Решение № 132 от 09.04.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Благоевград, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело № 20231210201314 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от В. К. М. с *** с ЕГН ********** против Наказателно постановление № 23-1116-001622 от 02.08.2023г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Благоевград, с което на жалбоподателя на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила. В тази връзка се сочи, че НП не съдържало задължителните реквизити, предвидени с чл. 57 ЗАНН. Навежда се несъответствие между словесното описание на нарушението и правната му квалификация, като липсвала и конкретика относно дължимото контролно поведение на актосъставителя.

Сочи се, че липсва конкретно описание на изпълнителното деяние, което нарушавало императивните разпоредби на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Навежда се, че наказващият орган не е отразил коректно съставомерните елементи на изпълнителното деяние, което нарушавало правото на защита на наказаното лице. Твърди се,че санкционният акт не е подписан от длъжностното лице, което го е издало.

Поддържа се и маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 ЗАНН.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Б., която поддържа депозираната жалба. Представено е и писмено становище, в което се допълва, че съставеният АУАН не съдържа коректно описание на място на извършване на нарушението. Акцентира се на противоречието в показанията на полицейските служители за мястото на извършеното нарушение. Не било посочено и мястото, където бил паркиран полицейският автомобил, което би позволило да се установи възможността за възприемане на нарушението. Поддържа се и неяснота дали 1 управляваният от жалбоподателя автомобил е бил оборудван с обезопасителен колан за съответната категория. Не била конкретизирана категорията МПС като не бил изследван и въпросът за видовете колани за съответното ППС, които са различни за различните категории.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител. Депозира становище, с което прави искане за потвърждаване на наказателното постановление и релевира възражение за прекомерност на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 01.07.2023 г около 10.50ч в гр. Благоевград жалбоподателят управлявал л.а „Киа карнивал“ с рег.№***, по бул. „Св.Св. Кирил и Методий“ в посока от хотел „Ален мак” към ул. „Димитър Димов“. По това време във връзка с изпълнение на служебните си задължения на бул. „Св.Св Кирил и Методий“ в пътното платно посока – ж.п.гарата се намирали свидетелите С. З. и И. К. – служители на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР- Благоевград. Полицейските служители забелязали, че към тях се приближава л.а.„Киа карнивал“ с рег.№***, чийто водач не е поставил обезопасителен колан, поради което автомобилът бил спрян за извършването на проверка. В хода на проверката е установена самоличността на водача.

Свидетелят З. приел, че с действията си М. е извършил нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП, поради което на същата дата в присъствието на свидетеля К. и жалбоподателя съставил АУАН сер.GА №906239.

Актът бил връчен на жалбоподателя, който го подписал без да обективира възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на съставения акт при идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация, началник-група към ОДМВР –Благоевград сектор „Пътна полиция“- Благоевград, издал обжалваното НП, което е връчено на жалбоподателя на 14.08.2023 г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитания от съда свидетели З. и К. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: писмо рег.№ 111600- 500/10.01.2024 г. на ОДМВР-СПП – Благоевград, ежедневна форма на отчет от дата 01.07.2023 г., часови график за първа смяна за работата на И. К. и С. З. за дата 01.07.2023 г. от 08.00 до 22.00 часа, писмо изх.№ 111600-16430/22.08.2023 г. на ОДМВР-СПП – Благоевград, АУАН № 906239 от 01.07.2023 г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР, справка за нарушител/водач, пощенски плик, Писмо рег. № 111600-3142/19.02.2024 година на ОД на МВР – Благоевград, Сектор „Пътна полиция“ – Благоевград; Справка от АИС „Регистрация на МПС и собственици“ за ППС с рег. № ***.

При установяване на фактите по делото съдът се довери на показанията на свидетелите З. и К. като съобрази липсата на заинтересованост от изхода на делото и подкрепата им от приетите по делото писмени доказателства, както и липса на опровергаващи ги такива. Показанията на полицейските свидетели са хронологично издържани и без логически несъответствия като възпроизвеждат непосредствените им възприятия за относими към предмета на делото обстоятелства.

Основателно е възражението на защитника на жалбоподателя за наличие на противоречие в показанията на двамата свидетели относно посоката, в която се е 2 движел управляваният от жалбоподателя автомобил.

Районният съд при анализа на показанията на свидетелите и съпоставянето им с писмените доказателства и по-конкретно със съставения АУАН, притежаващ презумтивна доказателствена стойност, кредитира показанията на свидетеля З. за посоката на движение на посочения в НП автомобил. На първо място показанията на този свидетел са по-пълни и съдържат повече детайли за всички обстоятелства, свързани със спирането и проверката на жалбоподателя, в това число: мястото, където е бил паркиран полицейският автомобил, съвпадащ с мястото на спирането на жалбоподателя и извършване на проверката, поводът за спирането на управлявания от М. автомобил, както и направеното от жалбоподателя изявление, че е директор на Театъра. Ето защо показанията на З., съдържащи необходимата конкретика за извършената проверка и направените при нея констатации, и тяхното съответствие в частта им за посоката на движение на л.а „Киа Карнивал” с рег. № *** в съставения непосредствено след извършената проверка АУАН установяват мястото на извършеното нарушение и посоката на движение на автомобила.

Именно това е и посоката на движение на автомобила, описана в съставения АУАН, подписан както от свидетеля К., така и от жалбоподателя без да са отразени съответните възражения.

Като изясняващи релевантни към предмета на доказване обстоятелства, съдът кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства.

От показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели и съставения АУАН се установяват времето, мястото, и обстоятелствата около инкриминираното нарушение, като и детайли за процедурата по съставяне и връчване на АУАН.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 14.08.2023 г., а жалбата е от 18.08.2023 г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие, съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи. Съгласно т.2.1 на Заповед № 8121 з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, полицейските органи в секторите „Пътна полиция“ имат право да съставят АУАН за нарушения на ЗДвП, а съгласно т. 3.11 наказателни постановления могат да бъдат издавани от началник на група в СПП при ОДМВР на обслужваната територия. В този смисъл актосъставителят и АНО са материално и териториално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.

Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването им, като съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението - дата и място, обстоятелствата, при които е извършено същото и правната му квалификация. АУАН е 3 съставен в присъствие на нарушителя и му е връчен и подписан от него.

Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на словесното описание.

Неоснователно се явява въведеното с жалбата оплакване за отсъствието на яснота за мястото на нарушението. В случая санкционираното нарушение е извършено при управление на МПС, което не е статично състояние и е невъзможно да бъде извършено пред даден административен адрес /сграда със съответния номер на улицата/. Предвид естеството на нарушението, с отразяването на града, улицата и посоката на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил са изпълнени императивните изисквания на чл.42, т.3 и чл. 57, т.5 ЗАНН за посочване на мястото на извършване на нарушението, като описанието на нарушението е направено по начин, позволяваш неговата индивидуализация и осигуряващ възможност на жалбоподателя да разбере за кое точно негово деяние е съставен АУАН и издадено НП Неотносими към процедурата по установяване на нарушението, съставянето на АУАН и издаването на НП са всички изложени от процесуалния представител възражения, касаещи приложените по делото часови график и ежедневна форма на отчет, поради което не следва да бъдат обсъждани в настоящето производство.

Предвид изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.

Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно.

С разпоредбата на чл.137а, ал.1 ЗДвП законодателят е задължил водачите на моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани, като в ал.2 изрично е посочил лицата, които могат да не използват колани.

Видно от предоставената от наказващия орган справка от АИС „Регистрация на автомобили и собственици” управляваният от жалбоподателя автомобил е категория М1, която съответства на посочената такава в АУАН и НП, поради което неговият водач е адресат на предвиденото с чл137а, ал. 1 ЗДвП задължение.

В случая от показанията на полицейските служители и писмените доказателства се установи по несъмнен начин, че на описаните в НП време и място жалбоподателят е управлявал МПС без обезопасителен колан, с който е бил оборудван автомобилът.

Същевременно по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства /като няма и такива твърдения/, М. да попада в кръга на определените с чл.137а, ал.2 ЗДвП лица, на които е предоставено право да не използват обезопасителен колан при движение с МПС, а именно физическото му състояние да не позволява използването на обезопасителен колан; да има трайни увреждания на горни крайници и/или опорнодвигателния апарат, поради което управлява моторни превозни средства, адаптирани съобразно нуждата му; водач на таксиметров автомобили, когато превозва пътници в рамките на населеното място; инструктор при управление на автомобила с учебна цел.