Решение № 93 от 06.08.2025, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Дулово, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Христина М. Стоева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20233410100345 по описа за 2023 година

Производството п о чл.549и сл. от ГПК, вр. чл.14 от ЗЛС, образувано по молба на Е. М. Е. с ЕГН ********** и Е. М. Х. с ЕГН **********, двамата с адрес: ****, представлявани от адв.Ф. И. от АК-Силистра.

Молителите твърдят, че на 06.09.1989г. баща им М.Х.Б с ЕГН **********, с поледен адрес: ***, им заявил че ще предприеме пътуване с влак до Република Турция с цел изселване и им обещал да ги вземе по-късно.

От тогава нямат никаква информация и никакви сведения за него. Търсили го през годините, но без успех. Не знаят дали е жив и къде се намира.

Предполагат че е починал, но нямат доказателства за това.

Молят съда да постанови решение, с което съдът да обяви смъртта на лицето М.Х.Б с ЕГН **********, с поледен адрес: ***, както и да разпореди на основание чл. 551 от ГПК на Община – Дулово да състави акт за смърт на лицето, като за дата на смъртта се впише 08.09.1996 година, а за място на настъпване на смъртта да се впише Република Турция.

Заинтересованата страна Община - Дулово не взима становище по молбата.

Заинтересованата страна -РП –Силистра, териториално отделение – Дулово чрез прокурор Михаела Ралчева взема становище за неоснователност на молбата.

От представените по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

От представеното удостоверение за съпруг/а и родствени връзки № ****, издадено от Община-Дулово се установява, че молителите са деца и евентуално наследници по закон на лицето М.Х.Б с ЕГН **********, който е техен баща.

Представено е удостоверение с изх.№ ****, издадено от К****, от което се установява че лицето М.Х.Б, с адрес: **** не пребивава на територията на 1 населеното място където е адресно регистрирана и че по данни на синът му Е.

М. Е. е в неизвестност.

В съответствие със закона беше извършено разгласяване, че се търсят сведения за лицето М.Х.Б.

Представено е Писмо от РУ-Дулово с приложено към него писмено обяснение на А.Х.Я/бивша съпруга на лицето М.Х.Б/, от което се установява че през 1989г. м.Б и децата му – молителите по настоящото дело били изпратени да работят в Република Турция. След пристигането им в ****, те се качили на влак за ***, но се настанили на различни места и били заедно само когато се хранили. На жп-гарата в *** м.Б слязъл да пие вода. При пристигането в *** всички пътници слезли от влака, но м.Б го нямало. Децата започнали да го търсят във вагоните на влака, но не го открили. Отишли в полицията и го обявили за издирване. След два месеца отишли при роднини в ***, стояли две седмици и продължили да търсят баща си. След като не го открили се прибрали в България и от тогава досега не са виждали баща си и не са получавали никаква информация за него.

От Писмо на РУ-Дулово с вх. № 5337/12.11.2024г., е видно, че в информационните масиви на МВР няма данни лицето М.Х.Б да е обявявано за общодържавно издирване. Нямало подадени сигнали за лицето като безследно изчезнало.

По делото е постъпило писмо от Община - Дулово с Изх.№ П-12068/ 17.10.2024г, от което е видно, че след направена справка в национална база данни „Население“ за М.Х.Б с ЕГН **********, има постоянен адрес в ****г. и настоящ адрес в Република Турция от 08.09.1996г., както и че лицето е притежател на документ за самоличност, чийто срок на валидност е изтекъл.

В хода на съдебното производство са изслушани като свидетели М.Е.Е./син на молителя Е. Е./ и А.Х.Я/майка на двамата молители/.

Свидетелят М.Е. заяви, че М.Б. е негов дядо, но той никога не го е виждал. По разказ на своята баба, през 1989г. дядо му *** е заминал за Република Турция, където е изчезнал.Търсили са го по влаковете, но не са го открили. Публикували са обява във вестник и по телевизията, но нямало следа. В България са подали жалба в полицията за издирване, но без резултат.

Твърди, че неяснотата по отношение на това дали дядо му е жив, им създава проблеми тъй като не могат да прехвърлят имотите за които плащат данъци.

Свидетелката А.Я заяви, че през 1989г. цялото им семейство тръгнало за Република Турция. Пътували с влак за ***.

Като пристигнали установили че съпругът й м.Б го нямало. Започнали да го търсят. Обадили се в полицията. Прибрали се в България. Пред 1995, 1996г. отишла да го търси в Република Турция. Публикувала обява със снимката на м.Б във вестник ***, но нищо не станало. Публикували обява в Държавен вестник, но без резултат.

Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, тъй като същите кореспондират както по между си, така и с другите събрани по делото писмени доказателства.

Състоянието на неизвестност на М.Х.Б е обективен факт, изразяващ се в невъзможността по никакъв начин да се установи местонахождението на лицето. Липсват обективни сведения дали е живо или е настъпила смъртта му, къде е станало това и кога.

2

От така приетите за установени факти и обстоятелства, съдът прави следните изводи:

Според чл. 14, ал. 1 от ЗЛС след като изтекат пет години от деня, за който се отнася последното известие за отсъстващия, съдът по искане на прокурора или на всеки заинтересован, обявява неговата смърт.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че последното известие за М.Х.Б с ЕГН **********, е от 08.09.1996 г., като след тази година не се събраха данни за направени записи за лицето.

Няма каквито и да било известия за това лице в двадесет и девет годишен период.

Налице са предвидените в чл. 14, ал. 1 от ЗЛС материално правни предпоставки – изтекли са повече от пет години от деня, за който се отнася последното известие за отсъстващият М.Х.Б с ЕГН **********, и с оглед липсата на всякакви сведения за него молбата за обявяването на смъртта му следва да се уважи.

По аргумент на чл. 16 от ЗЛС съдът следва да определи деня, а по възможност и часа на предполагаемата смърт, като при липса на каквито и да било данни за момент на смъртта се приема денят, за който се отнася последното известие.

В конкретния случай се установи, че последното известие за М.Х.Б с ЕГН **********, е от 08.09.1996г., когато е заявен в НБД „Население“ неговият настоящ адрес в Република Турция.

Съдът не може да определи часа на предполагаемата смърт, тъй като конкретни доказателства в тази насока не са събрани.

С оглед изложеното, следва да се обяви смъртта на М.Х.Б с ЕГН **********, за настъпила на 08.09.1996г. в Република Турция.

Молбата е основателна и следва да бъде уважена.

Мотивиран от така изложените съображения, Дуловският районен съд РЕШИ:

ОБЯВЯВА на основание чл. 14 от ЗЛС смъртта на М.Х.Б с ЕГН **********, с последен постоянен адрес: ****, за настъпила на 08.09.1996г. в Република Турция.

РАЗПОРЕЖДА на ОБЩИНА – ДУЛОВО да състави акт за смърт на М.Х.Б с ЕГН **********, починал на 08.09.1996 г. в Република Турция, както и да отрази факта на смъртта му в регистрите за гражданско състояние.

Съгласно чл. 537, ал.1 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните

Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________ 3