне на дължимите се по изпълнението такси и разноски не е достатъчно, за да може те да бъдат събрани от длъжника. Необходимо е да бъде установено, че внесените суми са действително дължими се по изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им.

Това става с надлежен акт на органа по изпълнението, поради което е необходимо последният да определи дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер, като възложи плащането им на длъжника. Вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо издаването на изпълнителен лист.

Затова този акт представлява пряко изпълнително основание.

В конкретния случай на 02.05.2024 г. на С. е връчено Постановление от 24.04.2024 г. на ДСИ по за дължими от нея разноски по изп. дело № 20243110407063 за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. По своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането не се изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника. Тази отговорност намира своето основание в това, че не изпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски. Според разясненията съдържащи се т. 5 на ТР № 3/2015 на ОСГТК, тези разноски обаче трябва да са били във връзка с изпълнението и да са били необходими за принудителното реализиране на вземането. Затова длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на вземането, както и за тези, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани, тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други способи. В последния случай нереализираните изпълнителни способи се приравняват на такива, изоставени от взискателя. Според приетото в т. 3 на Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК, изпълнителният способ, чрез който се провежда принудителното изпълнение на определения от съда режим на лични отношения между родител и дете, е този по чл. 528, ал. 5 от ГПК.

По процесното изп. дело към момента на постановяване на обжалвания акт не са извършвани никакви изпълнителни или принудителни действия от ЧСИ. ДСИ единствено е изпратил покана за доброволно изпълнение на основание чл. 528 от ГПК. С оглед така установеното, настоящият състав намира, че доколкото жалбоподателката, в качеството си 3 на родител, който следва да изпълни задължението си да предаде /осигури присъствието/ на детето на бащата с оглед осъществяване на определения от съда режим на лични отношения и при наведени твърдения, че не изпълнява същото, то тя дължи разноските, свързани с образуване на делото, а именно сумата от 200 лв - адв. хонорар за образуване на изп. дело, дължим на осн. чл. 10, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения.

Не се установи по изп. дело да са осъществявани изп. действия или изп. способи.

Не е съставен нито един протокол от ДСИ във връзка с предаването на детето, съответно за неизпълнение на това задължение от страна на майката. Не е представен и никакъв акт, с който на длъжника да е наложена глоба на осн. чл. 528, ал. 5 от ГПК или предупреждение за принудително изпълнение.

Предвид липсата на някакви изпълнителни действия или актове на ДСИ настоящият състав не може да направи категоричен извод, че длъжникът действително не е изпълнявал задълженията си да предаде/осигури присъствието на детето, или това са само твърдения на взискателя, който длъжникът оспорва. Не е налице установена конкретна дата, на която майката да не е предоставила възможност на бащата да осъществи определения му режим на лични контакти с детето.

По изложените съображения съдът намира, че липсват безспорни доказателства, че длъжникът е дал повод за водене на изп. дело, с оглед на което счита, че същият следва да понесе само разноските за образуване на изп. дело, а именно адв. хонорар в размер на 200 лева за образуване на изп. дело, дължим съобразно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., но не и тези за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело, дължими на основание т. 4 от същия член.

Предвид изложеното, съдът намира, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до размер 200 лева - за образуване на изпълнителното дело, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По отношение на тази сума обжалваното Постановление на ЧСИ следва да се потвърди, а по отношение на останалата сума от 250 лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя по изпълнителното дело, дължима по чл. 10, т. 4 от Наредба № 1/2004 г., постановлението следва да се отмени, като незаконосъобразно.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 24.04.2024 г. на ДСИ К.К.Я при СИС – Варна по изп.

4 дело № 20243110407063, с което са определени разноски дължими от длъжника П. Д. С., ЕГН ********** на основание представен договор за правна защита и съдействие от 01.03.2024 г., представляващи адвокатско възнаграждение по изп. дело в размер на 450 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя К. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ************ по изпълнително дело № 20243110407063 по описа на ДСИ К.К.Я при СИС – Варна от 450 /четиристотин и петдесет/ лева на 200 /двеста/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5