Решение № 247 от 13.03.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ ……………. гр. София, 13.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, X-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ

ЧЛЕНОВЕ : АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА мл. с. АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА при секретаря Татяна Шуманова и в присъствието на прокурора Ахмед Кокоев, като разгледа докладваното от съдия Алексиев

ВАНД № 2616 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на глава

XXI НПК.

С решение от 18.04.2019 г. по НАХД №

4918/2017 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 21-ви състав, е признал обв. А.П.Я. за виновен в извършване на престъпление по чл.

296, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за четири деяния, извършени на 22.02.2015 г., около 11.00 ч. и около 19.00 ч., на 28.02.2015 г. и на 01.03.2015 г., като го е признал за невинен и оправдал по повдигнатото обвинение в извършване на престъпление по чл. 296, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за две деяния, извършени на 19.04.2015 г. и на 20.09.2015 г.

Освободил го е от наказателна отговорност, на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, с налагането на административно наказание „глоба“, в размер на 1 000 (хиляда) лева. Осъдил е обвиняемия, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати направените по делото разноски за експертизи, в размер на 570.38 лв., по сметка на СРС, както и 5 лева държавна такса, за издаване на изпълнителен лист.

Недоволен от така постановения първоинстанционен акт е останал прокурор при Софийска районна прокуратура (СРП), който, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е депозирал въззивен протест с допълнение. В него се твърди, че решението на първоинстанционния съд, в частта му, с която е признал обв. Я. за невинен, е неправилно. Сочи се, че събраните по делото доказателства категорично установяват извършването на инкриминираните от прокуратурата деяния от обвиняемия и за датите 19.04.2015 г. и 20.09.2015 г. В тази връзка се извършва анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност на показанията на свидетелите А.Я., К.Я.и К.К.. Желае се отмяна на протестираното решение в частта му, с която обв. Я. е бил признат за невинен и оправдан и постановяване на ново, с което обвиняемото лице да бъде признато за виновно в извършването на престъплението и за тези две дати, за които е оправдано, съгласно повдигнатото с постановлението на СРП по чл. 375 от НПК обвинение, като и за тях бъде освободен от наказателна отговорност, по реда на чл. 78а, с налагането на административно наказание „глоба“.

С подадения въззивен протест с допълнение не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В разпоредително заседание от 27.08.2019 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, след като се запозна с протеста с допълнение, както и с приложените материали към делото и извърши преценката по реда на чл. 327 от НПК, прецени, че за правилното му изясняване не е необходим разпит на обв. Я.. Намери, също така, че не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 378, ал. 5, вр. чл.

313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.

С оглед разпоредбата на чл. 378, ал. 5, вр. чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото срещу обвиняемото лице обвинение за престъпление, което не се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а именно наказуемо с наказание „лишаване от свобода” повече от пет години, въззивният съд намери, че присъствието му в съдебното заседание не е задължително.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП не поддържа протеста, но не го и оттегля. Намира, че при постановяване на присъдата на СРС е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в противоречие между словесното изписване на престъплението и цифровата му квалификация, изразяващо се в непосочване, при словесното му изписване, че деянията са извършени при условията на продължавана престъпна дейност. Намира, че е налице непроизнасяне на първия съд по повдигнатото обвинение за периода от 11.00 часа на 22.02.2015 г. до 20.10 ч. на 20.09.2015 г. Пледира за отмяна на протестирания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, от друг състав на първоинстанционния съдебен състав, а алтернативно – за потвърждаване на решението на СРС.

Обвиняемият Я. има упълномощени защитници по делото, но поради ангажираността им и неявяването им в откритото съдебно заседание пред въззивния съд, изявява изрично желание делото да се разгледа без тях. При упражняване на правото си на лична защита и в последната си дума, желае протестът да бъде оставен без уважение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, протестираното решение, изложеното във въззивния протест с допълнение, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното :

Въззивният протест е подаден в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

За да постанови атакувания съдебен акт, СРС е провел съдебно следствие по реда на глава 28 от НПК („Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание“). Съобразил е събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, заключение на способ за доказване – експертиза, а именно : гласни доказателствени средства

– показанията на свидетелите Л.Г.С.-Л.(л. 124 – л. 124/гръб от съдебното производство пред СРС), К.С.М.(л. 126 – л. 127 от съдебното производство пред СРС), А. А.Я. (л. 135/гръб – л. 136/гръб от съдебното производство пред СРС) и обясненията на обв. А.Я. (л. 136/гръб от съдебното производство) ; показанията на св. К.К.Я.(л. 115 – 116 от досъдебното производство), Ц.Б.К.(л. 117 от досъдебното производство), К.И.К.(л. 118 от досъдебното производство), П.О.Д.(л.

121 от досъдебното производство), Ф.К.Х.(л. 122 от досъдебното производство), Х.И.Т.(л.

129 от досъдебното производство), Н.Д.И.(л. 130 от досъдебното производство), М.С.К.(л.

131 от досъдебното производство), В.И.Д.(л. 145 от досъдебното производство), М.С.М.(л.

148 от досъдебното производство) – приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 378, ал. 2, вр. с чл. 283 от НПК ; писмените доказателствени средства и писмени доказателства – заверени електрофотографски (ксерографски) копия на заповед за незабавна защита от 26.01.2015 г., издадена от СРС, ІІІ ГО, 91-ви състав по гр. д. № 3950/2015 г., решение от 14.05.2015 г., постановено от СРС, ІІІ ГО, 91-ви състав по гр. д. № 3950/2015 г. и решение от 16.12.2015 г., постановено от СГС, І-ви въззивен брачен състав по въззивно гр. д. № 11110/2015 г. (л. 43 – л. 50 от досъдебното производство) ; незаверени електрофотографски (ксерографски) копия на епикриза на К.К.Я., издадена от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД – Психиатрична клиника (л. 23 от досъдебното производство), медицински документи за същата (л. 39 – л. 41 от досъдебното производство), удостоверение № 223/17.03.2016 г., издадено от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД – Психиатрична клиника (л. 58 от досъдебното производство) ; писмо от ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“ изх. № 1006/17.05.2016 г. (л. 60 от досъдебното производство) ; удостоверение от съдебно – медицински удостоверения № 84/2014 г. и № 819/2013 г., издадени при прегледа на обв. Я.

(л. 37 – л. 38 от досъдебното производство), незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 126, том V, рег. № 13481, дело № 807/2003 г. (л. 42 от досъдебното производство) ; заверени електрофотографски (ксерографски) копия на доклади и оценки от Институт по социални дейности и практики, Център за обществена подкрепа – София, изх. № 157/20.04.2016 г. (л. 63 – л. 102 от досъдебното производство) ; незаверени електрофотографски (ксерографски) копия на ежедневна ведомост на личния състав от 03-ти взвод при 05 РУ – СДВР и информационна карта на наряда от 03.06.2015 г. (л. 125 – л. 128 от досъдебното производство) ; писмо от Дирекция „Национална система 112“, РЦ 112 – София, изх. № 198/31.01.2017 г. (л. 137 от досъдебното производство) ; справка за съдимост на подсъдимия (л. 9 и л. 121 от съдебното производство) ; способ на доказване

– заключението на съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по отношение на К.К.Я.(л. 93 – л. 101 от съдебното производство).

Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.

Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерни факти е формирано въз основата на по съществото си правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като споделя в по-голямата им част доводите и съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели, приложените писмени доказателства и доказателствени средства и използваните способи на доказване - експертизи. Въззивният съд не споделя единствено доводите на решаващия съд по фактите относно поведението на обв. Я. на две от инкриминираните дати – на 19.04.2015 г. и на 20.09.2015 г., като намира, че същите са формирани въз основа на превратен анализ на показанията на свидетелите Я., Я. и К.и при пълно неглижиране на показанията на полицейските служители – свидетелите Д.и Х..

При това, настоящата инстанция намира, че събраните по делото доказателствени източници позволяват фактическата обстановка да се измени, което и извърши при изпълнение на правомощията му по чл. 316 от НПК. Основанията за изменението ѝ са налице, доколкото, макар задълженията на СРС по разкриване на обективната истина да са изпълнени професионално и добросъвестно, някои от релевантните към предмета на доказване и определящи за крайния изход на делото факти, а именно поведението на обв. Я. на две от инкриминираните дати – на 19.04.2015 г. и на 20.09.2015 г., са установени неправилно от първоинстанционният съдебен състав.

Анализът на доказателствената съвкупност по делото сочи на следното

Обвиняемият А.П.Я. и св. К.К.Я.били съпрузи, считано от 06.07.1996 г. По време на брака си имали три родени деца – св. А. А.Я., К.А.Я. и Н.А.Я..

Отношенията между двамата се влошили и било образувано гр. дело № 20142/2015 година на 89-ти състав на СРС, за прекратяване на брака между двамата съпрузи. В хода на същото съдът постановил като привременни мерки предоставянето упражняването на родителските права на двете родени от брака дъщери - К.А.Я. и Н.А.Я., на обв. А.Я..

В началото на 2015 г. св. К.Я.подала до Софийски районен съд молба за издаване на заповед за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН) срещу съпруга ѝ А.Я., твърдейки, че на 17.01.2015 г. Я. упражнил физически тормоз над нея. Била издадена заповед за незабавна защита в полза на св. К.Я.срещу обв. А.Я. от 26.01.2015 г., връчена на същия на 17.02.2015 година. Със заповедта обв. Я. се задължавал да се въздържа от извършване на домашно насилие, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), по отношение на св. К.К.Я.. Също така, обв. Я. се отстранявал, на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН, от съвместно обитаваното със св. К.К.Я.жилище, находящо се в гр. София, ж. к. „*******, ап. 4 и му се забранявало да приближава св. К.К.Я.и горепосоченото жилище, в което ту живеела, на разстояние по-малко от 50 метра във всяка една посока от тях. Заповедта подлежала на незабавно изпълнение и имала действие до приключване на производството по гр. д. № 3980/2015 г. по описа на СРС - ІІІ