Решение № 3221 от 11.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3221 гр. Пловдив, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20225330116644 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на З. А. И. срещу „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 3390.33 лева – главница по договор за кредит за текущо потребление и поръчителство от ********* г. и допълнително споразумение от ********* г., сключени с банка „ДСК“ ЕАД, за която сума е издадена Заповед по чл.417 ГПК по ч.гр.д № 3735/2015 г. по описа на ПРС и изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп.д. № ******** г. по описа на ЧСИ А., поради погасяването на вземането по давност.

В исковата молба се твърди, че въз основа на влязла в сила Заповед по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 3735/2015 г. по описа на ПРС г. в полза на банка „ДСК“ ЕАД срещу ищеца е издаден изпълнителен лист за посочените суми. Въз основа на изпълнителните листа е образувано изп.д. № ******** г. по описа на ЧСИ А., изпратено за продължаване по изп.д.

№ ******** г. по описа на ЧСИ А. с район на действие ПОС. Твърди се, че заповедта е влязла в сила. Счита, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност след влизане в сила на заповедта по чл.417 ГПК.

С оглед изложеното, за ищеца се е породил правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване, че не дължи вземането по издадения изпълнителен лист.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска по основателност. Излагат се доводи, че не е изтекла предвидената в закона давност, счита, че същата е 5-годишна и започва да тече от влизане в сила на заповедта, а именно от началото на месец юли 2015 г., след изтичане на срока за възражение от длъжника. Твърди се, че не е бездействал в изпълнителните производства, по които са извършвани множество изпълнителни действия, които са довели до прекъсване на давността. Излагат се доводи, че длъжникът е извършвал доброволни плащания по кредита от 2018 г., като със всяко едно от тях е прекъснатата давността за цялото вземането, доколкото се касае за едно вземане за 1 кредит разсрочено във времето, поради което частичното плащане води до прекъсване на давността за цялото вземане, доколкото с плащането се признава същото. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

С Протоколно определение от 12.06.2023 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД е заличено като страна по делото и на негово място, като ответника, е конституирана банка „ДСК“ АД.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.439 ГПК.

В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч. правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за остатъка от дължимата главница. В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок и прехвърлянето на вземането с договор за цесия, който е съобщен на длъжника.

С определение от 12.01.2023 г. като безспорно между страните е отделено, че срещу ищеца в полза на банка „ДСК“ ЕАД е издаден изпълнителен лист срещу ищеца за сумата в размер на 3390.33 лева – главница по договор за кредит за текущо потребление и поръчителство от ********* г. и допълнително споразумение от ********* г. по ч.гр.д. № 3735/2015 г. по описа на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д. № ******** г. по описа на ЧСИ А.. Не се спори, че Заповедта по чл.417 ГПК е в сила от юли 2015 г., както и че вземанията по изпълнителния лист са прехвърлени на ищеца с договор за цесия, за което ищеца- длъжник е надлежно уведомен.

Не се спори, че в периода януари 2018 г. до октомври 2018 г. ищецът е извършвал доброволни плащания по сметка на ответника по 100 лева за погасяване на вземанията по процесния изп. лист.

Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесното вземане.

Безспорно между страните е, че вземането предмет на делото произтича от договор за кредит, сключен с банка „ДСК“ ЕАД. Приложима в случая е разпоредбата на чл.110 ЗЗД за общата 5-годишна погасителна давност, доколкото макар и дължимо на месечни вноски, вземането за главница не е периодично плащане, а се касае за едно единно задължение, което е разсрочено във времето. В този смисъл Решение №261/12.07.2011г. по гр.д.

№795/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., Решение №28/05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ВКС, ГК, III г.о, Решение №161/08.02.2016 по дело №1153/2014 на ВКС, ТК, II т.о.

Още повече в случая е приложима и разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, съгласно която когато вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години.

В хипотезата на неподаване на възражение давността се прекъсва от датата на влизане в сила на заповедта, което има характера на фингирано признание на вземането.

Влязлата в сила заповед за изпълнение поражда сходни правни последици на влязлото в сила съдебно решение, т.е. тя се ползва с аналогично на силата на пресъдено нещо материално - и процесуалноправно действие и установява с обвързваща страните сила, че 2 вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение, поради което и приложение намира разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече когато вземането е станало изискуемо.

В исковата молба не са изложени твърдения давността за вземането да е изтекла преди образуване на изпълнителното производство, поради което съдът следва да обсъди спирането и прекъсването на давността от момента на образуване на изпълнителното производство.

Съгласно Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС в изпълнителното производство давност не тече.

В тази част Постановлението е отменено с ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, в което в т.10 е посочено, че в изпълнителното производство давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Тълкувателното решение е постановено на 26.06.2015 г. Същото е приложимо от момента на постановяването си и по висящи изпълнителни производства.

С оглед изложеното от образуване на изп.д. № ******** г. по описа на ЧСИ А., с молба на банка „ДСК“ АД от ********* г. /л.1 в Приложение № 1/ до постановяване на посоченото по-горе ТР – на 26.06.2015 г. давност по изпълнителното дело не е текла.

Със запорно съобщение от 09.06.2015 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на С. П. – солидарен длъжник и поръчител на ищеца /л.27/, с което съдът не приема, че е прекъсната давността за вземането на ищеца З. А. И., тъй като изпълнително действие спрямо него не е поискано и предприето, а само спрямо поръчителя.

Съгласно разпоредбата на чл.125, ал.1 ЗЗД прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници.

Същото е предвидено и в чл.148 ЗЗД, а именно, че прекъсването на давността по отношение на длъжника или отказът му от изтекла давност няма действие спрямо поръчителя; прекъсването на давността по отношение на поръчителя или отказът му от изтекла давност няма действие спрямо длъжника.

Същото се отнася и до молбата от 01.08.2016 г., с която взискателят е поискал извършването на конкретен изпълнителен способ, налагане на възбрана на имущество на длъжника С. П. - поръчител /л.42 от Приложение № 1/, но не и спрямо длъжника З. И..

На 31.08.2021 г. по искане на взискателя изпълнително дело № ******** г. е прекратено, поради настъпила перемпция.

Видно от кориците на представения препис от изп.д. № ******** г. по същото не са искани, не са предприемани и извършвани каквито и да било изпълнителни способи спрямо длъжника З. И.. Не се установи в резултат от приложен спрямо него изпълнителен способ да са постъпвали регулярно плащания за този длъжник.

Извършените от него доброволни плащания в периода януари 2018 г. до октомври 2018 г. прекъсват давността само за платените суми, но не и за цялото вземането, доколкото липсва признание за целия дълг. Признанието на задължението от длъжника, по смисъла на чл.116,б.”а”,ЗЗД следва да обективира изрично потвърждаване съществуването към момента на конкретния размер на задължението /респ. на остатъка от дълга/, частичното изпълнение или обещание за регулярно плащане не съставлява признание за съществуването на целия непогасен остатък. В този смисъл Определение № 440 от 19.10.2018 г. по т.д. № 697/2018 г. на ВКС, ТО.

С тези плащания, видно от молбата на взискателя, с която е образувано новото изп.д.

№ ******** г. по описа ЧСИ А., са погасени вземанията за лихви, такси и разноски по изпълнителния лист, като е останала непогасена единствено главницата.

3

С оглед изложеното съдът приема, че давността за вземанията на ответника за главница спрямо длъжника З. И. е започнала да тече от 26.06.2015 г. с приемане на ТР ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, и е изтекла на 27.06.2020 г., от която дата вземането спрямо него е погасено по давност.

До тази дата спрямо длъжника З. И. не са извършвани действия, които да водят до прекъсване на давността.

Новото изпълнително дело е образувано на 27.08.2021 г. /л.1 от Приложение 2/, към която дата вече е изтекъл давностния срок за вземането.

С оглед изложеното искът се явява основателен и като такъв ще се уважи.

По отговорността за разноски

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски се пораждат за ищеца, който е направил своевременно искане за присъждането на такива.

Ищецът доказа следните разноски – 135.61 лева, платена държавна такса /л.5/ и 900 лева, платено адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което са представени доказателства, разписка, обективирана в представените по делото договори за правна защита и съдействие /л.54/.

Общо разноски за ищеца са в размер на 1035.61 лева.

В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Минималния размер на адвокатското възнаграждение, съобразно заявения по делото интерес от 3390.33 лева е 639.03 лева, съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Платеното от ищеца адвокатско възнаграждение е в размер на 900 лева. По делото е проведено трето открито съдебно заседание, за което се дължи възнаграждение в размер на 250 лева, съгласно чл.7, ал.2 от Наредбата или възнаграждението за ищеца е 889.03 лева, като уговореното с ищеца възнаграждение е малко над минимума с 11 лева, като съдът приема, че не е прекомерно, с оглед правната и фактическа сложност на делото, проведените съдебни заседания, изследваните писмени доказателства. Поради изложеното адвокатското възнаграждение не подлежи на редуциране.

Общо разноски, които ще се присъдят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, са в размер на 1035.61 лева.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че З. А. И., ЕГН **********, с адрес:

****************************** НЕ ДЪЛЖИ НА “ДСК” АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 /заместила в хода на процеса „ОТП Факторинг България“ ЕАД/, сумата в размер на 3390.33 лева – главница по договор за кредит за текущо потребление и поръчителство от ********* г. и допълнително споразумение от ********* г., сключени с банка „ДСК“ ЕАД, за която сума е издадена Заповед по чл.417 ГПК по ч.гр.д № 3735/2015 г. по описа на ПРС и изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп. д. № ******** г. по описа на ЧСИ А. , поради погасяването на вземането по давност.