Решение № 24 от 02.02.2015, Окръжен съд - Ямбол

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ …… 02.02.2015г. гр.Ямбол

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен състав, в открито съдебно заседание на 13.01.2015 година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЧОКОВА

КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

Секретар Д.С.

Прокурор Д. Георгиева

Като разгледа докладваното от съдия Р.ЧОКОВА

Гражданско дело №425 по описа за 2014г. за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба на адв.М.Х. от ЯАК в качеството и на особен представител на Ю.К. против решението, постановено по гр.д.№1955/2014г. по описа на ЯРС, с което е уважен предявеният срещу него иск с правно основание чл.132ал.1 т., и т.2 от СК. Иска отмяната на атакуваното решение и вместо него съдът да постанови ново решение, с което да отхвърли предявения срещу него иск от Д.А.А..

Жалбоподателят, чрез особения си представител адв.М.Х. от ЯАК заявява неправилност на решението, с твърдение, че искът е недоказан. Твърди, че установеното по делото е, че проблемите между майката и децата от една страна и бащата от друга-са свързани единствено с различията в тяхната вяра, тъй като той(жалбоподателят) е от мюсюлмански произход и единствено от майката зависи доколко ще му позволи да влияе и възпитава децата в тази вяра, тъй като от нея зависи доколко ще бъде неговата намеса в живота им и възпитанието им в християнската вяра и традиции. Посочено е, че майката би постигнала това в по-голяма степен ограничавайки контактите между децата и бащата, без да е необходимо същият да бъде лишаван от родителски права. На второ място твърди, че във връзка с иска по чл.132 ал.1 т.2 от СК не е установено жалбоподателят без основателна причина да не се грижи трайно за децата, тъй като майката го е поставила в тази ситуация: с напускането на съпруга си в Англия заедно с децата и след уверението, че ще се върне там, след което се е установила в България, тя го е поставила в ситуация същият да не може реално да участва и да я подпомага в грижите по децата. Иска уважаване на жалбата като се отхвърли предявения от ищцата иск с основание чл.132 ал.1 т.1 и 2 от СК като недоказан .

В открито с.з. жалбата се поддържа на посочените в нея основания от адв.Х..

Въззиваемата страна Д.А. чрез пълномощника си адв.С. е депозирала писмен отговор в законоустановения срок. В него се твърди неоснователност на жалбата, поради което се иска оставянето и без уважение и присъждане на разноските по делото за тази инстанция. Посочено е, че са налице предпоставките по чл.132 ал. 1 т.1 и 2 от СК.Твърди се, че не са налице отменителните основания, тъй като решението е постановено в съответствие със закона, а правните изводи на съда са изградени на базата на събраните по делото доказателства, което го прави обосновано. В открито с.з. жалбата се поддържа от адв.С. и се представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Представителят на Д”СП” юриск.А. счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, тъй като същия не осигурява издръжка на децата си и със своите действия той е поставил в опасност тяхното физическо, психическо и емоционално развитие.

Прокурорът пледира за основателност на жалбата като посочва, че предявеният иск не е доказан по категоричен начин и решението е необосновано , поради което следва да се отмени и се постанови друго, с което предявения иск да бъде отхвърлен.

Страните не сочат нови доказателства пред въззивната инстанция.

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от надлежна страна чрез особения му представител и срещу подлежащ на обжалване валиден съдебен акт , поради което следва да се разгледа по същество.Разгледана по същество, въззивният съд намира жалбата за неоснователна.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен иск по чл.132 ал.1 т.1 и т. 2 от СК.

В исковата си молба ищцата твърди, че към момента на подаването й , е във фактическа раздяла с ответника и няма връзка с него; че от раздялата на страните бащата живее трайно в чужбина, а по-късно по сведение на нейни близки е изтърпял наказание в Ирландски затвор, движил се сред ислямски фундаменталисти. Посочила е, че той заплашвал децата, че ще изгорят в ада ако поддържат връзки с лица от други религии, принуждавал ги ежедневно да учат и цитират корана, насаждал им несъвместими с обществената среда изисквания за облекло, нрави, обичай, вярвания и отношения към околните, изразявал пред децата адмирации по отношение на терористични атаки и крайни прояви на краен ислямизъм, като връзките му по Скайп отново насаждали в децата страх, същите живеели в непрекъснат стрес, в резултат на което са получили и отклонения в здравословното си състояние. Поради всичко това ищцата счита, че бащата с поведението си и с крайните си религиозни възгледи и заплахи за физическа разправа представлява сериозна заплаха както за живота и здравето на децата им, така и по отношение на изграждането им като пълноценни граждани и възпитанието им в морални ценности. Поради това е поискала от съда бащата да бъде лишен от родителски права и същата да упражнява еднолично и самостоятелно родителските правата над децата. Искът на посочените основания е бил поддържан и в открито съдебно заседание..

Ответникът, чрез назначения от съда особен представител е оспорил иска в депозирания писмен отговор и поискал отхвърлянето му като е поддържал становището си и в откритото с.з.

Участващият по делото прокурор заявил и

Представителят на Д”СП” са изразили становище за основателност на иска.

С атакуваното решение си, ЯРС е уважил предявеният от ищцата против ответника Ю.К., представляван от особения му представител адв. Х. от ЯАК иск с правно основание чл.132 ал.1 т.1 и т.2 от СК като го лишил от родителски права по отношение на малолетните деца А. и И. К., осъдил го и за разноски по делото. По делото е постановено и второ решение с №731/24.11.2014г., с което е определил режима на лични контакти на бащата с децата-всяка първи и трета събота от 9.00 до 18.00часа в присъствието на майката по местоживеене на децата. За да лиши бащата от родителски права, РС е приел, че са налице основанията и по двете точки на чл.132 ал.1 от СК: че с оглед събраните доказателства по делото е установено поведение на бащата спрямо децата, което застрашава както физическото, така и правилно им развитие , поради което счел, че в техен интерес е той да бъде лишен от родителски права и в тази връзка те да се дадат на майката и да се ограничат контактите му с децата. Приел е още, че са налице предпоставките и на чл.132 ал.1 т.2 от СК, тъй като бащата без основателна причина трайно не полага грижи за децата си и не им дава издръжка, въпреки че му е известно къде се намират те .

Това решение е предмет на жалбата по настоящото дело.

От приетите и приложени по делото писмени и гласни доказателства, съдът установи следното по фактите:

От приложеното като доказателство гр.д. № 181/2013 г. на ЯРС, се установява, че последният с влязло в сила на 04.11.2013 г. решение № 337/13.06.2013 г.е прекратил брака между Д.А.А. и Ю.К. поради дълбоко и непоправимо разстройство, настъпило по вина на съпруга. Със същото решение упражняването на родителските права по отношение на родените от брака малолетни деца А. и И. съдът е предоставил на майката и определил режим на лични контакти на бащата с децата като го осъдил да заплаща на всяко дете месечна издръжка в размер на по 100 лв.

Във връзка с твърденото обстоятелство, че ответникът има агресивен и избухлив характер, ищцата е представила удостоверение от 19.03.2013 г., издадено от ОД на МВР гр.Смолян, РУП Мадан, в което се сочи, че в РУП Мадан е регистриран посетен сигнал за семеен скандал на 06.08.2012 г. в 19.00 ч в гр.Мадан между Д.А. и Ю.К.. Скандалът се е изразявал в отправяне на обидни думи от страна на Ю.К. към Д.. В изготвения протокол А. не е пожелала да се възползва от Закона за защита от домашното насилие, за който й е била предоставена информация, но на основание чл.56 от ЗМВР лицето Ю.К. е било отправено писмено предупреждение от органите на реда.

Видно от служебна бележка № 414/17.10.2013 г., издадена от ЦГД „Пламъче” гр.Ямбол децата А. и И. посещават ЦГД „Пламъче” от 10.10.2013 г.

От назначения и изготвен пореден социален доклад от 04.09.2014 г.от О „ЗД” при Д „СП” Ямбол, след извършено социално проучване е установено, че Д.А. притежава и разполага с необходимите жилищни, материални и финансови условия, за да отглежда и възпитава децата си А. и И. А. е заявила, че се грижи и желае да продължи да възпитава и обгрижва децата си, да осигурява техните физически, материално – битови, емоционални, образователни и здрави потребности. От нея са установили, че получава подкрепа от своята майка и няма да пречи на контактите на децата с техния баща, че в началото децата са били много объркани, не се отделяли от майката въобще, но постепенно са се успокоили и адаптирали към начина на живот, обичаите, празнуването на празниците, станали са по-общителни, търсят контакти с други деца, заиграват се сами в стаята си и вече разбират и говорят добре на български език. Социалните работници са установили, че при посещението в дома им децата са общували свободно, както и че децата са спокойни, усмихнати, в спретнат и чист вид, разказали са им за детските филмчета и нещата които харесват, за това какво правят заедно с майка си, къде излизат на разходка, показали са и любимите си играчки.

Децата са споделили, че вечер говорят с баща си, който е в Лондон. От майката социалните работници са разбрали, че тя самата е установила, че от известно време децата не изразявали желание да разговарят с баща си, тъй като той ги карал многократно да повтарят неясни за тях думи и ги изпитвал , а след пореден такъв разговор, тя е чула, че бащата ги кара да повтарят арабски молитви от корана, правил им забележки за облеклото на И., когато е с къси панталони.

По делото в качеството на свидетел е разпитана П. С. А. - майка на ищцата. Тази свидетелка твърди, че от две години децата не са виждали бащата, но са разделени от повече време, защото още когато са били в Лондон те са живели в различни квартири, като той е останал в семейната къща, а за ищцата и децата наел една боксониера. Свидетелката твърди, че преди две години дъщеря й се върнала в България заедно с децата, но и преди това не са живели заедно една година. Установява, че през първата година, откакто са установени да живеят в България всяка вечер децата са имали контакти с баща си по скайпа, като контактите им били изключително на религиозна основа, за които бащата им осигурил килимчета на които да правят ритуали, а той от там правил ритуалите и карал децата и те да повтарят определени минути ритуал, а след това децата сядали на столчета и бащата ги карал по 20 пъти да повтарят по 20 глави на Корана докато ги запаметят и децата повтаряли. Свидетелката установява, че бащата се обаждал късно вечер, поради което децата вече искали да спят и го молили да ги освободи, но той не ги освобождавал докато не научат перфектно главата. Установява, че ответникът забранил на дъщеря й, и на децата да им се виждат открити части освен лицето, даже и на малкото дете, което тогава било на 2 години той настоявал да му се слага забрадка, за да свиква, а когато ги видел със 7/8 клинчета, започвал да крещи, да се кара на дъщеря й. Свидетелката твърди, че в начало бащата бил много нормален човек, даже симпатичен, но според нея ответникът е имал психични проблеми, като впоследствие са научили, че се лекувал в Пакистан, но явно е бил в процес на ремисия и се държал нормално в началото. Свидетелката твърди, че всяко лято е прекарвала отпуската си от един месец в Лондон и е свидетел на това как навсякъде във всички чекмеджета в къщата в която са живеели намирала

„лексотани” и тъй като е магистър фармацевт заявява, че ответникът сам си ги взема без предписание от лекар и е под влияние непрекъснато на такива упойващи средства, но тези лекарства не му помагали. Свидетелката твърди, че ответникът бил агресивен, нападателен, опитвал се поне пред нея да тушира нещата, но хапчетата не му помагали. Свидетелката е заявила още, че ответникът не разрешавал лекарска помощ по отношение на децата, защото Аллах бил този, който решавал едно дете дали трябва да живее или да умре. Свидетелката споделя за случай, при който когато са били в Саудитска Арабия малкото дете имало признаци на менингит и ответникът забранил на дъщеря й да ходи на лекари, като въпреки молбите им, той не разрешил. Ответникът не пускал на училище децата, не разрешавал да им се правят ваксини. Внукът й ходил по три часа на детска градина, но ответникът забранил ходенето в детски градини, училища и всякакви контакти освен с децата на неговия приятел. Свидетелката твърди, че от един месец(към датата на разпита 26.09.2014г.) ответникът е преустановил появяването си в „скайп” и спрял да се обажда, след което разбрали, че е бил в затвор в Лондон за някакви фалшифицирани документи и по-радикални ислямски отношения. Свидетелката твърди, че през тези две години ответникът е отказал всякаква помощ на децата и съпругата си, заявявал, че нито стотинка нямал да им прати, да правели каквото искат. Свидетелката твърди, че когато е била при тях непрекъснато виждала, че ответникът поддържал връзки с някакви мъже, които са подобно на него с дълги бради, агресивни като шейхове. Свидетелката твърди, че когато по новините съобщавали за някакъв атентат извършен от ислямисти, ответникът бил много доволен и изразявал радост, защото неверниците си го заслужавали. Според свидетелката след завръщането си в България децата били като с промити мозъци.